Трудът е създал човека

Тази година Великден съвпада с 1. май, Деня на труда, тъй че всеки може демократично да празнува каквото си избере – честито! В семейството, разбира се, предпочетохме Великден с неговите забавни и вкусни обичаи – боядисани яйца, агнешко с пресни картофи, козунак, шоколадови зайчета и (за децата) издирване на скрити шоколадови яйца в градинката или хола. Денят на труда има какво да предложи само на левичарите и съжалявам, че е пратил в забвение стария пролетен празник, за който баба Цоцолана казва: „С охлюви и винце първи май се среща, за сила и здраве“. Поне днес няма задължителна манифестация като по времето на комунизма. В чест на двойния празник ще напиша отдавна замислен пост, в който ще става дума както за религията (макар и не точно християнската), така и за труда.

На предварителния кандидат-студентски изпит, който бе тема на последния ми пост, една от изтеглените теми бе „Антропогенеза и нейните двигатели“. В съответния урок в учебника като един от факторите на антропогенезата бе посочена трудовата дейност. Това ме накара да се замисля кога най-сетне ще успеем да изчистим учебниците си – и то не само тези по обществени науки – от наследството на Маркс, Енгелс и Ленин. Защото идеята за роля на труда в произхода и еволюцията на човека идва от маркс-ленинизма и по-точно от есето на Енгелс „Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек“. Макар че английската Уикипедия за мое възмущение хвали въпросното есе, на английски можете да прочетете едно кило специализирана литература за човешката еволюция и пак няма да намерите нищо за ролята на труда. И правилно. Какво в човешкия (или предчовешкия) труд го отличава от дейността на другите животни? Защо, когато катеричка трупа храна за зимата, това не се брои за труд, а когато човек върши точно същото, се брои? Защото човекът го върши съзнателно. Т.е. въпросът не е в „трудовата“ дейност, а в наличието на съзнание; самият труд е, както казват руснаците, ни при чом. Руският израз ми дойде наум неслучайно – спомних си как в „Иван Чонкин“ от Владимир Войнович един политически просветен герой разсъждава как конят, понеже се труди, неизбежно трябва да се превърне в човек.

Разбира се, въпросът за произхода на човека се поставя хилядолетия преди Енгелс. Всяка уважаваща себе си религия го обсъжда било по-накратко, било по-нашироко. Например в скандинавската митология боговете създават хората, за да ги имат за съюзници в последната битка Рагнарьок, която ще сложи край на познатия ни свят. За целта душите на загиналите воини биват събирани в двореца Валхала. Обърнете внимание, че скандинавският мит приписва на боговете себичен мотив за създаването на хората и не се опитва да внуши на човешките слушатели, че върховният бог Один ги обича. Подобен „реализъм“ е присъщ и на другите древни митологии и религии, включително тези от люлката на човешката цивилизация – Плодородния полумесец.

Най-ранното съхранено описание за сътворението на човека от Месопотамия е епосът на Атрахазис. Запазен е във вид на клинопис върху глинени плочки, най-старите от които са датирани към 17. в. пр. Хр. Ето как започва текстът:

Когато боговете наместо хората / вършеха работата и носеха бремето / бремето им бе преголямо, трудът им претежък, страданието им премного.

Разбира се, който може, се спасява от претежкия труд, като го стоварва върху другите:

Седмината старши богове Ануна принуждаваха / (по-низшите) богове Игиги да работят.“

Макар и по-низши, Игиги все пак са богове и резултатите от труда им са внушителни. Вижте например какво разбират те под напоителни канали:

Боговете Игиги прокопаха корита за водите / прокараха канали, живот за земята. Боговете Игиги прокопаха река Тигър / и после река Ефрат… / Струпаха планините…

Тежкият труд обаче след известно време им писва и, както би казал Ленин, назрява революционна ситуация:

Те преброиха годините принудителен труд, / четирийсет години, предълго!… / Те се оплакваха и роптаеха: / „Нека се изправим срещу водача, / той трябва да свали от нас тежкото бреме! / Енлил, водачът на боговете, воинът – / елате да го изкараме от бърлогата му! / На бой да вървим!“

Боговете чуха думите му [явно говори един от Игигите, оглавил бунта – М. М.] / и подпалиха сечивата си… / И като един тръгнаха / към портите на воина Енлил.“

Посред нощ дворецът на върховния бог Енлил е обкръжен. Когато осъзнава положението, Енлил праща при бунтовниците пратеник със следния въпрос:

Кой е подбудител на тази битка? / Кой стои зад тези враждебни действия? / Кой обяви война, / тази битка, стигнала до портите на Енлил?

