Читател на този блог ме прикани да напиша какво мисля за мерки като задължителното ваксиниране (което съвсем бегло засегнах в неотдавнашен пост, без да го обсъждам истински) и задължителното гласуване, за което много се говори напоследък.
На младини бях привърженичка на свободата. С възрастта обаче все повече се измествам към другия край на спектъра и ставам, по израза на един друг коментатор, „личност от фашистки тип“. Един пример: като студентка и млада асистентка мислех, че присъствието на упражнения (т.е. практически занятия в университета) трябва да е доброволно. Сега обаче подкрепям университетските правилници, които го обявяват за задължително. Двайсет години професионален опит промениха възгледите ми. Образователната система не може да бъде демократична. Тя трябва да използва всяка, ама наистина всяка възможност да даде предимство на способните и съвестните и да отсее останалите. Една такава възможност е студентите, прекарващи семестъра в чалготеките, изобщо да не бъдат допускани до изпит. И трябва да я използваме.
Признавам правото и дори задължението на държавата да използва принуда в името на общото благо, включително да ни мобилизира за война, ако се наложи. Притеснява ме, че напоследък демокрацията се изражда в слободия, при която дори за най-силните и развити държави става невъзможно не само да проведат успешна война, а и да си балансират бюджета (т.е. или да харчат колкото пари имат, или да съберат колкото пари харчат). Все пак се надявам, че понякога разумът може да надделее и избирателите да подкрепят необходима, макар и непопулярна мярка (както британските избиратели, след като дълго време са искали мир, докато са натикали страната си дълбоко в блатото, най-накрая са подкрепили Чърчил и неговата програма за кръв, пот и сълзи).
Подкрепям задължителното гласуване, защото мисля, че ужасяващите последици от масовото негласуване в България оправдават такъв голям обществен експеримент. Същевременно мисля, че задължителното гласуване няма да се въведе, а дори да се въведе, няма да се задържи дълго. Защото, ако не се налага със санкции, то ще е мъртва буква в законодателството (както е в момента в Белгия и Гърция – единствените европейски страни, които имат закони за задължително гласуване). А ако негласуващите наистина бъдат глобявани или наказвани с принудителен труд, ще се надигне вой. От морална гледна точка ме притеснява това, че хората, които биха пострадали от въвеждането на задължително гласуване, са различни от мен. Аз съм прекарала целия си живот в един град и не съм дала и стотинка наем. Има обаче други избиратели, които се борят за съществуване на стотици километри от постоянния си адрес и за да гласуват на този адрес (или да си извадят удостоверение за гласуване другаде), трябва да отделят десетки левчета от залъка си за път. Ако сте късметлия, подобен на мен, може би тук ще отсечете: „Да се пререгистрират!“ А сега си представете, че живеете под наем при някоя баба, която, освен че не иска да се къпете по-често от веднъж месечно, не ви позволява да се регистрирате на адреса й, защото укрива данъци. Но, както вече казах, положението е отчаяно, а „отчаяните болести церят се с отчаяни лекарства – или никак„.
В предишния си пост („Има ли задължителна имунизация в Европа„) просто изтъкнах, че в доста европейски страни има задължителна имунизация. Сега ще изразя своето мнение: според мен задължителна имунизация трябва да има. Бих направила изключение за реимунизацията на възрастни срещу тетанус. Може би трябва да се позволи на тези, които не искат да се реимунизират, да се отърват от процедурата чрез подписване на информиран отказ (при личния лекар за рутинната реимунизация и при лекаря от „Бърза помощ“ за реимунизация при нараняване). Защо мисля така? Защото човекът няма съществено значение като резервоар на тетануса, следователно обществото няма да пострада от отказа на антиваксинистките гении да се реимунизират. Могат да пострадат единствено те самите. Вас грижа ли ви е дали някой гений ще умре от тетанус? Мен не. На това в нашите среди му викаме естествен отбор. Разбира се, обществото (в частност здравната каса) ще понесе материални вреди, но ние сме щедри хора и нямаме нищо против здравните ни осигуровки да се харчат за спасяване на гении от последиците от собствената им глупост.
С детските имунизации обаче нещата стоят другояче. Нека първо видим доводите на привържениците на доброволната имунизация. Неотдавна от нашето здравно министерство заявили, че препоръчителните имунизации в Европа са на практика задължителни, след което от БГНЕС опровергали това чрез запитвания до властите в редица страни от „стара Европа“. Тук му е мястото да вметна, че не одобрявам изявлението на нашето министерство – такива неистини, изричани от високо място било като умишлена дезинформация, било поради некомпетентност, само вредят на каузата и рушат доверието на гражданите в държавата. Но по-интересен ми беше следният цитат: „От Агенцията за обществено здраве в Швеция… заявиха, че „в Швеция няма никакви санкции относно родителите на деца, избрали да се откажат или да отложат ваксинирането, което се предлага в националната програма за ваксинация на детето. Швеция има дълга култура на автономни решения, когато става въпрос за личността, а в този случай това е решение на родителите за техните деца“.“ Първото, което ми прави впечатление, е арогантният шовинизъм (може би дори расизъм) на шведските бюрократи. Те всъщност казват: „Ние имаме култура на свобода на личността, а вие сте тоталитарни диваци, изпълзели от пещерата вчера привечер и още с пещерни нрави.“ И това са европейци от епохата на политкоректността, които сигурно няма да смеят дума да издумат срещу някой изнасилвач или педофил, ако се случи да е с по-тъмен цвят на кожата, от ново за Швеция вероизповедание или от същия пол като жертвата.
Второ, доколко може и следва да се позволява на родителите да вземат „автономни“ решения за своите деца? (Използвам кавичките, защото за мен самата идея за автономност става смехотворна, когато някой взема решение за/вместо някой друг.) Трябва ли на родителите да се даде право на избор дали да лекуват детето си, дали да го образоват или дали да го хранят? Вие мислете каквото щете, но аз съм от школата, според която децата не са собственост на родителите си.
Трето, отказът от детски имунизации е опасен не само за децата на антиваксинистите, а и за другите деца и за обществото като цяло. Неваксинираните деца са резервоари и превозни средства за микробите. Да се даде на антиваксинистите право да не ваксинират значи да се отнеме правото на нас и нашите деца да живеем в що-годе безопасна среда. (Точно по същия начин, ако се даде право на пушачите да пушат на затворено, за нас и децата ни остава правото да се задушаваме.) Заразите, разпространявани от неваксинираните деца, могат не само да разболеят дете на добри родители, което е още твърде малко за ваксиниране или по някаква причина ваксината му не е „хванала“. Тези зарази водят и до необходимост от допълнителни ваксини за децата на добри родители. Защото дозите в имунизационния календар са разработени за спокойна обстановка, а в епидемична обстановка се въвеждат допълнителни дози (а може да си стигне и до смяна на ваксините с по-ефективни, но по-опасни). И двете ми деца в детската градина се наложи да бъдат реимунизирани срещу морбили, защото дете от групата се беше разболяло. В единия случай се твърдеше, че детето е било ваксинирано, но в другия то официално се водеше неваксинирано. И ви уверявам, че макар да смятам всички опасности от ваксините за пренебрежимо малки, не ми беше драго да си мъкна детето за допълнителна инжекция, понеже някой бил решил, че друго дете може да ходи на градина, без да е ваксинирано. Да се даде право на фанатиците-антиваксинисти да си водят децата на градина, училище и навсякъде и да кихат микроби в лицата на другите деца за мен е предателство и гавра на държавата спрямо мнозинството родители, немалко от които вероятно също изпитват съмнения към ваксините, но се държат като лоялни граждани.
И четвърто, ако ваксинирането стане доброволно, това би замъглило отговорността защо част от населението остава извън имунизационните програми. Виждаме, че дори при задължителна ваксинация хиляди ромчета се оказват неваксинирани… представяте ли си какво би станало, ако съответните държавни служители могат да се изплъзнат от отговорност, като просто кажат, че родителите използват своята „култура на автономни решения“ и сами са решили да не ваксинират? Ако белите, заможни, кресливи и формално образовани (макар и фактически невежи) Интернет-родители извоюват правото да не си ваксинират децата, то незабавно ще се разрасне и изроди в право на държавата да не ваксинира децата от общественото дъно. И когато някой пита защо Америка, в която има задължителна ваксинация, е свободна от морбили, а Европа със своята доброволна ваксинация е безнадеждно огнище на морбили… ние ще се бием в гърдите, че имаме култура на автономни решения.
Това е моето мнение: общо взето, подкрепям задължителните неща, стига да са разумни.
Моето ъгълче 
юни 21, 2014 в 12:20 pm |
Преди години много се ядосвах, когато при кандидатстване за работа винаги ме изместваше някоя вишистка. Като знаех как студентките денонощно висят по кафетата и дискотеките и си разправяха с кой доцент са преспали, за да си вземат изпитите, докато аз работех и трупах опит.
Куцо и сакато взема висше образование, само защото има кой да ги издържа докато „учат“. А тези, които не могат да си позволят 5 години обиколки по заведенията на родителски гръб им остава само да се изнесат в чужбина.
юни 21, 2014 в 8:00 pm |
Малцина работодатели, ако търсят човек за квалифициран труд, ще предпочетат кандидата със средно образование. И ако го направят, идеята ще бъде да му плащат колкото да не умре от глад, а не че са оценили качествата му. Мое близко дете след 2 години завършва гимназия (дори не професионална), шансовете за университет са нулеви и отсега ме е страх какво го чака.
януари 18, 2015 в 11:40 am |
„…но аз съм от школата, според която децата не са собственост на родителите си.“ Да, имате право на лично мнение. Но това не важи пред Конвенцията на правата на детето, чл.18.:“…Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.“
януари 18, 2015 в 8:50 pm |
А какво да се прави, когато висшите интереси на детето не са основна грижа на конкретния родител? Въпросът доколко може да се позволява на родителя да вреди на детето си е много сложен. Затова във всички цивилизовани държави има институции, които следят за деца, пострадали от родителите си.
януари 18, 2015 в 12:13 pm |
Смешно е да се делят родителите на „добри“ и „лоши“ по критерий „ваксинират ли децата си“. Когато детето ми се зарази от скарлатина, родителят на заразното дете ще е „добър“, а ако е от морбили – „лош“! А ако заразното морбилно дете е било ваксинирано, ще трябва да се сърдя на „добър“ родител… Нелепо е! Отговорността (за здравето) за децата ни е наша като родители и се състои в това да ги възпитаме и научим как да поддържат тялото си здраво – със спорт, с подходяща храна, с положителни емоции, с атмосфера в семейството, а не да треперим кой с какво ще ни зарази и постоянно да търсим виновен за нашите нещастия. И да класифицираме виновните и да прогнозираме колко голямо зло ще ни донесе нечие право! Да се чудим как е оцеляло човечеството с опасните болести като скарлатина, грип и куп други, за които няма ваксини и колко е гадно, че няма на кого да се сърдим, че ни е заразил… Има и друга философия: да се радваме, че някой ни е заразил, за да ни създаде естествен имунитет и колкото в по-малка възраст, по-добре 🙂 И това си е начин на мислене и на живот просто, нищо повече. Има изследване (http://goo.gl/JMmmJc), което твърди, че неваксинираните деца боледуват по-рядко, т.е. в една епидемия от грип има много малка вероятност да се разболеят и да заразят други, докато ваксинираните сеят зарази по това време на епидемия… :); неваксинираните страдат по-малко от хронични болести (астма, кожни болести, ушни инфекции, хиперактивност и др.), което е добре за обществото като цяло и не натоварва здравната каса… 🙂 Това изследване може лесно да се направи 🙂
януари 18, 2015 в 9:02 pm |
„Изследването“, към което давате линк – че уж неваксинираните деца са по-здрави, няма източник. То е измишльотина. Както и всичко, с което сте зомбирана.
