Жител на Харков чрез Николай Слатински се обръща към българите:
„Доколкото следя нещата и съдейки по това, което си говорим, вие в България сте се задавили от страхове и лоши очаквания, поддали сте се на много висока степен на тревожност и болезнен песимизъм.
Спокойно, нищо чак пък толкова безнадеждно няма. Обзел ви е страх от самия страх! А това е най-болезненият и парализиращ страх.
И тази зима ще мине и замине. Няма страшно, не ви очакват блокадни дни като в Ленинград…
Може идващата зима да е малко по-сложна за вас, но не повече от това. Нищо повече от това!
Следващата пролет ще си казвате – а ние какво очаквахме, а ние как се плашехме, а ние каква я мислехме, а ние как се бяхме овайкали!
Пак ти казвам – спокойно!
Нас ни обстрелват ежедневно и еженощно, кръглодневно и кръглонощно. Нас ни мародерстват, подпалват, съсипват, разрушават. Нас ни насилват, изнасилват, изтезават, убиват. Нас една варварска държава, с варварски вожд, с варварска идеология, с варварски безучастно обществено мнение иска да ни няма, да ни заровят дълбоко под земята, да не съществуваме, да не живеем изобщо и въобще.
А ние не се предаваме, не се отчайваме, не сме се паникьосали и не си позволяваме и капчица съмнение дали ще оцелеем и дали ще бъдем.
Та вие ли!?
Дяволът не е толкова черен.
Дяволът е всъщност един подъл, мизерен, гаден и страхлив дявол. Той трябва да се срамува от нас, от вас, от нормалните народи, от европейските държави, а не ние да се боим от него и да му се предаваме…
Я се вземете в ръце, стига сте хленчили, престанете да се плашите от сенките си, може ли така да истеризирате – ама какво щяло да бъде като дойде зимата!?
При нас от 24 февруари зимата е дошла и е все зима. И то истинска зима, а не такава, каквато е в главите ви още сега, насред лятото, предстоящата зима като зима.
Братя българи, не ни разочаровайте, вашата страхливост ще бъде нож в гърба на нас, украинците!
Ние ще се справим и въпреки вашия нарастващ страх от това, което щяло било да ви очаква. Но вие – вие как ще гледате някой ден децата и внуците си в очите, ако продължавате да вдигате олелия до Бога колко тежки дни ви били очаквали! И, не дай Боже, ако подвиете опашки и паднете на колене, молейки за пощада и газ чудовището от Кремъл.
Не сте ли си помисляли, че на фона на онова, което ние в Украйна изпитваме, подобен на вашия страх може да бъде само едно от двете – или циничен, или подъл? Той не може да бъде нищо друго, освен предателство – колкото към нас, украинците, толкова повече към вас, българите.
Не си го позволявайте, не го допускайте, защото страхът ви ще ви покрие завинаги със срам и ще ви лепне петното на жалки лигльовци и ревльовци, каквито никога не сте били.
Никога – поне досега…“
Моето ъгълче 
Вашият коментар