Върховен негодник, не мислите ли? Низшите богове обаче като всички сериозни стачници са солидарни:

Всички ние обявихме война… / Принудителният труд е претежък и ни убива! / Претежък труд, премного страдание! / Сега всички ние, боговете, / решихме да търсим разплата с Енлил.

Висшите богове спешно се събират на съвет. Думата взема мъдрият бог Еа (наричан от шумерите Енки). Той изтъква, че низшите богове с право роптаят, защото трудът им наистина е твърде тежък; и те се оплакват отдавна, но никой не им е обръщал внимание. След това Еа предлага решение:

Тук е богинята на раждането. / Нека тя създаде човек, / който да носи бремето! / Нека той да поеме работата на боговете.

Има още само един дребен проблем: разумно същество не се създава току-тъй от глина и вода. Еа предлага да убият един бог и да добавят към глината и водата неговата плът и кръв. Месопотамските богове, макар да не стареят и да нямат естествена смърт, могат да бъдат убити. Предложението се приема единодушно от членовете на съвета – ясно е, че жертвата няма да се избере измежду тях, а ще бъде един от низшите богове, набеден за водач на бунта. Малко по-късно Енки и богинята на раждането убиват един от низшите богове на име Ав-илу, Ве-ила или Гещу-е (последното име значи „който има разум“), смесват неговата плът и кръв с глина и вода и създават седем мъже и седем жени – родоначалниците на човечеството.

До края на дните си те ще чуват барабана [т.е. ударите на сърцето – М. М.], / духа на бога, останал от плътта му, / като знак, който живите да познаят, / духът остана, за да не бъде забравен.

Въпреки тези хубави думи жертваният бог е забравен начаса дори от бившите си другари, които са много доволни, че са се отървали от тегобата. Така според жителите на древна Месопотамия наистина трудът е създал човека или по-точно е подбудил неговото създаване.

Между другото евреите, поместили своята Райска градина между Тигър и Ефрат, са донякъде сродни с жителите на Месопотамия и също говорят афро-азиатски (семитски) език. В техния разказ за сътворението на човека има отглас от решаващата роля на труда: „След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.“ (Битие 2:15) – стих, който моя приятелка християнка окачестви като важен.

Как продължава митологичната история на човека след неговото сътворение? Отначало всичко е прекрасно, но възниква проблем: хората за 1200 години се размножават премного, вдигат шум и пречат на Енлил да спи. Вместо да се снабди с тапи за уши, той решава да унищожи човечеството. Най-напред праща чума, която избива мнозина. Еа подучва хората да умилостивят с молитви и жертви бога на чумата Намтар и така да се спасят от пълно изтребление. Малцината оцелели са достатъчно тихи. Но след още 1200 години те пак се размножават и Енлил почва да страда от безсъние. Този път решава да изтреби хората чрез суша. Еа ги инструктира да почитат бога на бурите Адад, който им праща дъжд в последния възможен момент. Цикълът се повтаря. След още 1200 години Енлил урежда глад. Еа спасява част от хората, като им праща риба (той е бог на водите). Пак минават 1200 години. Този път Енлил решава да заложи на сигурно и да унищожи човечеството чрез потоп.

Еа няма накъде да мърда. Не може пряко да предупреди хората, защото е обвързан с клетва пред съвета на боговете. Затова праща пророчески сън на свой приятел-човек на име Атрахазис („Големия ум“). В съня Еа стои пред дома на Атрахазис и се обръща не към стопанина, а към тръстиковата стена:

Ей, стена, слушай! / Избягай от тая къща, построй лодка, / зарежи имуществото си, за да си спасиш живота!

След това в епоса на Атрахазис има големи празнини, но историята е подробно разказана в епоса на Гилгамеш. Еа дава указания как точно да изглежда лодката и че в нея трябва да се натовари „семето на всички живи същества„. Понеже явно е невъзможно такива приготовления да се опазят в тайна, Атрахазис пита какво да каже на съгражданите си и на градските старейшини. Еа отвръща: „Кажи им: Научих, че Енлил ми се гневи, и не смея повече да живея в града му. Ще се спусна към залива да живея под властта на Еа. А вие ще получите изобилие от дъжд, риба и водни птици.

Всичко протича по план. Атрахазис се качва на лодката със семейството си и майсторите, които са му помогнали да я построи. Мащабите на потопа стряскат дори боговете, които, уплашени, се свиват в най-високата небесна крепост. Сега вече идеята не изглежда толкова добра.

Ищар, небесната царица, викаше като родилка: „Уви за изминалите дни – те станаха на прах заради моята зла воля! Защо изрекох тая зла воля пред съвета на боговете? Пратих на хората унищожение, но не са ли те мои хора, мои създания? Сега се носят по водите като зрънца хайвер.“ Великите богове на небето и подземния свят закриха усти и заплакаха.

Шест дни и шест нощи духаха ветрове, порои и вихри опустошаваха света като вражески войски. На разсъмване на седмия ден бурята от юг утихна, морето се успокои, пороят спря. Аз погледнах лицето на света. Цареше тишина, цялото човечество се бе превърнало в пръст“ – разказва по-късно Атрахазис. – „Седях и плачех, сълзите се стичаха по лицето ми, защото отвсякъде ме заобикаляха водите на опустошението.

Още една седмица е нужна, за да стигне лодката до суша – планината Нисир. Каква е първата работа на Атрахазис, след като стъпва на твърда земя? Ако познавате фактите или поне духа на митологията, можете да отговорите веднага: първата му работа е да принесе жертва. Боговете, освен че използват труда на хората, се хранят с дима от жертвоприношенията. Сега са изгладнели, защото не са яли нищичко от началото на потопа. „Щом боговете подушиха сладкия аромат, се събраха над жертвата като мухи.“ Ищар се заклева да не забравя тези дни и добавя: „Нека всички богове се съберат около жертвата освен Енлил. Той не бива да доближава, защото, без да размисли, причини потопа и обрече моите хора на унищожение.

Енлил още не признава грешката си и гневно пита: „Значи някой от тия хора е оцелял? Не беше предвидено никой да остава жив.“ Един от боговете, Нинурта, казва, че това не може да е работа на никой друг освен на Еа. Последният отваря уста и минава в контраатака: „Най-мъдри от боговете, храбри Енлил, как можа да причиниш потопа, без да мислиш?… Не е ли по-добре бедствие да намали човечеството, вместо потопът (да го унищожи)? И аз не съм издавал тайната на боговете, този човек е мъдър и я е прозрял насън.

Енлил дарява безсмъртие на Атрахазис и жена му и ги заселва далеч от другите хора. Междувременно Еа обмисля мерки за контрол на населението. Той казва на богинята на раждането да въведе естествена смърт за всички хора, безплодие за част от жените, висока детска смъртност, а за духовенството – целомъдрие:

Ти, богиньо на раждането, създателка на съдбините,/ създай смърт за всички хора! / …Нека сред хората има жени, които раждат, / и жени, които не раждат. / Нека сред хората обикаля и женски демон, / да грабва бебето от скута на оная, що го е родила. / И създай висши жреци и жрици, / нека те бъдат табу [т.е. безбрачни] и тъй да се намалят ражданията.

Така най-сетне човешкото битие постига някакво равновесие и се стабилизира, а сънят на Енлил е осигурен. Харесва ли ви историята? А би ли ви харесало да вярвате, че всичко това е истина? В митовете безспорно има величие… но все пак се радвам, че сме ги надраснали.

3 Отговора to “Трудът е създал човека”

  1. longanlon Says:

    не е ли иронично, че според марксистката теория трудът е двигателят на човешката еволюция, а сегашните й последователи базират идеите си за управление и човешко благоденствие на възможно най-малко труд?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: