Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ разкрива пред Нова ТВ (Faktor.bg) коя е неговата червена линия или, както казват англоезичните, хълмът, на който е готов да умре: не Украйна, разбира се, не борбата с корупцията (каквото и да значи това), дори не и съдебната реформа (виж, това всички знаем какво значи), а машинното гласуване:
„В този парламент вярвам, че всички са влезли със стратегии за България. Избрахме председателя, но какво става с хартиената бюлетина? Тя е нищо повече от отваряне на вратата за изборни измами. Ако тази координирана група я върне, ще е безпринципно. Няма как да правим нещо заедно, ако правят неща, които не са добри за България. Вратата ни е отворена, но не и с подобни политики. Ако има следващи избори, ще рискуваме да дадем шанс на партии като „Възраждане“ да правят референдум дали да излизаме от ЕС. Другият риск е концентрирането на власт в ръцете на един човек за 4 години. Безпринципни коалиции от нас не може да се очакват… В последните 7-8 месеца БСП направиха много важни стъпки, с които показаха, че са част от промяната. Но ако утре гласуват да отворим чувалите с хартиените бюлетини, няма как това да е част от промяната. Време е политиците да си спазват обещанията и да няма скрито-покрито.“
Една от отличителните черти на „Продължаваме промяната“, които ме изпълват с ужас и възторг, е склонността на политиците им да лъжат безпардонно за неща, които са известни на всеки, който не живее от години в бункер. Защото ако коалицията им с ДБ и БСП не е безпринципна, искам да знам коя е. Но да се върна на темата за хартиената бюлетина срещу машинното гласуване. Ето какво казва политологът Стойчо Стойчев пред Тодор Токин от „Труд“ на 1. юни тази година:
„Машините и Радев поднесоха победата на “Продължаваме промяната”
– Разкажете малко повече за вашето изследване на резултатите от изборите миналата година, доцент Стойчев. И как машинното гласуване е повлияло на изборните резултати?
– Съпоставихме резултатите с колеги от катедра „Политология“ от трите избора през миналата година – април, юли и ноември и се оказа, че БСП е най-губещата от машинния вот. Разбира се, има и други фактори за тяхната загуба… Но не може да се пренебрегне фактът, че особено сложният вид гласуване две в едно през ноември за парламент и президент имаше затруднения за хората, които – така да кажем – са с недостатъчно с добри дигитални и функционални познания. Просто хората не гласуваха масово, включително и действащи депутати се объркаха и гласуваха само на президентските избори и пропуснаха парламентарните заради една система от потвърждения, които се изискваха при машините. Това показва, че изборът на технология, по която да се проведе вота – т. е. само машинното гласуване – до голяма степен е предопределил крайното разпределение на силите в сегашния парламент. Защото от една страна намалява избирателната активност, второ – ощетява определени партии да сметка на други и трето – позволява с чисто технократски инструменти в ръцете на човек, който провежда изборите, дискриминационни фактори. Машините могат да улесняват или да затрудняват гласуването в зависимост от това какво реши организаторът на изборите, какъвто в случая бе служебното правителство на Румен Радев. Това правителство носи отговорността за провеждането на тези избори и за начина, по който беше структурирана самата система за машинното гласуване…
Казано с две думи, изборите през ноември миналата година и съответно мнозинството, което се получи в резултат на тях, бяха произведени от технологията на изборите, а не от някаква фундаментална промяна в разпределението на електоралните нагласи сред избирателите. Което по същество означава, че вместо да отразява… тези нагласи на гражданите, машината става активен участник в преразпределението на гласовете и в крайна сметка произвежда резултатите. Изводът е, че миналата година изборите бяха подложени на тежки машинации и манипулации. Самата архитектура на това гласуване засили нивото на дигитално грамотните хора в страната спрямо тези, които нямат такива познания. А в крайна сметка целта на тези технологии е да улесняват изборния процес, а не да го правят труден за определени хора. Ако ще въвеждаме ценз, да го кажем направо, а не да го правим тихомълком през задния двор и да се каже, че само функционално грамотните ще могат да гласуват…
– Един от големите аргументи за въвеждането на машинното гласуване беше, че ще намалеят сгрешените бюлетини?
– Факт. Няма сгрешени бюлетини и какво от това? Целта на едни избори е не да има или да няма сгрешени бюлетини, а да отразят предпочитанията на гласоподавателите по партии и партийни листи. А точно машинното гласуване изкриви това и фаворитизира определени партии. Така нареченото Харвардско лоби и привържениците на електронното гласуване и на гласуването в интернет активно се включиха в този процес, докато отсъствието на хартиени бюлетини на много места е спряло хората да гласуват…
– Чуха се гласове, че и избиратели на ДПС са станали жертва на машинното гласуване?