февруари 19, 2015 в 2:06 pm |
Госпожо Колева, говорите за болести и зарази и се усмихвате! Да не сте пияна? Смеете се, че човечеството е оцеляло с всички болести. Винаги някой оцелява, но трябва ли всички останали да си отидат без време? Питали ли сте бабите и дядовците си каква е била детската смъртност преди по-малко от 100 години? Тогава са липсвали съвременни лекарства, а на вас сега какво ви липсва?
януари 18, 2015 в 8:55 pm |
Г-жо Колева, щом Ви е смешно, че деля родителите на добри и лоши според това дали си ваксинират децата, може би няма какво да правите в този блог. Идете да се усмихвате някъде другаде, където ще смятат, че допринасяте с нещо за дискусията. Казах другаде и пак повтарям, че родителят на ваксинирано морбилно дете е като шофьор, който катастрофира трезвен, а родителят на неваксинирано морбилно дете е еквивалент на пиян и дрогиран шофьор, който катастрофира. А Вие за мен с усмивчиците си сте еквивалент на пиян и дрогиран шофьор, който все още не е катастрофирал и се хвали на младите какъв е пич, та да му подражават и те да катастрофират.
„Да се чудим как е оцеляло човечеството с опасните болести като скарлатина, грип и куп други, за които няма ваксини…“
Този Ваш „довод“ е просто класика. Да, човечеството оцелява, оцелявало е и преди ваксините, но някои индивиди не успяват да оцелеят, а преди ваксините те са били много повече. Ето какво каза по въпроса старият ми баща, който помни времето без ваксини:
„Баща ми (набор 1922) за противниците на ваксините: „Тия са луди!““
https://mayamarkov.wordpress.com/2012/06/06/my_father_about_antivaxers/
януари 18, 2015 в 9:08 pm |
„Отговорността (за здравето) за децата ни е наша като родители и се състои в това да ги възпитаме и научим как да поддържат тялото си здраво – със спорт, с подходяща храна, с положителни емоции, с атмосфера в семейството, а не да треперим кой с какво ще ни зарази и постоянно да търсим виновен за нашите нещастия.“
Това също е класика. Защото както упреквате хора като мен, че обвиняват антиваксинистите за (безспорното) разнасяне на зарази, така мигом ще скокнете да обвините всеки родител на болно дете, че не го е възпитал и научил как да поддържа тялото си здраво със спорт и не му е осигурил подходяща храна, положителни емоции и атмосфера в семейството. Така че, ако някой се поведе по съветите Ви и не си ваксинира детето, когато детето му се разболее, Вие ще го обвините дори преди мен. Ето защо, скъпи читатели, да се водите по съветите на антиваксинистите не е добра идея (меко казано). За протокола – микробите и вирусите не се плашат нито от спорт, нито от храна, нито от положителни емоции.
януари 18, 2015 в 9:55 pm |
Това, че неваксинираните деца боледуват по-рядко, съм го чела от тук: http://www.imcv.info/vaccination/articles/the-marvellous-health-of-unvaccinated-children.html
Други източници:
1) http://www.birthworks.org/primalhealth
2) Allergic diseases and atopic sensitization in children related to farming and anthroposophic lifestyle – Persifal study. Allergy 2006, 61 (4) : 414-421.
3) http://www.vacunacionlibre.org
4) http://www.ias.org.nz
Още на български език: http://goo.gl/INMOct – написано достъпно и разбираемо, от лекар (има и други подобни сайтове от лекари, но не е темата тук, ако желаете, можете да ги откриете и сама). Призовавам Ви, (Вие признахте, че чувствате отговорност за информирането относно ваксините), направете сайт, който ясно, точно и конкретно да обяснява всички подробности покрай ваксините, за да могат родителите да четат и да знаят всичко, за да се впишат във Вашата категория „добри“ родители. Това би имало смисъл. Не лични Ваши мисли и гледни точки, а наука, преведена на разбираем за родителите език, с пълната информация за всяка една ваксина, с ползите, вредите, със статистика, със съвети какво да правят родителтие при нежелана реакция и т.н.
