След финала на конкурса „Евровизия“, т.е. преди два месеца и нещо, читател на този блог предложи да коментирам резултатите, предполагайки, че ще одобря първото място на Украйна. Аз наистина се радвах, че Украйна е на първо място, а ние – на почетното четвърто, но се въздържах от коментар по простата причина, че не бях слушала конкурса. Сега най-сетне намерих време и настроение да чуя поне песните, стигнали до върха.
Победител в Евровизия 2016 стана Украйна с песента „1944“ на Джамала. Певицата, кримска татарка, пее за депортацията на народа си през въпросната година:
Одобрявам, че Украйна участва с политическа песен и че зрителите я подкрепиха, измивайки (доколкото е възможно) срама на Европа от холандския референдум през април. Самата песен обаче, честно казано, не ми харесва твърде.
На второ място се класира Австралия със „Sound of Silence“ на Дами Им. Тази песен ми допадна още по-малко. Освен това ме подразниха две неща: че е избрано заглавие като на хита на Саймън и Гарфънкъл от 1964 г. и че Австралия се бута в конкурс, чието име започва с „Евро-„.
На трето място – Русия с „You Are the Only One“ на Сергей Лазарев:
На четвърто място сме ние: България с „If Love Was a Crime“ на Поли Генова:
Чух и петото място – Швеция с „If I Were Sorry“.
Ако трябва да оценя изброените песни като музика и текст, признавам, че ми хареса единствено руската. Наистина тя е колективно дело (музика Димитрис Контопулос и Филип Киркоров, текст Джон Балард и Ралф Чарли), докато Джамала сама е създала своята песен. Може би Русия е тръгнала на конкурса с „по-тежка артилерия“ от другите участници.
След конкурса в Русия е имало смешни реакции, които журналистката Юлия Латинина обобщава в коментара си „Битката за Гейропа„: „Кой само не се изказа за коварния удар, нанесен ни (т.е. на руснаците – М. М.) от подлата Гейропа в информационната война!“ А според мен третото място си е много добро. Радвам се, че го е получил Лазарев – свестен човек, доколкото мога да съдя, а не някой путинист. По повод на руските вайкания, че някой друг е грабнал първото място, се сетих един стар виц:
На конкурса „Паганини“ участват двама съветски цигулари. Единият се класира на второ място, другият – на 22-ро. Докато пътуват към дома, взелият второто място гледа тъжно и мълчи. Колегата му се опитва да го успокои:
– Ти свири отлично, второто ти място е голямо постижение за теб и слава за родината! Защо си тъжен?
– Ако бях свирил още по-добре и се бях класирал пръв, щях да посвиря на цигулката на Паганини.
– Голяма работа! Защо толкова държиш да свириш на тази цигулка?
– Как да ти обясня… Все едно на теб да ти дадат да постреляш с пистолета на Дзержински.
август 28, 2016 в 8:39 pm |
Не съм слушала нито една песен. Не гласувах за Поли, даже не ѝ гледах клипа, само защото остриганата ѝ глава много ме дразни. Когато си пусне коса като нормална жена ще ѝ чуя песните.
август 28, 2016 в 9:01 pm |
Слушала ли си Шиниъд О’Конър 🙂 ?
август 28, 2016 в 9:08 pm |
Да. Тя поне имаше идеален череп и беше красива и голата глава ѝ отиваше. Макар, че в момента е толкова занемарена лелка, че стряска. А песента, с която стана известна не беше нейна, а на Принс, така че, не заслужава кой знае какво признание.
Прическата на Поли казва – аз съм тинейджърка с комплекси и много искам да съм интересна.