Да бъдем хора

След като се заехме да строим ограда по границата с Турция, за да попречим на хората, бягащи от кланета, да стъпят на българска земя, а „Хюман райтс уоч“ разкрива как българската гранична полиция връща тези хора обратно, включително с насилие, сега имаме нов скандал. Този път той е причинен не от българските власти, а от обикновени български граждани. Жители на казанлъшкото село Розово със заплахи прогонили три сирийски семейства (общо 17 души), които искали да се настанят под наем в селото. Най-възрастният мъж от групата, на 70 години, получил инфаркт. Явно някои бежанци се добират до страната ни с твърде идеализирана представа за нея.

Аз не искам, както правят други, набързо да демонизирам българите, които са против бежанците, и да твърдя, че бежанците не носят проблеми. Последното ми напомня уверенията, които съм чувала по други поводи, че съседството с роми не пречи и че за истински любящия родител няма значение дали детето му е с увреждане. Това са все твърдения, които в частен случай могат да се окажат верни и тогава е много хубаво, но в общия случай са политически коректни неистини. Така че жителите на Розово може да са агресивни ксенофоби, но стоят по-здраво на земята и са интелектуално по-честни от повечето си опоненти.

Те са също така прави, че очакваните проблеми щяха да са по-малко, ако бежанците идваха от култура, по-близка до нашата. Опонентите им изтъкват, че в миналото България е приемала стотици хиляди бежанци. Да, но повечето от тези бежанци са били българи. Приемали сме също много арменци и руси, т.е. пак християни. Нямаме никакъв, ама никакъв опит с успешно приемане и интегриране на големи вълни мюсюлмански бежанци. Имаме – за жалост – опит само с предизвикването на такива вълни.

НО.

Ако искаме да живеем цивилизовано, трябва и ние да бъдем цивилизовани. А цивилизация значи общество, което включва всички. Да не се изхвърлят хора зад борда. Да не се грижиш само за своето добруване, своята къща и своята кожа. Да приемаш и съжителстваш мирно с хора, които не си искал да се нанасят в хубавата ти уютна общност, които не са ти приятни и ти създават проблеми. Накратко, да поставяш възвишените принципи на морала и правото над собствения (краткосрочен) интерес.

Затова трябва да приемем бежанците с целия им багаж.

Да си цивилизован изглежда голяма минавка, а българинът най се грижи да не настине и да не се мине. Но в дългосрочен план виждаме, че само в цивилизованите страни се живее добре. Както знаем, Западна Европа е фрашкана с бежанци, имигранти и гастарбайтери от всякакви изостанали и несъвместими култури, които трябва да бъдат просвещавани от АБ, като се почне с правото да се рисуват карикатури и с принадлежността на жените към рода человечески и се продължи нататък, и които няма да се интегрират още две-три поколения. Но въпреки че е приела тези хора и донесените от тях проблеми, Западна Европа продължава да е недостижимо пред нас, а ние й дишаме пушилката.

Ако искаме да живеем като западняците, трябва да работим като тях, да мислим като тях и да се държим като тях. И да приемем, че колкото по-добре плава българският кораб, толкова повече несретници от салове и спасителни лодки ще се хващат за бордовете му. Давай да ги налагаме с веслата по главите и обратно във водата.

(Разбира се, най-добре би било кръвожадните диктатори като Асад да получат някоя и друга бомба по главата, за да спрат да превръщат сънародниците си в трупове и бежанци. Както стана със Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Разбира се, и от Ирак и Либия имаше бежанци, но нищо сравнимо със Сирия. Уви, със Сирия бе направена същата грешка като с Ирак през 91-ва – бе допуснато диктатор, използвал химическо оръжие срещу народа си, да остане на власт. Така че ни остава само да приемаме бежанци. Впрочем имам интересно наблюдение – точно същите хора, които не искат бежанци, не искат и военни операции срещу диктаторите, които превръщат обикновени хора като вас и мен в бежанци. Но това са теми за друг пост.)

