Оставка, ура!

Днес най-сетне правителството на Орешарски подаде оставка.

Крайно време беше. Освен че ни изложиха пред цяла Европа като първи приятели на Путин, управниците ни се скараха с някои свои стари приятели и зорлем съсипаха орташката си рожба КТБ. От това крехката ни финансова система така се разтресе, че за кратко се почувствахме като през 1996-97 година – но доста поостарели, разбира се. И вместо да си гледаме работата, се отдадохме на размисли в каква валута и коя банка (или под дюшека) е най-разумно да държим мижавите си спестявания.

Това, разбира се, не притесни твърдия електорат на правителството. Защото този електорат спестявания няма, дори и мижави, а само дългове. Но акциите на правителството падаха все повече и бе заявена предстоящата му оставка и предсрочни избори.

Аз и компанията ми от стари песимисти не бързахме да се радваме, чакахме да видим оставката наистина подадена. Защото радостните очаквания често остават несбъднати. Например когато мой колега се прочу в цяла България, ама не с професионални постижения, някои твърдяха, че щял да подава молба за напускане. Тая молба не е подадена до ден днешен.

Но оставката на кабинета бе подадена – точно година след „нощта на белия автобус“. Изказвам възхищение и благодарност на всички, които неуморно и безстрашно протестираха срещу правителството на Орешарски. Дълбоко съм убедена, че без тях днес нямаше да празнуваме оставката му. Вие сте моите герои!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: