Американка умира при седмо домашно раждане

Превеждам от поста на д-р Ейми Тютор „Още една майка умира при домашно раждане“ (Yet another mother dies at homebirth):

„Преди две седмици писах за… майка от Тексас, умряла след домашно раждане… Вчера научих за друга майка, също от Тексас, починала девет дни по-рано. Ето какво пише съпругът й: „На 11. декември 2014 г. жена ми ми прати SMS, че е време да се прибера за раждането на осмото ни дете. Това ни беше седмо домашно раждане, другите 6 (бяха) удивително успешни… Акушерката провери жена ми и бебето – беше време да напъва. Болката се усили, жена ми ме погледна и каза, че й е много трудно. Аз се опитах да я успокоя. После тя припадна във ваната…““

В такива случаи „Бърза помощ“ рядко идва достатъчно бързо. Въпреки усилията на лекарите и майката, и бебето умират. Усложнението, което ги е убило, е амниотична емболия. Бащата пише:

„Не съм сигурен, че ако раждането беше в болница, щеше да завърши различно. Но щеше да има шанс сега да държа сладко малко момиченце и може би да съм до жена си, ако знаехме повече за амниотичната емболия. Затова описваме историите си публично, влагаме от личното си време и средства. Струва си, ако – дай Боже – успеем да спасим поне едно бебе или майка.“

Д-р Ейми пише в заключение: „Този баща ви предупреждава. Не отхвърляйте призива му.“

 

Тия дни анонимен коментатор писа към мой предишен пост срещу домашното раждане: „…Оставете хората намира, всеки има право на свободен избор, особено когато става въпрос за самия него и семейството му, а трагедии така или иначе се случват. Аз имам няколко приятелки с планирано домашно раждане и мога да Ви издам много стабилни факти и аргументи за самия процес и благоприятното му влияние върху родилката и бебето.Може би и вие трябва да се поинтересувате, има професори написали невероятни дисертации по темата. Вие не просвещавате с този текст, а отхвърляте една алтернатива, която извършена по правилен начин и от подходящ за целта кандидат, може да бъде едно прекрасно изживяване! Не лайте много по темата, за да не Ви ухапе неволята, ако не е вече късно!“ (Правописът и пунктуацията запазени.)

Всеки що-годе просветен човек, а може би и всеки непредубеден човек, би отбелязал, че целта, която си поставяме при раждане, не е „едно прекрасно изживяване“ (което бездруго е невъзможно), а жива и здрава майка плюс живо и здраво бебе. Всяка жена, според която раждането в първобитни условия без упойка може да бъде едно прекрасно изживяване и си струва заради него да рискуваш своя живот и живота на бебето си, постъпва изключително глупаво. (Същото, разбира се, важи за мъжа – партньор на жената и баща на детето, който се съгласява с това решение. Но мъжът поне ще остане жив да разказва.)

Моят коментатор и неговите приятелки, оцелели след домашно раждане, са постъпили извънредно глупаво, но им е провървяло. Други хора карат пияни, пресичат на бегом магистрали или улици-почетни магистрали (като „Цариградско шосе“ в София), тъпчат се със съмнителни гъби, играят на руска рулетка и пак оцеляват, ако им провърви. Някои дори после се хвалят: „Карах 40 километра пиян като талпа и дори не одрасках колата!“ „Родих в хола в надуваемото басейнче на голямото дете и беше страхотно!“ Според мен играта на руска рулетка дори е по-добра, защото при нея рискуваш само своя живот. Всички изброени дейности обаче имат нещо общо: изходът е въпрос на шанс, а доколкото шансовете са относително постоянни при всеки опит, сумарната вероятност за лош изход е толкова по-голяма, колкото повече пъти дърпате късмета си за опашката.

Ясно е, че двамата съпрузи, за които пише д-р Ейми, са глупави хора. Първо, да имаш осем деца в днешно време рядко е умно решение. Второ, с изключение на едно раждане (вероятно първото) всичките са в домашни условия. Това е глупост в условията на опасен рецидив, както биха казали юристите. Трагичният резултат от седмото домашно раждане – два трупа – е естествена последица от тази глупост. Бащата осъзнава грешката си и сега се опитва да спаси други майки и бебета, надвиквайки се с гръмогласния хор от зомбирани или безскрупулно алчни пропагандисти на смъртоносната глупост.

Разбира се, човек с природно нормална интелигентност рядко става чак толкова глупав без чужда помощ. Щатът Тексас, откъдето е семейството, е известен с анти-интелектуалната си култура. От известно време някои правят опити да създадат такава култура и в България. Не им давайте ухо! Почне ли някой да ви хвали „естественото раждане“ или „привързаното родителство“, бягайте надалеч! Не ви трябва награда „Дарвин“! Сигурно винаги ще има едно малцинство от дами, които се хвалят, че раждат (и кърмят) като крави, защото явно не могат да постигнат друго в живота си. Но не виждам защо те трябва да бъдат въздигани в примери за подражание.