„Грозните животни“ от Саймън Уот

ugly_animals_cover

Тази пролет преведох за издателство „Изток-Запад“ книгата на британския природозащитник Саймън Уот „Грозните животни“. Тя се основава на неговото комедийно предаване, наречено „Дружество за защита на грозните животни“ (Ugly Animal Preservation Society, http://www.uglyanimalsoc.com), и описва видове, които са едновременно грозни и застрашени от изчезване. Всяко от животните е представено с голяма снимка, равна по площ на текста. Това е идеалното оформление на книга в днешните забързани времена – с хубави картинки и умерена доза текст; и все пак от текста има какво да се научи за животните и тяхната среда.

Ето откъс от въведението, представящ идеята на „Грозните животни“:

 

Пандата е виновна, тя ме подтикна. Това оправдание звучи странно, но е самата истина.

Пандите са прекрасни същества. Те излъчват черно-бяло очарование, което им е спечелило световна слава. Броят на горките големи панди силно е намалял, защото все повече хора се заселват и развиват стопанска дейност в ареала им. Ако не бяха програмите за развъждане и защитените територии с бамбукови гори, видът сигурно щеше да изчезне. Но все пак голямата панда, макар и застрашена, поне е обичана. Тя стана емблема на природозащитата. Нейният симпатичен и пухкав лик украсява всякакви предмети – от ученически несесери до италиански автомобили. Благотворителни организации й помагат, а Китай я избра за национален символ.

Успехът на пандата до голяма степен се дължи на това, че еволюцията й по щастлива случайност я е превърнала в подобие на плюшено мече. Повечето от застрашените видове нямат този късмет. Много от тях не стават за вестникарски заглавия и дори под светлината на прожекторите не показват дарба на звезди. Но катастрофата, сполетяла живия свят, е неизмеримо по-тежка от нуждата да се спасят няколко животни, които ловят окото и за които се правят документални филми. Не трябва въз основа на плиткото си естетическо чувство да избираме кой вид ще оцелее. Проблемите пред нашата планета са много по-големи…

Дори любовта ни към природата клони към нарцисизъм: грижа ни е само за видовете, които приличат на самите нас или пък са ни симпатични. Предпочитаме животни с големи очи и рунтави опашки… Всички сме чували за тежкото положение на снежния леопард, слоновете, носорозите, могъщия лъв, бялата мечка и горилата… Ние наричаме тези видове “привлекателната мегафауна”. Те лесно влизат в новините. Всички сме учили за тях и от деца сме свикнали да ги обичаме. Винаги има хора, които надигат глас в защита на китовете, но досега никой не е призовал: “Спасете плужеците!”…

Надявам се тази книга да покаже, че не само красотата, а и грозотата е единствено в погледа на наблюдателя и че само защото някое животно е ощетено откъм външност, не трябва да го оставяме на произвола на съдбата. Някои от най-смахнато изглеждащите живи създания са възхитителни именно заради отблъскващата си анатомия. Техният огромен нос, смешна муцуна или несъзвучна окраска ги прави единствени по рода си.

Нямам нищо против пандата, но тя вече си има достатъчно защитници. А животните в тази книга са немили-недраги. Всеки жив вид е протичащ пред очите ни експеримент на еволюцията, който има с какво да ни удиви. Трябва само да се вгледаме по-внимателно.“

 

Аз бих добавила, че собственото ми субективно и несериозно естетическо чувство ме кара да виждам красота в много от въпросните „грозни“ животни. Те са ми далеч по-симпатични от мудната панда, а рибата-капка, спечелила зрителската награда за най-грозно животно на планетата, според мен е направо сладка.

4 Отговора to “„Грозните животни“ от Саймън Уот”

  1. longanlon Says:

    Има ли в книгата нещо, което поне споменава за еволюционите причини да намираме някои животни за сладки и те да са обект на емпатията ни, докато други ни отвращават и плашат с вида си?

    • mayamarkov Says:

      Не, освен това, което цитирах – че имаме емпатия към животните, които донякъде ни приличат.
      Лично аз подозирам, че прехласването ни пред пухкави животинки е остатък от времето, когато собствените ни бебета са били пухкави. Но нямам факти, с които да се аргументирам.

  2. uShoppr Says:

    Че какво точно ги характеризира като „Грозни“? Нима всичко, което не прилича на нас е отвратливо? (Не е въпрос към Мая, по-скоро си разсъждавам).
    Дори и тези урудливи изчадийца са ми симпатични😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: