Диалог между ислямист и западен левичар

Тия дни светът бе потресен от поредното ислямистко клане – на 14 юли (националния празник на Франция) имигрант от Тунис тръгна да гази с тежкотоварен камион празнуващите в Ница, убивайки 84 души.

Аз си признавам, че макар да знам, че терористите биологично спадат към човешкия вид, ми е трудно да ги приема за човешки същества, затова и не им се гневя истински. Все едно да се гневя на тетаничния бацил, че причинява тетанус. Когато чуя за дете, заболяло от тетанус, гневът ми се насочва другаде – към родителите, които не са го ваксинирали. Така и за ислямизма мисля, че ключът към него е отношението на нас, останалите. Истинските виновници за ислямисткия терор на Запад за мен са западняците, които прокарват т. нар. мултикултурализъм (което на теория всъщност значи потискане на западната култура, а на практика – ислямизация). Те твърдят, че ислямът е хубаво нещо и колкото повече джамии, призиви за молитва, забрадки и бурки има в обществото, толкова то е по-свободно, богато и щастливо. Именно тези хора (наричани напоследък регресивни левичари) ще заслужават специална награда, ако благодарение на усилията им цивилизацията отиде по дяволите.

След предишния голям ислямистки атентат във Франция (този от 13 ноември миналата година в Париж – вече почнахме да ги бъркаме) чрез блога на проф. Джери Койн намерих сайта на Фейсал ал-Мутар, хуманист от иракски произход. Оттам е текстът, осмиващ гореописаните благодетели на човечеството, който превеждам и давам по-долу.

 

Аз съм джихадист и ми писна да не ме признават

Трябва да е ужасно потискащо да си ислямски джихадист и обществото, което тероризираш, да не ти приема сериозно възгледите и подбудите, дори след като си ги заявил изрично и многократно. По-лошо, регресивната левица със своя безграничен мазохизъм и себеомраза непрекъснато се опитва да си присвои вината, отнемайки на джихадистите дори удовлетворението да поемат отговорност.

Това е като лош скеч на „Монти Пайтън“:

– Ние направихме това, защото нашето свещено писание го изисква.

– Не, не е вярно.

– Какво искате да кажете? Съвсем вярно си е…

– Не, това няма нищо общо с религията. Вие просто използвате религията като прикритие за социални и геополитически подбуди.

– КАКВО?! Не четохте ли нашето официално изявление? Ние изрично се обосновахме с Корана. Това е джихад, свещена война срещу неверниците, нечестивците и богохулниците.

– Не, това няма нищо общо с исляма. Вие не сте истински мюсюлмани и като твърдите, че сте, оскърбявате една велика религия.

– Моля?! Кои сте вие да ни разправяте, че не сме били истински мюсюлмани? Ислямът е буквално в сърцевината на всичко, което вършим, и ние прилагаме най-истинното, буквално и честно тълкуване на неговите основополагащи текстове. Без него нямаше да ни има.

– Не е вярно. Ние ви създадохме. Ние наложихме обществено-икономически строй, който ви отчуждава и лишава от права, и затова вие прибягнахте до насилие. Съжаляваме.

– Какво? Защо се извинявате? Ние току-що ви избивахме безмилостно по улиците. Нападахме невинни граждани – какво общо има тук някакво лишаване от права?

– Чуйте, вината е наша. Не ви обвиняваме, че се чувствате нежелани и отреагирате.

– Сериозно, спрете да си приписвате заслугата! Ние много се потрудихме за този атентат и няма да ви оставим да оберете лаврите.

– Не, ние подхранихме вашия екстремизъм. Поемаме цялата вина.

– Боже мой, колко народ трябва да очистим, та да ни се чуе думата най-сетне?“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: