Цикъл 1, урок 14 – Вируси

Модели на частиците на два вида вируси с различна форма. Вляво е даден общият вид на вирусната частица, а вдясно – разрез, показващ нишката наследствено вещество (тъмната лента). Шапният вирус по форма прилича на вирусите, които причиняват „простуда“ и детски паралич при човека. Вирусът на тютюневата мозайка в действителност е по-удължен, отколкото е показан тук.

 

Както вече знаем от предишните раздели, някои едноклетъчни организми са паразити и причиняват болести. Те могат да бъдат както прокариоти (болестотворните бактерии), така и еукариоти (например маларийният плазмодий). Има обаче една особена група паразити, които изобщо нямат клетъчен строеж и може да се спори дали са организми изобщо. Това са вирусите. Повечето от тях паразитират върху еукариоти и причиняват болести по човека, животните и растенията. Останалите вируси, наречени бактериофаги (или за по-кратко фаги), паразитират върху бактерии.

Устройство на вирусите. “Тялото” на вирусите се нарича вирусна частица и е значително по-просто устроено от която и да било клетка. Вирусната частица е и много по-малка дори от най-дребните бактерии и може да се види само с електронен микроскоп. В средата й има нишка наследствено вещество, твърде къса, за да я наречем хромозома. Тази нишка е заградена с обвивка, която не прилича на клетъчната мембрана. Обвивката на всеки вид вирус има определена форма, най-често на пръчица или многоъгълник (по-точно многостен).

Възпроизводство на вирусите. Вирусите също като маларийния плазмодий са вътреклетъчни паразити. Описаното по-горе устройство на вирусната частица наблюдаваме, когато вирусът е извън клетката – напуснал е последната си клетка-гостоприемник и още не е намерил нова. Той не може да я търси, защото е неспособен да се движи активно. Шансът му е случайно да попадне върху клетка, подходяща за гостоприемник. Тогава вирусът се долепя към повърхността й и не след дълго прониква в цитоплазмата й.

Докато е извън клетката, вирусът има определен строеж, но не проявява никакви жизнени функции. Щом влезе в клетката-гостоприемник, вирусната частица се “разопакова”: обвивката се разпада и нишката наследствено вещество се освобождава. При някои бактериофаги обвивката остава извън клетката и само наследствената нишка прониква вътре. И в двата случая вече не можем да наблюдаваме вирусни частици, вирусът е загубил характерното си устройство. Но за сметка на това именно сега го виждаме да проявява някои жизнени функции.

Проникналият в клетката вирус започва да променя околната среда в свой интерес – нещо свойствено на живите организми. Той принуждава клетката-гостоприемник да изостави своите функции и да започне да служи на вируса. Макар вирусното наследствено вещество да е смъртен враг на клетката, тя му помага да се удвои многократно. Също така, вместо да произвежда вещества, нужни на самата нея, клетката произвежда съставките на вирусната обвивка. Те се свързват с новите копия от вирусната наследствена нишка и така се образуват многобройни нови вирусни частици. След като изпълнят клетката-гостоприемник, те я напускат. При това тя най-често се пука и умира, а дъщерните вируси се оказват свободни в околната среда, готови да заразяват нови клетки.

Живи ли са вирусите? Както виждаме, вирусите могат да създават себеподобни и го правят, щом им се удаде случай. Това ги сближава с клетките и многоклетъчните организми. Възпроизводството на вирусите обаче, строго погледнато, не е самовъзпроизводство, не е истинско размножаване, защото е твърде зависимо от клетката-гостоприемник. Разбира се, всеки паразит използва хранителни вещества от своя гостоприемник. Вирусът обаче използва не просто хранителните запаси на своята клетка-гостоприемник, а и нейната наследствена информация. Можем да го оприличим на похитител, който отвлича самолет и принуждава пилота да завие в желаната от него посока, но сам не би могъл да управлява самолета. Така и вирусът променя в своя изгода клетъчната обмяна на веществата, но няма своя собствена обмяна на веществата. Ето защо, дори да решим благосклонно да причислим вирусите към организмите, трябва да имаме предвид, че те не притежават всички жизнени функции.

Практическо значение на вирусите. Много човешки болести се причиняват от вируси – грип, морбили, заушка, рубеола, варицела, “простуда”, херпес, СПИН, хепатит, детски паралич и др. Някои вируси, които поначало паразитират по животни, понякога заразяват и хора, причинявайки смъртоносни болести като бяс и Ебола. Вируси причиняват и болести по домашните животни (например шап) и културните растения (например тютюнева мозайка) и така нанасят огромни щети на селското стопанство.

 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Реклама