Честита доцентура на д-р Лъчезар Иванов

В нашия бранш човек и добре да живее, един ден иска да се хабилитира, т.е. да стане доцент, а после евентуално и професор.

Стигнем ли до този Рубикон, почваме да се ядосваме, че законодателят е въвел разни изисквания като определен брой научни публикации, някои от тях в чужбина, някои от тях с импакт-фактор (т.е. не просто в научни списания, а в достатъчно добри научни списания), определен брой цитирания на нашите публикации от други автори (т.е. да докажем, че това, което публикуваме, интересува не само нас) и др. Разбира се, без такива изисквания самото лелеяно научно звание би се обезсмислило. Но е досадно, когато те слагат пред нас бариера и трябва да се понапънем, за да я прескочим.

Някои се опитват да се проврат отдолу.

Лично съм виждала – още по време на Висшата атестационна комисия – оригинална публикация със съответния списък от автори, все от чужбина, и неин леко преработен вариант, в който двама нашенци бяха пъхнали своите имена в списъка и бяха представили резултата като свое авторско дело. За щастие днес всяка публикация, която си струва такива усилия, присъства в някакъв вид в Мрежата и може да се провери.

Преди три години депутатът от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов кандидатства за доцент в нашия Медицински университет чрез друг чевръст похват. Цитирам Mediapool:

Лъчезар Иванов кандидатства за доцент с две чужди публикации

Две от публикациите, които депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов е представил за конкурса за доцент в Медицинския университет в София, не са негови. Техен автор е проф. Любомир Иванов, бивш директор на Националния център по опазване на общественото здраве, сега съветник по здравните въпроси към КНСБ, съобщи Zdrave.net. Присвояването на статиите е станало възможно, тъй като под тях като първи автор Любомир Иванов е подписан като Л. Иванов, което съвпада с инициалите на депутата.

 Хора от академичните среди са алармирали пред изданието, че единствената публикация в чуждестранно издание, представена от депутата, в действителност не е негова. Става въпрос за публикация в гръцкия сборник Public Health and Health Care in Greece and Bulgaria: The Challenge of the Cross-Border Collaboration, озаглавена Climatic Factors Related to Cerebrovascular Mortality in Sofia. Според предоставеното резюме, публикацията представя резултати от петгодишно проучване (2001-2005) за влиянието на факторите на климата върху сърдечносъдовите заболявания, а като автори са изброени „Ivanov L., R. Chakarova, Z. Spassova, D. Philipov”… Първи автор на публикацията обаче е не депутатът Лъчезар Иванов, а проф. Любомир Иванов, тогава директор на Националния център по опазване на общественото здраве…

Нещо повече – в резюметата, публикувани на сайта на Медицинския университет в София във връзка с конкурса за доцент, на който единствен кандидат е Лъчезар Иванов, проф. Любомир Иванов открил още една статия, чийто автор в действителност е той. Този път става въпрос за публикация в специализираното издание “Здравна политика и мениджмънт”, със заглавие “Здравеопазването в Република България – реалности, предизвикателства”. В нея Л. Иванов е съавтор със С. Спиридонов и вече покойният лидер на КНСБ Желязко Христов…“

Такъв акт, ако бъде разкрит, се смята за професионално самоубийство. В друг хабилитационен конкурс преди време мой преподавател, от когото съм научила много, по необясними за мен причини представи списък, в който не всички публикации бяха негови. Истината се разкри и кандидатът, чието име предпочитам да не споменавам, беше пенсиониран набързо.

Доцентският конкурс в Медицинския университет – София през 2012 г. се проваля, но д-р Иванов не се предава. И ето – вече е станал доцент, този път в Медицинския факултет на Софийския университет! Както се казва, всичко е хубаво, щом свършва добре. Е, разни млади хора без нужното уважение към академичната йерархия роптаят. Цитирам Vesti.bg: „Млади лекари питат как стана доцент Лъчезар Иванов. Млади български лекари недоволстват срещу начина, по който Лъчезар Иванов от ГЕРБ е станал доцент по медицина. Те са написали отворено писмо до премиера и образователния министър по повод новината отпреди няколко дни, че депутатът в няколко парламента, познат и като „личния лекар на Бойко Борисов“, е най-новият преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.“ Един от авторите на писмото, д-р Емануил Найденов, заявил пред Нова телевизия, че „…Когато няма ясни правила, които да са валидни за всички, младият специалист бива демотивиран и… напуска страната„.

Честита доцентура на д-р Лъчезар Иванов! И (вече без намигане) честит Ден на здравния работник на всички български медици и студенти – бъдещи медици! Най-вече бих искала да честитя на младите лекари, подписали отвореното писмо. Браво и не бързайте да напускате страната, достойните млади хора като вас са нейният шанс!

2 Отговора to “Честита доцентура на д-р Лъчезар Иванов”

  1. tereza Says:

    Извода е, подписвайте се под статиите си с целите си имена и ЕГН, за по-сигурно.

  2. mayamarkov Says:

    Добра идея, но не може да се осъществи – списанието определя как да се подписваш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: