Преди дни злополучно раждане в болницата в Тетевен завършва със смъртта на бебето – доносено здраво момиченце. Цитирам от репортаж на Dir.bg: „Пред „Господари на ефира“ младата жена разказа ужасяващи подробности за раждането си в МБАЛ-Тетевен, което завършило трагично… „Аз умирах от болки. Нямах сили да дишам. А тя (лекарката – М. М.) ми закрещя: „Напъвай бе, момиче, ти запек не си ли имала?! Вие не се научихте да раждате! Молих я, няма ли какво друго да се направи, а тя само крещеше да млъкна„, разказва родилката. След това гинеколожката накарала акушерката и санитарката да седнат върху корема на жената, за да избутат плода. След като й това не помогнало, д-р Байчева се опитала да извади бебето с форцепс. „Тогава обаче тоновете на бебето вече спираха и тя започна пак да ми крещи: Глупачка такава, ти си умори детето, ти го уби“, разказа през сълзи майката. Наташа била свалена от родилния стол, за да бъде преместена в операционната, тъй като плацентата й била отлепена, а имало съмнения и за разкъсване на матката. Дъщеричката й била транспортирана в много тежко състояние в плевенската Университетска болница, където починала след ден.“
За мен по-важен от грубото отношение на лекарката е фактът, че изправена пред проблем по време на раждане, тя първо се опитва да избута плода с натиск, после се опитва да го извади с форцепс и прибягва към животоспасяващото цезарово сечение едва когато бебето е 90% мъртво. Да не говорим за обвиненията към майката, че не напъвала. Ако черепът на детето е твърде голям, за да мине през таза на майката, какво точно може да постигне напъването? А ако пъпната връв на детето е омотана около вратлето му? (В този случай напъването все пак нещо ще постигне – бебето ще бъде удушено със собствената си пъпна връв.)
А ето какво казват други лекари в репортаж на Vesti.bg:
„Бебето в Тетевен е можело да бъде спасено
Починалото по време на раждане бебе в Тетевен е можело да бъде спасено, ако в районната болница е имало анестезиолог. Това мнение изрази д-р Елка Дачева, акушер-гинеколог в болница „Св. Анна“ в София в предаването „Здравей България“ по Нова ТВ.
„Ако това беше в една голяма болница, след неуспешния форцепс на третата и четвъртата минута бебето може да бъде извадено.
Но това е една малка районна болница, в която няма анестезиолог и не може да бъде направено моментално цезарово сечение.
Те викат анестезиолога от дома му. Минават 35 минути преди той да дойде. Там няма дори и кръв за преливане“, поясни д-р Дачева, като допълни, че всички районни болници са в това положение.
По думите ѝ след раждането се налага да се чака по 2 часа, докато дойде неонатолог, който да се погрижи за бебето. Тя уточни, че за да се наложи форцепс, жената трябва да е под наркоза.
„Лекарката не е успяла да сключи форцепса. В момента, в който тя опитва да сключи втората лъжица, пациентката я рита, при което лъжиците падат в легена. Така че
лекарката не е успяла да сключи форцепса“, категорична е д-р Дачева, която е близка приятелка с д-р Байчева, извършила раждането.
„Оттук-нататък това, което трябва да се направи, след като не може да се извади с форцепс, е да се направи секцио. Те са направили цезарово сечение, но са се забавили 35 минути“, обяснява тя.
Д-р Валентина Григорова, заместник-директор по медицинските дейности към Първа АГ болница „Св. София“ пък заяви:
„Когато започва едно раждане никой не знае как ще завърши. Анестезиологът е длъжен да стои там. Ние не сме в XVII в.“
Във връзка с твърденията на родилката Наташа Габровска, че върху корема ѝ е било сядано, Григорова беше категорична, че в съвременното акушерство тази практика не се прилага по никакъв начин.
„В деня, в който се случиха нещата, разговаряхме многократно с д-р Байчева. При жената е премерен нормален таз. Идва да ражда в 11 часа сутринта и още е с 3 сантиметра разкритие. Същинското раждане е, когато няма вече маточна шийка и главата е паднала ниско.
