Кога ще дадем старите си пушкала на Украйна

Пламен Асенов, Faktor.bg:

„Бъдещото правителство – и да стане, скоро ще падне

…Ако съдим по утрото на председателския избор, това Народно събрание го чака съвсем скорошен заник – още с предварително прогнозираната и вече видима невъзможност да се създаде работещо правителство в неговите рамки. 

ГЕРБ говорят за евентуално правителство на малцинството с  първия мандат. Може. Но и да стане, скоро ще падне. Най-много хоризонтът на предстоящите през февруари – март предсрочни избори да се измести с месец или два. 

ПП и ДБ пък напоследък получиха директни удари от комунистите и са разколебани за ново партньорство с БСП. Не казвам, че няма да преглътнат унижението и да опитат пак в името на властта – щото в България точно вимето на властта е най-ценното парче от властта. Но, първо, ще им трябва още подкрепа, която ще разкрачи управлението не на три, а на четири – от което нищо добро няма да произлезе. И второ, какво ще правят ПП и ДБ, когато се сблъскат с БСП още по първата важна тема – дали България най-после, след 8 месеца чудене, да даде на Украйна старите си пушкала и снаряди. 
Много са ми смешни тези трите партии, защото постоянно настояват за нещо, което не зависи от тях, а от други вселенски фактори. 

БСП например настояват за мир. Само дето не съм ги чул да го правят пред Путин, от когото зависи краят на мръсната руска война. Не дори и пред губернатор Митрофанова – а просто комунистите, както много често, си говорят ей така, сами.

ПП и ДБ пък настояват за съдебна реформа и най-вече за решение на въпроса с главния прокурор. Ами, дето се вика, и аз настоявам България да се премести в щата Калифорния, та да си решим бързо всички проблеми, ама не става. Още по-учудващо е, че те продължават да настояват и сега, след като бяха на власт, опитаха всичко и видяха, че не става, просто защото няма как да стане. Е, те го знаеха, де, тоест, съзнателно пратиха парата на обществените надежди в свирката. Но сега пак „настояват“ за същото. Ясно е, че такава промяна минава през промяна на Конституцията, а в този Парламент може да се промени Конституцията само ако ПП и ДБ сътрудничат с ГЕРБ, ДПС и Янев. Така че, ако наистина искат реформа в правосъдната система, те трябва да са диалогични, всяка демонстрация на магарешки инат значи, че пак целят да заблудят публиката…“

Аз също никак не съм оптимистка за бъдещето на 48-то Народно събрание и избраното от него правителство, ако изобщо такова се пръкне. Но аз и не искам много: освен дежурните блага по подразбиране – живот и здраве, мир и свобода, хляб и покрив – искам да дадем на Украйна старите си пушкала. Цяла Европа вече го направи с изключение на две-три държави-отрепки, към които незнайно защо решихме да се присламчим.

Тия дни минах по Моста на влюбените и хвърлих бърз поглед на изложбата за нашата бойна авиация. Тя ме натъжи – първо, защото се улових да търся по черно-белите снимки младия образ на баща си, и второ, защото липсваше най-важната снимка, с която трябваше да завърши тази изложба: редица от усмихнати летци на земята без никакъв самолет на заден план и пояснение, че в момента нямаме бойни самолети, защото ги чакаме, а старите всичките сме ги дали на Украйна. Но както е тръгнало, догодина ще си бракуваме изтребителите, ще ги хвърлим на боклука и пак няма да ги дадем на Украйна!

Реклама