Какво става с хората, за които писах

С този дълъг пост искам да напомня за трима души, които живеят далеч от страната ни и въпреки това ми се стори уместно да занимавам себе си и вас с техните проблеми.

Надя Савченко

Положението е лошо. Гладната стачка на украинската „военнопленничка“ продължава вече два месеца, а срокът на ареста й току-що е удължен до 13. май.

Светлана Давидова

10gessen-articleLarge

(С три от децата си, снимка Максим Змеев/Ройтерс.)

След като около ареста й се вдигна шум в международен мащаб, Давидова е освободена, но обвинението срещу нея не е снето. Превеждам от статията „Държавна измяна по новия руски закон“ (High Treason, a New Russian Law) от Маша Гесен във в. „Ню Йорк таймс“ от 9. февруари:

В историята на Светлана Давидова сякаш нищо не е за вярване. Тя има седем деца, най-малкото от които – Касандра, е на два месеца. (Давидова) е заплашена от 20 години затвор. Приписваното й престъпление е, че се е обадила в украинското посолство в Москва и е съобщила нещо дочуто в градския транспорт: …че военнослужещи от базата близо до нейния град Вязма в западна Русия се прехвърлят тайно да се бият в Украйна. Предявено й е обвинение в държавна измяна.

Предполагаемото престъпление е станало през април миналата година, но г-жа Давидова (36 г.) е арестувана на 21. януари… Руското задгранично издание „Медуза“ пише за семейството и за ареста на г-жа Давидова: съпругът й описва как двайсетина агенти нахлуват в апартамента, докато по-малките деца още спят, а тя кърми бебето.

Известно време руските блогъри като че ли не могат да пишат за нищо друго. После историята пробива през невидимата стена на доминираните от Кремъл медии и проправителствен вестник помества съобщение, че силите за сигурност са прекалили. Русия напоследък вижда доста полицейщина – например срещу 75-годишен московчанин е заведено наказателно дело, задето е стоял сам с плакат “Je suis Charlie” (подчертаването мое – М.М.) — но дори в този подтекст арестът на г-жа Давидова шокира.

Служебният й защитник казва пред журналисти, че обвиненията срещу клиентката му се основават на факти. Освен това по наличните сведения той не оспорва мярката й за неотклонение. Но различни опозиционно настроени журналисти и активисти, чийто брой и енергичност бяха силно намалели в последните години, се събуждат за действие. Те намират на г-жа Давидова нов адвокат, който обжалва ареста й и, явно благодарение на острата обществена реакция, тя е освободена под гаранция… Това е безпрецедентна победа на силите на здравия разум срещу режима.

Но победата е ограничена. Обвинението срещу Светлана Давидова в държавна измяна, за което се полагат между 12 и 20 години затвор, остава в сила. То се корени в законовите промени, въведени през 2012 г. и върнали в руския Наказателен кодекс текстове от сталинската епоха, когато милиони съветски граждани са осъдени на затвор по измислени обвинения в шпионаж и държавна измяна.

По сегашния закон… човек може да бъде осъден за разкриване на секретна информация дори ако никога не са му били поверявани никакви държавни тайни… Доколкото руското правителство отрича да има войски на украинска територия… излиза, че г-жа Давидова е преследвана не за разкриване на държавна тайна, а за пускане на лъжлив слух…“

От друга статия – „Многодетната майка е готова за отбрана“ от Анастасия Петрова в Газета.ru – научаваме, че Давидова се отказва от показанията си и отрича да е звъняла в украинското посолство. Надявам се обвиняемата и руските власти да постигнат съгласие да замажат случая. Все пак по-умните путинисти би трябвало да си дават сметка, че ако съдят Давидова, много улесняват противниците си. Защото който иска да докаже, че Русия воюва в Украйна, няма нужда да събира от девет сухи дерета спътникови снимки, свидетелски показания и документи на руски войници; достатъчно е да каже три думички – „делото Светлана Давидова“.

Раиф Бадауи

24BAA96800000578-2912014-image-m-12_1421346991986

(На снимката – с жена си Ензаф Хайдар преди ареста; копирано от в. „Дейли мейл„.)

Раиф Бадауи (31 г.) е саудитец, прочул се не по своя воля, след като на 9. януари публично му бяха нанесени първите 50 удара от присъдените му общо 1000. Вината му: създал блог и форум, в който искал светска държава, свобода на словото и равенство на хората от различни вероизповедания; твърдял (навярно с основание), че определен ислямски университет в родината му е „бърлога на терористи„; упреквал мюсюлманите за наглостта да строят до разрушения Световен търговски център джамия „със задачата… да произвежда нови терористи„; подигравал саудитските „шериатски астрономи“ и какво ли не още. Понеже сега ние заедно с по-щастливата част от човечеството се каним да празнуваме Св. Валентин, цитирам коментар на Раиф по темата: „Да ни е все така честита Комисията за насърчаване на добродетелта, която ни учи на добродетел и прави всичко по силите си да осигури място в рая за целокупната саудитска общественост!“ („Комисия за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока“ се нарича саудитската религиозна полиция, която преди Св. Валентин – забранен като всички немюсюлмански празници – прави акции в цветарниците и магазините за шоколадови изделия, за да напомни за забраната.) Този пост изрично е бил включен в обвинението.

