Да бъдем хора

След като се заехме да строим ограда по границата с Турция, за да попречим на хората, бягащи от кланета, да стъпят на българска земя, а „Хюман райтс уоч“ разкрива как българската гранична полиция връща тези хора обратно, включително с насилие, сега имаме нов скандал. Този път той е причинен не от българските власти, а от обикновени български граждани. Жители на казанлъшкото село Розово със заплахи прогонили три сирийски семейства (общо 17 души), които искали да се настанят под наем в селото. Най-възрастният мъж от групата, на 70 години, получил инфаркт. Явно някои бежанци се добират до страната ни с твърде идеализирана представа за нея.

Аз не искам, както правят други, набързо да демонизирам българите, които са против бежанците, и да твърдя, че бежанците не носят проблеми. Последното ми напомня уверенията, които съм чувала по други поводи, че съседството с роми не пречи и че за истински любящия родител няма значение дали детето му е с увреждане. Това са все твърдения, които в частен случай могат да се окажат верни и тогава е много хубаво, но в общия случай са политически коректни неистини. Така че жителите на Розово може да са агресивни ксенофоби, но стоят по-здраво на земята и са интелектуално по-честни от повечето си опоненти.

Те са също така прави, че очакваните проблеми щяха да са по-малко, ако бежанците идваха от култура, по-близка до нашата. Опонентите им изтъкват, че в миналото България е приемала стотици хиляди бежанци. Да, но повечето от тези бежанци са били българи. Приемали сме също много арменци и руси, т.е. пак християни. Нямаме никакъв, ама никакъв опит с успешно приемане и интегриране на големи вълни мюсюлмански бежанци. Имаме – за жалост – опит само с предизвикването на такива вълни.

НО.

Ако искаме да живеем цивилизовано, трябва и ние да бъдем цивилизовани. А цивилизация значи общество, което включва всички. Да не се изхвърлят хора зад борда. Да не се грижиш само за своето добруване, своята къща и своята кожа. Да приемаш и съжителстваш мирно с хора, които не си искал да се нанасят в хубавата ти уютна общност, които не са ти приятни и ти създават проблеми. Накратко, да поставяш възвишените принципи на морала и правото над собствения (краткосрочен) интерес.

Затова трябва да приемем бежанците с целия им багаж.

Да си цивилизован изглежда голяма минавка, а българинът най се грижи да не настине и да не се мине. Но в дългосрочен план виждаме, че само в цивилизованите страни се живее добре. Както знаем, Западна Европа е фрашкана с бежанци, имигранти и гастарбайтери от всякакви изостанали и несъвместими култури, които трябва да бъдат просвещавани от АБ, като се почне с правото да се рисуват карикатури и с принадлежността на жените към рода человечески и се продължи нататък, и които няма да се интегрират още две-три поколения. Но въпреки че е приела тези хора и донесените от тях проблеми, Западна Европа продължава да е недостижимо пред нас, а ние й дишаме пушилката.

Ако искаме да живеем като западняците, трябва да работим като тях, да мислим като тях и да се държим като тях. И да приемем, че колкото по-добре плава българският кораб, толкова повече несретници от салове и спасителни лодки ще се хващат за бордовете му. Давай да ги налагаме с веслата по главите и обратно във водата.

(Разбира се, най-добре би било кръвожадните диктатори като Асад да получат някоя и друга бомба по главата, за да спрат да превръщат сънародниците си в трупове и бежанци. Както стана със Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Разбира се, и от Ирак и Либия имаше бежанци, но нищо сравнимо със Сирия. Уви, със Сирия бе направена същата грешка като с Ирак през 91-ва – бе допуснато диктатор, използвал химическо оръжие срещу народа си, да остане на власт. Така че ни остава само да приемаме бежанци. Впрочем имам интересно наблюдение – точно същите хора, които не искат бежанци, не искат и военни операции срещу диктаторите, които превръщат обикновени хора като вас и мен в бежанци. Но това са теми за друг пост.)