– Да, ДПС пострада, но не толкова… Тази партия е достатъчно добре организирана, за да преодолява всякакви опити да й се променя изборния резултат при променена технология. ДПС се оплака по-скоро от пряк тормоз над негови активисти и симпатизанти от органите на полицията по места под прякото указание и заповеди на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. ДПС доста добре се справиха технократски с подготовката на избирателите си за машинното гласуване. Т. е. ако трябва да се премахне някакъв вид клиентелно гласуване или гласуване под неформални зависимости от мрежи – тази технология не прави това. Напротив, тя го улеснява още повече…
– Какво излиза – че „Продължаваме промяната“ е спечелила само от въвеждането на машинното гласуване?
– На практика – да. Машините направиха така, че „Продължаваме промяната“ да може да формира това мнозинство от четири партии в Народното събрание и да може то да управлява. Ако не бяха машините, нямаше да го има това мнозинство в парламента и вероятно пак щеше да има нови избори. В предишния парламент не им стигнаха гласовете, пък и тогава други партии бяха водещи. Този маньовър през есента бе със съдействието и поддръжката на Румен Радев, колкото и сега да се разграничава от тях, но тогава те подкрепяха него, той тях, радваха се, празнуваха, хора играха. Тази промяна бе промислена през дълъг период от време под претекст да се намалят сгрешените бюлетини и да се премахне влиянието върху контролираното гласоподаване и да няма вече контролиран и купен вот. Ако някой твърди днес, че няма контролиран и купен вот в България, значи нищо не разбира. Но според мен никой не го мисли сериозно, дават си ясна сметка независимо от публичната им позиция каква бе структурата на това гласуване и в каква степен целта му бе постигната…
Системата бе така подготвена, че избирателите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се мобилизират докрай, и същевременно да обезкуражава избирателите на традиционните политически партии като БСП, ДПС и ГЕРБ да отидат да гласуват. Ситуацията в тази игра е да можеш да съставиш след това мнозинство и чрез тази технология да се вземе политическата власт. Това бе крайната цел, след това липсва нова цел и се стигна до сегашната ситуация, в която лъсна политическата несъвместимост, но и цивилизационната непригодност на тези четири партии да си сътрудничат, независимо от обединяващата сила на гласуването „анти-ГЕРБ“. Те са от различни светове, въпреки че с гордост обявиха как програмите им се припокриват до 90 на сто и ще направят страхотни неща като 4-5 тунела под Стара планина, 5-6 моста над Дунав, стадиони, магистрали. За да се стигне до ситуацията, в която гениалните харвардци, които щяха да ни оправят, да бъдат изкарвани мошеници… Така че се доказа, че с такава изборна технология дори да изконструираш едно мнозинство, то не може да издържи дълго време, защото няма социална база за неговото управление. Ами като имат проблеми, да се сърдят на машините. Всичките мерки на Асен и Кирил са за месец-два. По-дълъг хоризонт от тези месец-два те нямат… Но тези хора са изключително добри в маркетинга, в продаването на несъществуващи неща, във фабрикуването на кьорфишеци, включително медийни…“
Тоест да обобщим: Кирил Петков е готов да се бие до смърт за машинното гласуване, защото знае, че при гласуване с хартиени бюлетини партията му няма да бъде нито първа, нито втора на изборите. Лично аз се надявам след още година-две и седем-осем парламентарни избори, ако не и по-рано, ПП да се окажат под 4-процентната черта независимо от техниката на гласуване. Знам, че с хартиените бюлетини у нас на места се злоупотребява жестоко. Хора от смесените райони са ми разказвали как в техните секции всички не-ДПС бюлетини се оказват невалидни – просто след отварянето на урните някой хваща химикалка и ги прави такива. Но за краткия период, откакто въведоха задължително машинно гласуване, аз веднъж не можах да гласувам (понеже машината в нашата секция се беше развалила) и веднъж послужих като ad hoc придружител на някакъв дядо, който стоеше сащисан пред машината и се чудеше какво да прави. Познавам и възрастна дама, която се е отказала да гласува, защото се съмнява в способността си да се справи с машината и се чувства унизена от цялата ситуация и нежелана като избирателка.
Затова нямам търпение да кажем сбогом и на шумната харвардска пасмина, дошла отникъде да дообърка клетото ни Отечество, и на техниката, която им позволи да ни яхнат. Тук дори не говоря за възможността машинният вот да се манипулира централно, която е причина № 1 цивилизованите страни да не използват машинно гласуване.
Моето ъгълче 
Вашият коментар