И младите майки не искат да разберат, че тогава няма кой да роди бебето, ако тази жена не напъва.“
Отново в думите на лекарите откриваме странности – от една страна, разкритието е било само 3 сантиметра, от друга страна, майката не е напъвала, подтекст: ако беше напъвала както трябва, бебето да се е родило живо и здраво; освен това защо дори в болници, оборудвани за спешно секцио, се препоръчва преди него лекарят да се опита да извади бебето с форцепс, след като този инструмент е доказан убиец на бебета? Защото е по-евтино ли? Разбира се, така излиза по-евтино само ако обществото не си прави добре сметката, т.е. сравнява само разходите за раждане с форцепс срещу разходите за раждане със секцио, а не брои душевното опустошение на родителите, загубили бебе поради отказано секцио (както в този случай), както и огромните разходи за пожизнена издръжка на децата с причинени от форцепса увреждания.
Най-важното в репортажа обаче е уточнението, че болницата в Тетевен е „малка районна болница, в която няма анестезиолог… няма дори и кръв за преливане… всички районни болници са в това положение.“ Ако раждането беше в голяма болница, аз бих казала: истинска болница, Наташа сега щеше да гледа бебе, вместо да подготвя погребение.
Малките болници като тази в Тетевен се поддържат по социално-популистки причини. Те не стават за друго освен да мерят кръвно налягане. Затова не ходете там за сериозно лечение и особено за раждане! Да раждате в такава болница е почти като да раждате у дома – практика, която вече съм критикувала в този блог. Проучете къде наблизо има подходяща голяма болница. Посетете я и се представете на лекарите още преди да дойде времето ви за раждане. При толкова важно и рядко събитие си струва да се вложат усилия и средства, за да се застрахова човек от лош изход, доколкото е възможно.
Моля думите ми да не се приемат като упрек към родителите на починалото бебе. Знам, че всеки може да дава съвети, след като бедата вече е станала, но докато тя още може да се избегне, не е лесно да се предвиди. Преди години човек от медицинската гилдия сподели с мен: „Тъща ми постъпи за операция от жлъчка в болницата в Тетевен. Но възрастта й притесняваше лекарите и те не искаха да рискуват. Прехвърляха си я и отлагаха операцията ден след ден, докато тя умря. Едва после чух какво казват за тази болница – че който е бил там и е излязъл жив, никога няма да умре.“
П. С. Моя приятелка, която е от малък град, се оплака от болницата в този град: „Баща ми отишъл в поликлиниката и се оплакал, че го боли ръката. Предписали му „Фелоран“ и го отпратили. Той след 2 часа получил нов инсулт, който го уби. После научихме, че „Фелоран“ увеличава риска от инсулт и не се препоръчва на хора с прекаран инсулт. В същата болница наша съседка загуби първото си бебе при раждане, защото докторът бил пиян.“
Моето ъгълче 
юни 4, 2015 в 3:06 pm |
Трагедията е в това, че всички провинциални болници са в това положение. А ако човек живее в някое околно село, въобще в дълбоката БГ провинция, то той няма избор по отношение на здравното заведение. Ситуацията може да се опише така: най-близката качествена болница ще е чак в, да кажем, Плевен, а човекът примерно живее във Видин или по-лошо- в някое балканско село. В подобни случаи няма даже нормален транспорт, какво остава за нещо друго. Прочее, не смятам, че малките районни болници трябва да се закрият, това би било крайно глупаво( не знам дали съществуват по популистки причини, или нещо друго, нито дали стават само за мерене на кръвното, но е факт, че ако те изчезнат, почти цялата БГ глуха провинция остава без здравни заведения), но определено не трябва да са в това положение.
юни 4, 2015 в 6:00 pm |
Дали малките болници стават само за мерене на кръвното? Ако желаете, използвате услугите им да проверите за какво точно стават, но на Ваша отговорност. Какво имате предвид, като казвате, че малките болници „определено не трябва да са в това положение“? За да не са в това положение, трябват пари, които да ги снабдят с модерна техника, лекари и сестри. Пари няма, лекарите и сестрите заминават за чужбина. Т.е. Вашата препоръка не е нищо повече от молитва. Казвате, че ако тези болници изчезнат, цялата глуха провинция остава без здравни заведения – ами тя и сега е без здравни заведения. Защото тези болници не са здравни заведения. Но те ще продължат да съществуват, докато има достатъчно хора, които с радост ходят и мрат там.
