Откакто ни нападна коронавирусът, нашият Медицински университет (и не само той, разбира се) мина на изцяло писмени изпити. По незнайни причини се смята, че ако студентът е в помещение с петима души за двайсетина минути на устен изпит, това е изключително опасно, а ако пише два часа в зала с шейсет души, това е практически безопасно.
Писменият изпит е голямо губи-време за всички участници и освен това намалява шанса на студентите да минат, ако не са наистина добре подготвени. На устен изпит, ако студентът се обърка или се отплесне от въпроса, преподавателят може да го прекъсне и насочи във вярната посока. На писмен изпит такава възможност няма.
Има обаче една категория студенти, които с две ръце гласуват за писмени изпити: тези, които са се обзавели със слушалки и разчитат на тях. Проблема го има от години, но напоследък е истинска епидемия, следваща по петите коронавирусната. Красноречив пример: По време на лятната сесия колежка отишла да сменя батерията на часовника си. Часовникарят коментирал: „Вашето часовниче е малко и съответно батерийката му е от най-малките. Добре, че съм заредил от тях, понеже студентите много ги търсят за слушалки.“
Понякога диктуването личи по глупави грешки от недочуване, например написано е p’ вместо 5′ или „елкариотен“ (многократно) вместо „еукариотен“. Разбира се, така се хващат само най-фрапантните случаи – когато младежът не си е дал труда преди изпита да прочете материала дори веднъж, колкото да се запознае с ключовите думи и да види кое как се пише. Точно тези студенти са склонни да се възмущават най-много, когато получат съответната оценка, и да искат да си видят работата да не би да е станала грешка. Понеже, нали се сещате, те „всичко са си написали“.
Много се надявам догодина да се върнем към устни изпити.
Моето ъгълче 
Вашият коментар