„Плодът на познанието“ не е ябълка

Голямото ми дете в момента учи по литература митове за Сътворението, включително Битието. В едно от помагалата му плодът от дървото на познанието беше даден и нарисуван като ябълка и това ме подразни. Не съм познавачка на Библията, но поне знам, че там плодът не е определен. Ето съответните откъси от Битието:

 

„Глава втора

15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш…

Глава трета

1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.“

(Източник: pravoslavieto.com)

 

И понеже съм чела романи от разсеяни автори, описващи картофи в предколумбова Европа, дори се запитах дали в ония древни времена в Близкия изток са отглеждали ябълки. Ето какво намерих:

 

„…Плодът от дървото в този откъс вече почти 2000 години се рисува, извайва и описва като ябълка. Но в текста се говори само за неопределен „плод“. Как от всички плодове сме избрали точно ябълката, която е била непозната в Близкия Изток допреди век? В латинския превод на Библията на св. Йероним от V в., известен като Vulgata, думата за „зло“, с която завършва речта на змията (Битие 3:5), е malum. Malum може да значи и „ябълка“ и така тази фалшива ябълка е била пренесена три реда по-нагоре, за да се окаже в ръцете на Ева, където всъщност никога не е била.“

(Lapide, Pinchas. „Touching the Forbidden Fruit.“ Bible Review 4 (1988): 42-43, цитиран от Paul J. Kissling, Genesis: 193.)

 

Навярно освен „загубването в превода“ има и други причини. Ябълката има важно място в индо-европейската митология (златните ябълки на Хесперидите, присъдата на Парис, ябълките на Идун) и фолклор (Снежанка, нашите „Трима братя и златната ябълка“, където впрочем функцията и съдбата на ябълката не се изясняват). Така че за индо-европейските християни е било естествено, след като са възприели еврейската Библия, да „присадят“ към нея този плод-символ. Мисля обаче, че съвременните автори на учебници трябва да бъдат по-внимателни и да обясняват старите грешки, а не да ги поддържат.

 

Реклама