Похвално е, че имате блог, в който предлагате информация и позволявате коментари. Аз не си спомням да съм давала съвети на някого дали да си ваксинира детето, нито пък да обвинявам някой родител за нещо. Вие сте тази, която напада и квалифицира, аз се възползвам от правото си да коментирам тук, което наистина ме развеселява. Е, не прочетох, че усмивките са забранени – пропуснала съм или Вие сте пропуснали да го напишете 🙂 Уточнявайте се. И напишете, че мнения, различни от Вашето, се определят като тролстване. А и очаквах да се включат и други Ваши читатели в дискусията, но явно не са много… Е, троловете обичат да блестят пред аудитория, жалко… 🙂
януари 19, 2015 в 6:31 am |
Два от линковете, които давате, не работят. Текстът, написан достъпно и разбираемо от лекар, е шарлатански (уви, има и лекари-шарлатани). Как познах ли? Много бързо – по това, че лекарката вярва на хомеопатията.
http://kaka-cuuka.com/1820
Единственият сериозен източник, който давате, е статията в сп. Allergy. Тя се отнася не за заразни болести, а за алергии. Освен това според авторите на статията, за да се спасите от алергиите, не е достатъчно да търпите заразните болести, а трябва и да идете на село и да се зариете до колене в тор. Няма лошо, но не всеки може да си го позволи.
януари 19, 2015 в 8:13 am
Читателят Николай Младенов Ви е казал каквото трябва, няма да се повтарям… 🙂 (тук не мога да не се усмихна, не съм чела всичко в блога Ви, но снощи ми оставихте линк, който посетих и прочетох дългото слово на Николай, чест Ви прави, че е още там!)
Каквото съм писала до сега не са съвети, а мнения, факти – има голяма разлика! Вие сте тази, която квалифицира. Оплетохте се яко!
Ето и цитат от „единствения научен източник“: „The lifestyle of children in anthroposophic families differs with respect to several
characteristics that may be of importance for allergy, e.g. restrictive use of antibiotics, antipyretics and certain vaccinations,…“
А защо статията за здравите неваксинирани деца са я изтрили на някои места – не знам. Може да си я намерите другаде, няма да Ви давам линк. Аз си я припомних. Всички по-горе изследвания са направени от лекари! Аз съм само пациент!
Пожелавам Ви успех с новия сайт, който планирате! На прав път сте и в намерението си да се поучите малко от д-р Атанас Гълъбов (и от други сайтове и статии) как да общувате с аудиторията)! Потенциала го имате, остава да вложите енергията в правилната посока и мисия!
януари 19, 2015 в 9:34 am
Аз оставам на своето мнение за Вашите „мнения и факти“ – но нека читателите съдят.
Защо статията за здравите неваксинирани деца я трият от някои места – Вие не знаете, аз също, можем само да предполагаме. Моето предположение е, че тя е била качена от ентусиазирани антиваксинисти, сътрудници на сайтовете, които обаче не са имали право да определят съдържанието на страниците. И когато собственикът на сайта е установил какво става, статиите са били моментално изтрити. Ако аз поради заетост поверя на някого да върши техническа работа по сайта ми и в даден момент установя, че този някой злоупотребява с доверието ми и самоволно качва на сайта глупости… тогава глупостите незабавно ще изчезнат оттам, а освен това ще се постарая да набия канчето на въпросното лице.
