Мюсюлманските организации по света веднага осъдиха ислямисткото клане в Париж от 7. януари, предизвикано от карикатури на пророка Мохамед. Това е хубаво. Може би не е чак толкова хубаво, че самите осъждащи изявления често включваха забележка как религията не трябва да бъде обиждана, но… хайде да не бъдем толкова претенциозни.
По същото време се случи и друго важно събитие, свързано с исляма и свободата на словото: затвореният саудитски блогър Раиф Бадауи беше публично бит за „обида на исляма“, макар никога да не е публикувал обидна карикатура.
Макар че новината така и не стана водеща, тя предизвика възмущение в световен мащаб, протести пред саудитските посолства и освен всичко друго – писмо от цели 18 нобелови лауреати.
Докато мнозина редови мюсюлмани подкрепиха Бадауи и осъдиха малтретирането му, отношението на мюсюлманските организации може да се опише само с две думи: оглушително мълчание. Намерих изявления от Американско-ислямския форум за демокрация и „Мюсюлмани за прогресивни ценности“ (последното още от 2013 г.) и това беше. Нашето Главно мюфтийство осъди атентатите в Париж (мимоходом отбелязвайки, че свободата на словото „е средство за изразяване, за защитаване на каузи, а не за оскверняване на религиозни светини„), но няма становище за саудитския блогър.
Разбира се, вероятно съм пропуснала някои изявления. Мълчанието на мюсюлманските организации обаче се забелязва и от други хора. Коментатор от Канада пише: „Раиф Бадауи е изоставен от канадските мюсюлмани. Жена му и трите му деца живеят в Квебек, Канада. Къде са Асоциацията на мюсюлманите в Квебек и (Асоциацията на мюсюлманите в) Канада…? Къде са имамите на Квебек и (цяла) Канада…?“
Не ми се обсъждат възможните причини за това мълчание, но не мога да не си спомня, че едно време комунистическите партии в западните страни също предпочитаха да мълчат за нарушенията на човешките права в Съветския съюз и целия социалистически лагер.
Моето ъгълче 
Вашият коментар