юни 4, 2015 в 8:41 pm |
Разбирате ли, проблемът , че нито вие нито някой друг посочва решение на проблема, иначе няма нужда да скачате и да се гневите, както по-горе. Това, което се опитвам да кажа с набеденото за молитва твърдение, е че не виждам разумно решение на проблема в близко бъдеще. Иначе не съм отрекъл съществуването на проблема, но за съжаление, типична българска черта е да посочваме проблемите и недостатъците на нещо, без да посочваме конкретното им решение, а именно то е важното.
юни 8, 2015 в 8:01 am |
Преди няколко години имаше опит на властите да затворят малките болници, но той като цяло се провали поради съпротива на местните жители и някои политици (затова споменах, че тези болници оцеляват по социално-популистки причини).
Тази събота питах двама лекари какво мислят за малките болници, те веднага отвърнаха: „Да се закрият!“
Разбира се, това изисква да се уреди транспортът на болните – особено на спешните случаи – до оцелелите болници. Това ще бъде сериозен проблем. Но за да бъде решен, той първо трябва да бъде признат, а никой няма да го признае, докато малките уж-болници съществуват. Тези, от които зависи, няма да искат да плащат транспорт до Ловеч, докато болният „прекрасно“ може да получи медицинска помощ в Тетевен.
Друго, което ме притеснява, е какво ще стане с персонала от малките болници. Защото основната причина тези болници да са негодни не е мизерията и лошата техника, а работещите там хора. Ако малките болници бъдат затворени, всички устроени в тях некадърници ще напират към големите болници и някои ще успеят да се уредят и да продължат зловредната си дейност. Но всеки проблем по реда си!
юни 5, 2015 в 12:56 pm |
„Григорова беше категорична, че в съвременното акушерство тази практика не се прилага по никакъв начин.“ Не зная дали 2007 г. се води в ерата на съвременното акушерство, но при първото раждане на съпругата ми през онази година, санитарка й се е мятала с цялата си тежест няколко пъти върху нея, за да „й помогне“ при раждането. Малко след това губят тоновете на детето, а след това съпругата ми чува в полусъзнание и че „изпускат“ и нея. Слава Богу, сега са живи и здрави и дъщеря ми и съпругата ми. И това се случва в затънтеното Шейново. Та д-р Григорова да не бърза да гарантира от името на всички свои колеги! Съжалявам и скърбя за загубата на тази родилка!
юни 8, 2015 в 7:48 am |
Напълно Ви вярвам. Съжалявам за това, което са преживели съпругата и дъщеря Ви, и се радвам, че са живи и здрави въпреки усилията на медиците.
юни 5, 2015 в 2:36 pm |
Не е по темата, но го видях току-що и мисля, че е важно.
http://www.vesti.bg/sviat/evropa/sluchaj-na-difteriia-v-evropa-za-pryv-pyt-ot-30-godini-6037306
юни 8, 2015 в 8:02 am |
Прав сте, важно е. Благодаря Ви!
юни 11, 2015 в 9:11 pm |
Аз пък се чудя, защо изчезна ваксината срещу херпес? Беше много ефективна. Бих си 4 серии, и когато трябваше да си бия последната, не я открих никъде в аптеките във Варна. Докторът, който я беше измислих, беше възрастен варненец. Потърсих я в София, но там не бяха чували за нея.
юни 11, 2015 в 9:06 pm |
Вие не разбрахте ли, че в България мразят чуждите деца? Където и да отидеш с малко дете, те гледат с досада и си мислят :“Тая с малкото дете защо не си стои в къщи, къде е тръгнала?“
юни 11, 2015 в 10:44 pm |
Да, и после същите хора мрънкат, че „не се раждат българчета“.