Гледала съм част от видеозапис с д-р Гълъбов (колкото можах да издържа) и не смятам да се уча от него. Той печели аудиторията с реторични похвати, с мимиката, с езика на тялото си. Аз искам да убеждавам читателите си с факти и логика. Отлично си давам сметка, че немалка част от хората не могат да бъдат убедени по този начин, особено ако насрещната страна се опитва да ги убеди по другия начин. Но, първо, не ме бива да обайвам и лъжа, и второ, дори да ме биваше, бих изпитвала задръжки да прибягвам до такива средства. Не смятам, че винаги целта (дори да е благородна) оправдава средствата. Специално за ваксините мисля, че благородната цел оправдава откритата държавна принуда (т.е. задължителната ваксинация), но не оправдава манипулирането и лъгането на лаиците, които разчитат на нас, специалистите, да им кажем кое как е.
януари 19, 2015 в 7:43 am |
За призива да направя сайт – ще помисля сериозно. Досега не мислех, че това е необходимо, след като има гимназиални учебници. Но явно все повече народ си проспива времето в гимназията, пък и не всички я завършват. А че тук пиша „лични мои мисли и гледни точки“, е Ваша заблуда. Аз пиша именно „наука, преведена на разбираем“ (надявам се) „за родителите език“. Но не се учудвам, че това Ви е убягнало, защото Вие не знаете какво твърди съвременната наука – и как да знаете, след като черпите „информация“ от антинаучни фанатици?
На въпросната страница обаче няма да има „всички подробности“, нито „пълна информация“. Най-пълната и надеждна информация и най-много подробности за всяка ваксина можете да откриете в листовката на ваксината и, ако знаете английски, на сайта на американския Център за борба с болестите (www.cdc.gov). Но това пак не са „всички подробности“, нито „пълната информация“. Пълна информация с всички подробности в нашия несъвършен свят не може да Ви осигури никой, а който я обещава (т.е. религиите и сходните с тях учения като антиваксинизма), или се самозаблуждава, или направо лъже.
При нежелана реакция родителите следва веднага да търсят лекаря. Това трябва ли да го пиша изрично? Все пак смятам, че читателите ми (като цяло) са нормални хора!
„Аз не си спомням да съм давала съвети на някого дали да си ваксинира детето, нито пък да обвинявам някой родител за нещо.“
О, да, Вие не давате нииииииикакви съвети и не обвинявате никой родител за нищо, само дето изписахте петдесетина стандартни страници как неваксинираните деца са по-здрави (позовавайки се на лъжливи или несъществуващи източници) и как в „цивилизованите“ страни родителите имат избор дали да ваксинират. А също и как детето ще е здраво, ако родителите се грижат добре за него (последното го цитирах и коментирах изрично, нали?). И след всичко това да твърдите, че не давате съвети и не обвинявате, за мен е недостиг на интелектуална честност. Това е стандартният проблем, който имам с опонентите си.
Че не желая Вашите усмивки, написах изрично в предишен коментар, но въпреки това Вие продължавате да ми ги сервирате. С хора като Вас човек не може да се разбере с добро и това го знае всеки, който малко от малко си е имал работа с личности с такава мисловна нагласа.
Вие не предлагате „мнения, различни от моето“, доколкото „мнение“ подразбира известна вложена мисъл, а именно това липсва във Вашите твърдения. Общо взето, ако коментатор изпише текст, надхвърлящ обема на самия пост, това се приема за показател, че въпросният коментатор е трол. Този показател при Вас е изпълнен. Освен това изрично Ви посъветвах да идете да си изказвате ценните мнения някъде другаде, но Вие продължавате да коментирате тук. Това също е сигурен показател за тролстване – да се възползвате от правото си да коментирате, докато авторът на блога не Ви отнеме това право с груба сила.
Моите редовни читатели не са много, но са качествени. Те рядко се включват в дискусии, водени на нивото, на което „дискутираме“ с Вас. От време на време ме навестява лавина от временни читатели, обикновено мобилизирани от някоя любопитна Фейсбук-група. Аз също ги очаквах, но се радвам, че засега пропускат да се появят. Достатъчен ми е един като Вас, който има сума време за губене и си въобразява, че и аз имам.