Осъвременяване на „Не сме народ“ от П. Р. Славейков

Понеже езикът се развива, писменото наследство следва да се осъвременява и при нужда дори да се превежда, ако е станало неразбираемо. Например кой днес може да се наслади на „За буквите“ в оригинал? Само който специално е учил старобългарски.

Предлагам леко осъвременен вариант на едно важно българско стихотворение от ХІХ в.:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Петко Рачев Славейков

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме глупци, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Такъв ни е нам хала!“ –
а всякой сам отива към развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

 

Променените думи и изрази са в получер шрифт. Оригинала взех от сайта „Слово„:

 

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 г.

 

Във втората половина на „Не сме народ“, както и в други български творби от онова време, се използват турцизми, които междувременно са отпаднали от българския език. Показани са трите най-проблемни, които реших да заменя, защото правят текста неразбираем. Пуснах ги за превод в Мрежата. Според проф. Гугъл tutkun значи „лудо влюбен“, може би „оглупял от любов“; yaman е „ужасен, страхотен“, а meram – „цел“.

Разбира се, рисковано е да превеждаш думи от съвсем непознат език. Може те да се пишат на турски другояче, може Интернет-речниците да не са точни, а може и самото значение на думите да се е променило чувствително за век и половина. Ако виждате неточност, коментирайте.

Младите българи сигурно биха искали замяна и на думата „хал„, но реших да я оставя. Тя значи „положение, състояние“ и днес се среща почти само в израза „на тоя хал“.

Реклама