Ако беше само присъдата от 10 г. затвор, едва ли някой освен „Амнести интернешънъл“ би обърнал внимание, защото в целия незападен свят затворите са пълни с блогъри, журналисти, правозащитници и други хора, които много приказват. Но официалният публичен побой беше оценен като прекален – особено след като неизвестен храбрец от тълпата е успял въпреки забраната да запише грозното зрелище и видеото е качено в Мрежата. (Саудитските власти държат само саудитци да гледат публичните бичувания и обезглавявания, които са всекидневие в кралството. „Прозападната“ Саудитска Арабия има практически същото наказателно право като терористичната „Ислямска държава“.)

Вдигналият се шум не идва от западните политици. Обвързани със Саудитска Арабия от икономически и други интереси, те засега са направили съвсем малко, и то с крайна неохота под натиск отдолу – от редовите граждани, които правят подписки и протести пред саудитските посолства. Вече споменах за писмото на 18 нобелови лауреати в защита на Бадауи. Двама норвежки депутати дори го номинират за Нобелова награда за мир.

На 16. януари, когато се предвижда Раиф да получи още 50 удара, наказанието се отлага по медицински съображения – че не се е оправил достатъчно от предишния побой. При диабет, от който страда осъденият, тъканите заздравяват по-бавно. Но освен това саудитските власти явно се поддават на международния натиск, защото бичуването оттогава се отменя още 3 пъти. Делото изведнъж става горещ картоф, който съдебните инстанции си прехвърлят; в момента е върнато от Върховния съд обратно на Апелативния съд. Но никой не спира официално изпълнението на присъдата, а просто се отлага от петък до петък. Ензаф, която от Канада се бори за освобождаването на съпруга си, споделя, че мрази петъците и докато не получи вести, е извън равновесие.

Този психологически тормоз, свързан с физическия, ми напомня „Записки от мъртвия дом“ – една от по-малко известните книги на Достоевски, в която той описва преживяното в затвора. По това време в Русия телесните наказания са рутинни и (също като в Саудитска Арабия) често са толкова тежки, че се изпълняват на части, за да не издъхне жертвата на място. Самият Достоевски като дворянин е пощаден от това, но подробно разказва за страданията на осъдените. Самото очакване на побоя буди у тях такъв ужас, че някои вършат каквото престъпление успеят да си организират в затвора (най-често нападат надзирател), за да бъдат върнати за ново разследване и кошмарният миг да бъде отложен – макар да знаят, че накрая ще бъдат наказани двойно, дори тройно по-жестоко.

Междувременно на 23. януари саудитският крал Абдула се спомина на 90-годишна възраст. На погребението му цяло съзвездие от държавници отидоха да проливат крокодилски сълзи, включително водачът на свободния свят Барак Обама, който не си даде труда да почете жертвите от Париж. Няма данни някой да е повдигнал въпроса за Раиф. Обикновено, когато Аллах най-сетне прибере някой дърт потисник, хората се надяват на промяна към по-добро. В случая обаче няма причини да се очаква такава промяна, понеже новият крал Салман, макар и по-млад (само на 79 г.), иначе изглежда като стереотипно издание на своя предшественик. Новите монарси при встъпване в длъжност обикновено обявяват амнистия, но Раиф Бадауи няма да бъде включен в нея охотно. Защото, ако той бъде освободен, Западът веднага ще поиска свобода и за адвоката му (който е в затвора с 15-годишна присъда) и други правозащитници и може да настъпи ефект на доминото.

Ето защо международният натиск трябва да продължи. Утре Европейският парламент най-сетне ще обсъди проекто-резолюция за Раиф Бадауи. Надявам се и вярвам, че тя ще бъде подкрепена от всички български евродепутати, независимо към коя парламентарна група принадлежат.

П.С. Резолюцията е минала с 460 гласа „за“, 153 „против“ и 29 „въздържали се“. Подкрепили са я 6 парламентарни групи плюс независимите, само Европейската народна партия се възпротивила, защото нещо във формулировката на текста не й харесало. Аз поначало съм привърженичка на тази партия, но тук не мога да кажа друго, освен че чавка им е изпила мозъците! Браво на нашия евродепутат Андрей Ковачев, че е гласувал за резолюцията въпреки партийната линия!

2 Отговора to “Какво става с хората, за които писах”

  1. longanlon Says:

    те ти булка правосъдие – не само осъждат, ами осъждат и адвоката ти…

  2. mayamarkov Says:

    Ето какво пише Солженицин за Петроградския църковен процес от 1922 г. („Архипелагът ГУЛАГ“, 9. глава):

    „Твърде силно и все по-явно от процес на процес се чувствуват ограничените пълномощия на адвокатите. Криленко не споменава нищо за това, но го научаваме от очевидец. Трибуналът отправя гръмки заплахи да прати в затвора главния защитник Бобришчев-Пушкин — и това вече е толкова в нравите на времето и толкова реално, че Бобришчев-Пушкин бърза да предаде на адвоката Гурович златния си часовник и портфейла… А по нареждане на трибунала свидетелят професор Егоров е взет още на място под стража за изказвания в полза на митрополита. Оказва се обаче, че той е подготвен за това: носи голяма чанта, а в нея — храна, бельо и дори одеялце. „

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: