Министър Кунева оправи Европа и България и се зае да оправя нашия Медицински университет

От седмица-две Министерството на образованието, оглавявано от Меглена Кунева, залива медиите с обвинения срещу нашия Медицински университет и доскорошния ни ректор проф. Ваньо Митев. Няма да ви давам линкове, можете да използвате Гугъл. Мъчно ми е, че незаслужено сриват в калта името на нашата алма матер, в която и за която работя от 22 години. И ме е яд на поръчковите или плиткоумни журналисти, които тъй лесно се ловят на гола кукичка – но нашата четвърта власт си я знаем отдавна.

Отдавна пиша и за г-жа Кунева, защото освен преподавателка в Медицинския университет – София аз съм и (нееднократно разочарована) избирателка на Реформаторския блок. Ето как съм я споменала преди парламентарните избори през октомври 2014 г.:

„Макар да е ден за размисъл, позволявам си да споделя как ще гласувам утре – за Реформаторския блок. Ще сложа преференция за втория в листата, от ДСБ, защото първа в моя избирателен район е Меглена Кунева. Тази дама си е сложила перде и уж не разбира, че избирателите на РБ са десни антикомунисти, които не я искат!“

По същия начин бях гласувала на евроизборите през май същата година. И понеже твърде много избиратели на Реформаторския блок бяха използвали същата маневра, вместо Кунева в Европейския парламент бе избран вторият в листата Светослав Малинов (който впоследствие ме разочарова, но това е друг въпрос). Някой по-чувствителен човек след такъв шамар от избирателите би минал на по-заден план, но не и Кунева (затова после писах, че „си е сложила перде“). Тя никога не е задълго извън коридорите на властта и политическият елит продължава настойчиво и нагло да я пробутва на избиратели, които не я искат (все едно не ни стига недоразумението Радан Кънев).

Но защо не искаме тази амбициозна и преуспяваща политичка? Освен че не виждаме особени причини да я искаме, ние, избирателите на Реформаторския блок, не приемаме социалното наследство, придобито с брака й: „На 22 април 1984 г. се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов, тогава председател на Централния кооперативен съюз и народен представител, бивш министър и секретар на ЦК на БКП, бъдещ посланик“ (Уикипедия). Разбира се, децата на секретарите на ЦК на БКП също са хора и все някой трябва да се жени и за тях. Но ми се ще те и тези, които се женят за тях, ако може, да не ме управляват. А ако все пак ме управляват, да ги избират хора, които ги харесват, вместо чрез всевъзможни коалиции и други трикове да бъдат пробутвани на такива като мен, които не ги харесват.

Освен с избора си на съпруг и с кариерата си в Национално движение „Симеон Втори“ Кунева отблъсна такива като мен и с начина, по който се отнесе със собствените си избиратели на евроизборите през 2009 г.: „По време на изборите за Европейския парламент през 2009 г. Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева – европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели 2 мандата. На първите 2 места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата – Станимир Илчев“ (Уикипедия). Коментирала съм това изпълнение точно преди президентските избори през 2011 г.:

„…Но се чудя как и защо Меглена Кунева се издигна (според социолозите) до трета в надпреварата за поста. Защо сериозни хора я хвалят и заявяват готовността си да гласуват за нея? Нима са забравили как на изборите за Европарламент тя стана мюре за избиратели? „Гласувайте за Меглена Кунева“, а после госпожата си довърши комисарското мандатче и остави избирателите си с пръст в уста. Щом веднъж се е подиграла с гласоподавателите по този начин, трябва да бъде изритана от политиката. Била впечатлила европейците с компетентността си – добре, нека там си я ядат; но ние да не си създаваме име на народ, който обича да го лъжат.“

Разбира се, всички що-годе осведомени хора още преди въпросните евроизбори предупреждаваха, че Меглена Кунева се кандидатира само за да привлича гласове и няма никакво намерение да изоставя престижния и добре платен пост на еврокомисар, за да стане обикновена евродепутатка. Това предвиждане впоследствие се изпълни. Г-жа Кунева остана еврокомисар, с което доказа, че обича заплатата й да е висока. Човешко е.

Ако е за въпрос, и аз обичам заплатата ми да е висока. Затова признавам за заслуга на проф. Митев, че използва таксите на чуждестранните студенти в нашия университет, за да вдигне заплатите ни до достойно равнище. Освен това беше направен ремонт на сградата ни, беше купена нова апаратура и за пръв път, откакто работя в Медицинския университет, за катедрата ни бяха купени нови учебни препарати. Не съм писала за това, защото е тъпо да хвалиш публично началника си. Но недоумявам защо по медиите с осъдителен тон се развяват данни за нашите заплати и хонорари, а бившият ректор е обвиняван не в какво да е, а в безстопанственост. Явно министър Кунева мисли, че само нейната заплата се полага да е висока, а ние трябва да работим за без пари, както и беше по-рано.

Другите обвинения срещу проф. Митев, като теглим чертата и махнем епитетите, са, че е купил излишно скъп автомобил (който не е на негово име, а е собственост на университета) и че е тръгнал да търси коя фирма да бутне една съборетина, преди въпросната съборетина да бъде прехвърлена от публична в частна държавна собственост, което законът изисквал. За такива и други подобни „грехове“ срещу Ваньо Митев сега почва разследване от прокуратурата и от ДАНС (чиито служители са известни със скромните си служебни коли). Това прекрасно демонстрира разделението на властите в България.

Доброто име на един университет, както и на отделния университетски преподавател или учен, е неговият най-ценен капитал. Затова заливането с помия на нашия университет – най-голямото и най-старо висше медицинско училище в България, ме тревожи много повече от някакви си загуби и пропуснати ползи, които сегашната кампания неизбежно ще ни навлече. Дано да се окаже „чудо за три дена“. Надявам се също следващия път, когато властимащите решат отново да лансират г-жа Кунева и да я правят министър, да е на нещо друго, а не на образованието.

П. С. В осъдителния медиен хор има достойни изключения. Прочетете този материал в „Труд“: „Германски донос съсипва Медицински университет – София„.