Български антикомунизъм в Европарламента и българско присъствие в Брюксел

Преди седмица (на 13. октомври) в Брюксел се състоя дискусия на тема „Комунизмът и несломения човешки дух„. Тя бе организирана от българската журналистка Даниела Горчева, която живее и работи в Холандия, и българския евродепутат от ГЕРБ (ЕНП) Андрей Ковачев като част от неговата инициатива „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989„. Събитието се проведе под егидата на Европейския парламент и по-точно групата на Европейската народна партия.

Баща ми Дянко Марков бе сред участниците в дискусията и аз също присъствах, за което благодаря на г-жа Горчева и д-р Ковачев.

Преди дискусията видяхме пленарната зала на Европарламента по време, когато нямаше заседания.

Самата дискусия се състоя в една от по-малките зали. Повечето присъстващи бяха българи – дошли от България или от българската общност в Брюксел.

Виждате участниците непосредствено преди началото й: отляво надясно – Васко Кръпката, Едвин Сугарев, Михаел Галер от ЕНП-Германия, Андрей Ковачев, Даниела Горчева, Дянко Марков и Евгени Михайлов.

Основна тема на дискусията бяха няколко личности (вече покойници), запазили духа си в комунистическите затвори и концлагери и (по израза на Даниела Горчева) станали емблематични с това, че устояват на натиска на тоталитарната система да превърне свободния човек в роб: майор Иван Страхинов, който със забележително чувство на хумор подиграва мъчителите си, д-р Иван Балев и д-р Никола Грозев, които спасяват стотици лагерници и дори милиционери от охраната, като оперират с подръчни средства.

За жалост тези хора са малко известни в България. Както каза Васко Кръпката: „Цял свят знае колко години е лежал Нелсън Мандела, но никой не знае колко е лежал Илия Минев. Продължавам да пея и свиря за преодоляването на тази несправедливост.“ След дискусията той пя на живо с „Подуене блус бенд“.

Между слушателите се оказа бивш мой студент. Хубаво е да видиш способен млад специалист, намерил своя път – макар да ми е мъчно, че толкова много от студентите ни намират пътя си в чужбина.

Изобщо в Брюксел има много български емигранти и бях очарована да попадна на техни „гнезда“ случайно. Хотелът ни бе близо до Кралската църква „Св. Богородица“, която виждате на горната снимка. А близо до църквата пък има магазин, който привлече вниманието ни с това, че се наричаше „Sofia“ – с „f“.

По-отблизо се видя и надпис „Хранителни стоки“ на български. Оказа се, че магазинът предлага български храни и е сборен пункт на български емигранти. Така в центъра на Брюксел си купихме „Морени“, говорейки със симпатичната продавачка на чист български език.

В района имаше и кафе „България“, но него не го пробвахме.

Такива дреболии, надявам се, помагат на емигранта да се чувства не съвсем на чуждо място.

Реклама