Докато шокът от масовото убийство на 7. януари в Париж заради карикатури на пророка Мохамед постепенно преминава, някои се чудят защо ислямистите, като видят карикатура, се хващат за оръжията си.
Можем да си спомним какво пише Кенет Кларк в „Цивилизацията“: „Агресивните номадски общества – които той (Х. Уелс – М. М.) нарича общности на волята, – Израил, Ислямът, протестантският Север… не създават религиозни изображения – в повечето случаи категорично ги забраняват.“ Факт е, че в исляма изображенията на хора (особено на Мохамед) и дори на животни са табу. Не знам първоизточника на забраната, но мнозина я приемат прекалено сериозно. Неотдавна саудитски имам дори издаде фатва срещу снежните човеци.
Ислямистите обаче имат и друга причина да се вдигат на оръжие срещу карикатурите на своя Пророк: такива картинки биха могли да всеят съмнение и подривни мисли у редовите мюсюлмани, които най-вероятно не биха обърнали внимание, ако устоите на вярата им бъдат критикувани чрез текст.
Прецедент има. През 2006 г. по време на първата карикатурна криза Уесли Прудън прави интересно сравнение:
‘Бос Туид (т.е. Шефът Туид – М. М.), който се разпорежда в Ню Йорк през ХІХ (в.)… постоянно е на прицел на големия карикатурист Томас Наст. „Спрете тези проклети драсканици! – нарежда на своите мутри ловкият машинатор. – Не ме е грижа какво пишат за мен вестниците. Моите избиратели не могат да четат. Но всеки вижда карикатурите.“
В този сблъсък печели карикатуристът Томас Наст. Бос Туид е осъден и умира в затвора.
Моето ъгълче 
Вашият коментар