Днес се срещнах с познат, когото не бях виждала отдавна. Оказа се, че станал антиваксер, привърженик на алтернативната медицина, противник на ГМО, целият в конспиративни теории, изобщо пълна програма. Дежурната хвалба, че не се бил ваксинирал, но изкарал Ковид и нищо му нямало. (Това винаги ми звучи като да се хвалиш, че си шофирал пиян като талпа и пак си пристигнал благополучно.) Както и да е, поспорих в рамките на разумното, после свих знамената, за да не развалям вечерта на всички. Но ме обзеха тъжни спомени за една стара позната, която не даде ухо на нас – биолозите, а на разни филанкишии антиваксери, не се ваксинира срещу коронавируса и си отиде без време.
Друга позната по принцип не беше против ваксините, но – ха днес, ха утре – все не идваше ред, докато не се сблъска с вируса челно. Лежа в болница и после разказваше: „Що ли не се ваксинирах? Ваксинираните го карат по-леко, с очите си видях! А аз едва изкарах! Но аз поне изкарах, а други… В болницата – като на конвейер: сутрин приемат, вечер изнасят, сутрин приемат, вечер изнасят…“
Спомних си и статистиката как ниският процент ваксинирани у нас (най-нисък в ЕС) много успешно пълнеше моргите, с рекордните 50% допълнителна смъртност през септември 2021 г., когато имахме вълна на Ковид-19 – а сега е започнала нова вълна.
Но за да не прекалявам с минорното настроение, използвам повода да поместя един извънредно сполучлив и забавен текст, който копирах от BG-Mamma. Качилата го участничка коментира: „Боже, колко мъка има из това тяло, Божее…„
„Два през нощта. В покрайнините на задушния лимфен възел Т-лимфоцитът Белчо се прибираще към дома. Отключи входната врата и още на прага жена му, Т-лимфоцитката Снежана, го грабна:
– А, ето го най-накрая! Къде скитосваш бе, сине майчин? Знаеш ли колко е часът…?
Белчо въобще не я удостои с поглед и се тръшна на масата в кухнята, което още повече вбеси съпругата му:
– Пак си ходил с колегите в черния дроб, нали? Освен за пукница за друго не мис….
Белчо удари с юмрук по масата и простреля с поглед жена си:
– Слушай, Снежано. Ама много добре ме чуй – свъсено започна той – не стига, че съм пребит от работа, ами сега и ти ми дуднеш. Не ме ядосвай, че малко ми остава да ти събера партакешите и да те пратя при майка ти в костния мозък. Ясно ли ти е? От три седмици сме в общотелесна война ма, какви кръчми бълнуваш?
Снежана сведе виновно глава:
– Извинявай, любов – каза с далеч по-мек тон- явно съм прекалено изнервена от високата телесна температура…
Тя седна срещу Белчо на масата и се вгледа в очите на мъжа си:
– Разкажи ми какво става!
– Ами нещата не вървят на добре – поклати глава той – този вирус излезе много мръсна гад. В щаба цари пълна неразбория. Цял ден пиша телеграми на колегите да се трансформират в В-лимфоцити, но какво стига до тях, един господ знае. В развойния център уж конструират разни прототипи на антитела, ама…
Снежана въздъхна:
– Днес даваха по кабелната, по „АксонНюз“, пряко включване от белодробния фронт. От кадрите направо ми настръхна мембраната…
– Ами как да са добре нещата? Губим твърде много алвеоли и газообменът отива на майната си. – повдигна рамене Белчо – нали ги виждаш еритроцитите? Нарамили по един чувал въглероден диоксид и чакат ред да го обменят, ама трудна работа…
Снежана стана от стола си и след минутка се върна с чиния в ръце.
– Вземи хапни малко. Одеве извадих последните консерви с монозахариди от мазата. Поне за два-три дни ще има. Днес се разходих до женския пазар след дванадесетопръстника, но сергиите бяха празни. Човекът не е поемал никаква храна през последните три дни. Само антибиотици.
Белчо махна пренебрежително:
– Кусур са ни. Ние с вирус се борим, той човекът антибиотици ни праща. За к’ъв чеп са ни? Кьорава бактерия няма да остане в червата и после тая целулоза баба ми ли ще я разгражда?… Ей, прости са тези човеци и туй то…
– А в генералния щаб какво става?
– Мани, мани. До нас достигна информация, че човечеството било разработило ваксини срещу тая долна гад…
– Еха, страхотно! – въодушеви се тя.
– Страхотно, ама кел файда. -усмихна се горчиво Белчо – оказва се, че ние сме се пръкнали в тяло на антиваксър.
Снежана скочи от стола и се ококори:
– Жива да не бях!!! Е, как може такава работа??
– Ми ей тъй – тросна се той – може. Днес генерал Левкоцитски, като разбра, така се разлюти, че щеше да му се развие ДНК-то. Вика „Вместо тоя глупак да ни подготви, да си организираме защитата, да си направим антителата, да разпратим инструктажите за клетъчен имунитет, ние тепърва откриваме топлата глюкоза…“. И е прав. Много е прав. Учим се в движение и докато се научим, ей го я – белият дроб станал на пихтия.
Снежана зацъка с език. В очите й блеснаха сълзи:
– Ех, Белчо, Белчо… Що Господ ни наказа тъй? Имунни клетки в костен мозък на антиваксър да се родим…
– А, мозък ли? Трънки мозък…“
(от Боян Симеонов и Анна Станоева)
Моето ъгълче 
Вашият коментар