Кабинетът Петков падна

Правителството на Кирил Петков падна след вот на недоверие, подкрепен от 123-ма народни представители срещу 116 против.

Преди гласуването мнозина напомняха, че досега в България няма случай правителство да е било свалено с вот на недоверие. „Дойче веле“ обаче споменава, че през 1992 г. правителството на Филип Димитров падна, след като поиска вот на доверие и не го получи. Тогава – а и след това – сума ти недобронамерен или недостатъчно интелигентен народ обвиняваше Димитров, че бил „сдал властта“. И никой не чу отговора му на тези обвинения: „Не може повече от два месеца да управляваш парламентарна република против волята на парламента.“

Малко преди това, някъде около 1990-та, по площадите се пееше народна песничка, която в по-голямата си част не струваше, но съм запомнила два стиха:

„Вярваме във опонента, / има дума парламентът.“

Толкоз. Сега по всичко изглежда, че вървим към нови избори. Вярно, Кирил Петков се кани да преговаря за ново мнозинство за съставяне на следващо правителство. Но както отказва да преговаря с ръководителите на опозиционните партии и обича да разправя как всички негови политически противници били задкулисие, мафия, корумпирани и агенти на Русия, не виждам как ще му се отвори парашутът. На парламентарните избори беше спечелил мъничко над 25% от гласовете, а се държеше – и досега се държи – все едно са 65%. Такава самоувереност в политиката се наказва. Дано си е взел поука. Но нали знаете, хората се делят на три групи: най-умните се учат от чуждите грешки, повечето се учат от собствените грешки, а има и такива, които никога и от нищо не могат да се научат.

П. С. Ето какво казва Кирил Петков след вота: „Премиерът призна за направени много грешки. „Една от тях беше, че работихме от сутрин до вечер, а не комуникирахме всички неща, които бяхме направили. От другата страна имаше една непрекъсната реторика, която даваше чувството на българския народ, че не се справяме”, уточни Петков и разкри къде не са сгрешили: „Не се отклонихме при нито едно решение от принципите и обещанията, които бяхме направили”. Според него правителството е паднало по няколко причини. „Беше ги страх, че ако продължаваме да стоим ние на власт рано или късно правосъдието щеше да дойде при тях. Победата е временна, това не разбират. Тази промяна ще се случи. Ние сме само представители на българския народ и неговата воля. Днес всички маски паднаха”, посочи премиерът. „Ние сме тук за дългата игра и ще се борим, докато отстоим независимия парламент, в които законността е тази, която определя”.“

Това го казва човек, който – припомням – стана министър незаконно и арестува свой политически противник незаконно. Нула самокритика, все същите мегаломански приказки. Ей затова, макар да ме е страх да не стане още по-зле, не мога да не въздъхна с облекчение, че това правителство отива в историята. С такъв министър-председател ми е неспокойно, все едно се возя в автобус, чийто шофьор не е спал от два дни и поднася на завоите.