Слави Трифонов, чийто набег в политиката за зла участ бе подкрепен от българския народ нееднократно, след като провали „два свои мандата за съставяне на правителство и този на ПП, продължава своята програма на политическо вредителство„, като иска да прави референдум за превръщане на България в президентска република. То такова нещо по закон изисква решение на Велико народно събрание, но няма значение, давай да мътим водата и после да ловим гласове в нея, белким му кръкне гъската да влезе и в следващото Народно събрание и да вредителства още. Но пада ни се, щом приемаме нечий успех в масовата култура за достатъчна препоръка за голямата политика. (Друг е въпросът дали, ако бяхме избрали за президент Светослав Витков, по-известен като Светльо Хиподила, той нямаше да е по-безвреден за България от Румен Радев – но млъкни, сърце.)
След вчерашното погребение на близък на семейството ми човек мисълта ми естествено се раздвоява между злобата на деня и спомените за хора, които са били важна част от живота ми, но вече не са между нас. Много преди аз да оценя вредоносния потенциал на Слави Трифонов, баща ми Дянко Марков бе наясно с него. Когато Слави организираше референдума, с който влезе в политиката сериозно, аз споменах пред баща си, че някои от предложенията, например това за мажоритарна система, ми се струват разумни. Той отвърна, че има значение кой движи дадена идея и дори най-разумното предложение не заслужава подкрепа, ако идва от личност като Слави Трифонов. И, разбира се, не участва в референдума, макар че гласува на провежданите същия ден избори.
Известно време след това баща ми получи призовка да се яви в полицията. Аз отидох с него, защото тогава той вече трудно ходеше, лошо чуваше и бе загубил централното си зрение. Когато му записваха данните, стана дума, че е осъждан, но впоследствие е реабилитиран. Младият полицай попита за какво е осъждан и се стъписа, като чу „за заговор срещу народната власт през 1948 г.“. Другата присъстваща полицайка му каза: „Народната власт, моля ти се! Пиши „неосъждан“!“
Оказа се, че баща ми е призован заради несъответствия в бюлетините от референдума на Слави. По-точно излизало, че е гласувал в повече от една секция. Баща ми заяви, че изобщо не е гласувал на референдума и аз мога да потвърдя това, тъй като поради уврежданията му съм му придружителка, когато гласува. После се подписа многократно, за да правят графологична експертиза на подписа му, и това беше.
(В скоби вметвам, че години наред нямахме никакви проблеми с това гласуване с придружител, докато накрая в секционната избирателна комисия не попаднаха хора, които явно не харесваха баща ми, а освен това нямаха за нищо закона и добрите обноски. На едни избори ни в клин, ни в ръкав ни поискаха документ, за да ме пуснат в тъмната стаичка. Имаше реплика, че „законът важи за всички“. Накрая ме пуснаха, все едно ни правеха голямо благодеяние. Аз помислих, че са искали документ от ТЕЛК за увреждането на баща ми. Изрично проучих Избирателния закон и на следващите избори се бях въоръжила с разпечатка на страничките от него, където пишеше черно на бяло, че няма нужда от такъв документ. Но катилите от комисията този път казаха, че не съм разбрала – не баща ми имал нужда от документ от ТЕЛК, а аз от документ от общината, че съм негова придружителка. Баща ми им каза, че това му е последно гласуване, и помоли да ни пуснат. Пак ни пуснаха като голямо благодеяние. Той наистина повече не гласува. По-късно говорих с приятел юрист и той потвърди, че ние сме били прави – за гласуване с придружител не е нужно нищо повече от устно заявление на избирателя, че има увреждане и иска това лице да му е придружител. Според мен ония от комисията или просто са искали да се изгаврят с един сляп старец, когото не харесват, или са се объркали със съвсем други нормативи, които дават на придружителите на инвалиди право на карти за транспорта и други подобни.)
Да се върна на основната тема – помните ли колко шум вдигна Слави след въпросния референдум, задето не достигали съвсем малко гласове да добие задължителна сила? Как твърдеше, че в разни секции попречили на хората да гласуват или им изхвърлили бюлетините и само затова гласовете не стигнали? Е, аз мога да кажа, че част от гласовете са били набрани от името на старци 22-ри набор, използвани за удобни „мъртви души“. И измамата изобщо нямаше да се хване, ако се бяха задоволили да подадат фалшивия глас само от една секция.
Още тогава, от самото си начало политическата дейност на Слави Трифонов е била вредителство с безогледно използване на всички достъпни средства. Всичките му следващи прояви бяха още от същото. Заради него в тази тежка военна година сме без Народно събрание и редовно правителство. И ако той на 2-ри октомври пак получи някакви гласове (и те не са всичките от старци над 90-те, „проявили“ феноменална за възрастта си техническа грамотност), остава ни само да въздъхнем и пак да кажем, че всеки народ си заслужава управниците.
Моето ъгълче 
Вашият коментар