От това, което чета из Мрежата, изглежда, че макар мнозина да се боят какво ни чака оттук нататък, почти никой не скърби сериозно за катурналото се правителство. Ето мненията на двама политолози.
Стойчо Стойчев: „Цялата работа беше обречена, защото в тази коалиция влязоха два цивилизационни непригодни един към друг модела. От една страна, моделът на „Продължаваме на промяната“, „Демократична България“, а от друга страна – БСП. „Има такъв народ“ беше като балансиращ елемент… Хубаво да свикнем, че изборите са реалната арена, на която се решава битката между един и друг модел, а не на улицата. Едно малцинство трудно може да контролира правителството през улицата. Може да се оказа натиск по различни въпроси. Но насила хубост не става, не може да задължите едни хора да стоят и да подкрепят едно правителство през външен натиск.“
Огнян Минчев: „В крайна сметка, непосредственият повод за разпада на четворната коалиция бе банален и лесно предвидим – един политически брокер с право на глас в коалицията не получи едни пари… Но не можем да бъдем толкова наивни, че да объркаме повода за разпада с истинските му причини. А те са разположени на няколко нива под очевидната повърхност. Първата причина е свързана със самия формат на коалицията. Тя бе формирана на принципа „против“ и се определяше като сбор на „реформистките партии“ срещу „партиите на статуквото“ – ГЕРБ и ДПС. Доколко бяха тези партии „реформистки“, можем да разсъждаваме дълго и подробно, но и на пръв поглед бе очевидно, че каквито и „реформи“ те да имат предвид, представата им за тях бе различна – драматично различна… Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер… „Реформистите“ в собствената му коалиция знаеха, че са незаменими, затова поставяха ултимативни „червени линии“ – публични и скрити. Публичните – Македония, Украйна – са известни на всички ни. Скритите се показаха онзи ден на дебатите по вота – общо взето, споровете за „едни пари“, всеки ден и по всеки повод.
Втората причина е свързана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят факта, че коалиция „против“ може да съществува само в процеса на своето създаване. Държавната власт е непрекъснат сложен избор между цели, приоритети и решения, които изискват гъвкавост и компромис – без да е необходимо той да бъде безпринципен. Борбата с корупцията е процес на приемане и прилагане на закони в ефективно функциониращи институции, а не поредица от персонални двубои между „реформисти“ и „корупционери“. Когато водиш лична битка, без да притежаваш институционалния ресурс на държавата, увисваш в безтегловност – ходиш по студията да викаш „Арести искам, арести…“ Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията при положение, че знаеш – можеш да го задържиш само 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията? Но да не бъдем толкова строги и взискателни. През тази четворна коалиция сериозни антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) коалиционни партньори нямаше да ги допуснат. Всъщност – те не ги и допуснаха…
Третата причина за краха на четворната коалиция се проявява тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране – принципа „против“, или „анти“. Още по време на протестите от 2020 г. повтаряме, че истинска промяна в България не може да се случи на нивото „анти ГЕРБ“, дори и на нивото „анти ДПС“, въпреки, че управлението на ГЕРБ със скрит коалиционен партньор ДПС прояви в максимална степен същността на българската олигархична система на „завладяната държава“. Но държавата бе завладяна не от политически партии и техните лидери – въпреки че те охотно участваха в процеса. Тя бе завладяна от поетапната трансформация на комунистическата номенклатура, партийна и (особено) милиционерска – в нова управляваща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския национален ресурс, формирането на мутренско-милиционерския „ъндърграунд“, завладяването на държавата чрез входно-изходната икономика на грабежа, формирането на устойчивата пряка връзка на контрол от олигархичния блок върху цялостния политически процес в страната – това бе процес, започнал в началото на 90-те и „затворил кръга“ някъде в средата на второто десетилетие от нашия век. Този процес – тази система на олигархично завладяване на държавата и обществото има свой двигател, има свое „гориво“. Това е структурната връзка на зависимост на българската олигархия от „съветските другари“, които осъществиха своята „велика криминална революция“ и отново хванаха за гърлото България чрез монопола в енергетиката, чрез системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое правителство не е „подмазвано“ от Газпром и Лукойл? И само правителствата ли?)
Това са известни неща, но през протестната 2020 г. те нямаха чуваемост като сериозни аргументи. Фокусът на промяната бе повърхността на проблема – отстраняването на ГЕРБ и – донякъде – на ДПС. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като „материал за замитане“ от страна на идеолозите на протеста. Може би защото някои от тези идеолози взимаха хубави „бонуси“ от някои от тези олигархични господари… Принципният проблем, произлизащ от всичко това е факта, че промяната в България може да се осъществи само с поредица от добре фокусирани удари върху олигархичната система на „завладяната държава“, а не просто срещу един или друг неин носител. Махнахте „човека от Банкя“ и инсталирахте „човека от Славяново“. Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го сложи там, където е? Кой му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, пак е КОЙ, колективният КОЙ… Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който спира оръжието за Украйна като публичен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък. Същият кой, който е бесен на спирането на договора с Газпром и ласкаво подкрепя реформаторите, когато спасяват доставките на нефт през Лукоил. Кой, кой, кой… Имаше – и има твърде много заинтересовани високопоставени „протестъри“ – идеолози, политически брокери, задкулисни спонсори, които искаха да разчистят омръзналия им ГЕРБ начело на държавата, но и през ум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на „завладяната държава“…“
Моето ъгълче 
Вашият коментар