Advertisements

6 Коментари to “Да бъдем хора”

  1. longanlon Says:

    „кръвожадните диктатори като асад“

    все едно пък тези, които се бият срещу него са по-добри… той и кадафи беше ненормалник, но поне беше политически стабилен ненормалник, за разлика от шариатските ненормалници, които го замениха. същото и в египет…

    може би трябва да признаем, че има държави и народи, които още не са узрели да бъдат даже в една класификация с останалите и за които особено важи принципът на по-малкото зло.

    може би трябва да си признаем също така, че за тия народи проблемът не е в единия „кръвожаден диктатор“, а в самия народ, в неговия начин на живот, култура и мислене, които именно подкрепят и толерират кръвожадни диктатори.

    искаме ли подобен начин на мислене у нас? във великобритания вече има автономни шариа-съдилища, от много толерантност, нали.

    • mayamarkov Says:

      Доколкото знам, в Либия нещата сега са по-добре, отколкото при Кадафи. Разбира се, не можем да очакваме резки подобрения чрез революция, нито пък можем да очакваме мюсюлманска страна да стане наистина читава.
      Срещу Асад отначало като че ли се бореха и по-нормални хора, но като Западът не се намеси, тези по-нормални хора бяха или избити, или се отказаха от тази кауза пердута, или престанаха да бъдат нормални… и за резултата си прав. Но мисля, че докато Асад не се махне, промяна към по-добро няма да има.
      Разбира се, има народи, които са изостанали (или са се развивали в неправилна посока) и културата им е проблем и източник на проблеми. По-лошо, много представители на тези народи не осъзнават, че културата им е отровна, и гледат другите отвисоко. Но какво да ги правим? Да ги оградим със стена и да им отворим изход едва когато отвътре ни хвърлят бутилка с писмо: „Останали сме 2000 живи, решихме да станем всичките атеисти, майчин език ще ни бъде латинският“?
      Прав си, че не искаме подобен начин на мислене у нас. Но не виждам избор. Поне не и цивилизован избор. Бежанците поначало не са хора, които някой иска или им се радва. Грешката на британците според мен е заблудата, че могат да приемат хора от несъвместими култури, без да вземат елементарни предпазни мерки и без да понесат вреда. Премного толерантност, основана на мързел и страх. Аз съм за приемане на хората, не за толератност към културния им „багаж“.

  2. Tereza Says:

    Въобще не смятам, че цивилизованата Западна Европа е приела радушно мюсюлманските бежанци и имигранти. Обикновенните хора не могат да ги понасят, бих казала неистово ги мрязят и смятат, че плащат високи данъци, за да ги издържат и тях и многобройната им челяд. Има и партии и организации които се борят срещу тях.
    Аз не мога да разбера защо всички рипат да имигрират в западна христианска Европа? В Турция има много място, много безлюдни територии, джамии много, да се преселват там. Ама те не искат да сеят и да копаят, искат да не правят нищо и да получават европейски помощи. И да реват що нямало джамии, що нямало шериатски съдилища, що не можели да ходят на училище забрадени.
    Ние европейките като ходим в арабските страни да не би да ходим с къси полички и бюстиета? В Турция, в азиатската част, по време на рамазан проявих неблагоразумието да си купя на улицата сладолед и след малко след мен се събра тълпа, която викаше „католик, католик“ и започнаха да ме мерят с камъни. Къде е тяхната толерантност към нас християните?

    • mayamarkov Says:

      Едно време, когато се застъпвах за хора, различни от нас, обичах да вярвам и да изтъквам, че и те са хубави хора. Като понатрупах житейски опит, видях, че това рядко отговаря на истината, и престанах да използвам този „довод“. Но продължих да се застъпвам за Другите, просто защото са хора.
      Обикновените хора в Западна Европа не могат да понасят и нас. Помня как през 96-та съм се редила на километрична опашка пред германското посолство, за да ида на един конгрес. Веднъж, за да издадат на моя приятелка туристическа виза за Англия, прехвърлих скромните си спестявания на нейно име, да може да им докаже, че има някакви пари. После тя ми ги върна, разбира се. Имаше отказани визи с най-„логичния“ довод на света: „Не можете да докажете, че ще се върнете.“ Както казваше мой познат, няма как да докажеш, че ще се върнеш, освен като наистина се върнеш, но за целта първо трябва да те пуснат да отидеш.
      Аз никога не съм искала да емигрирам, но някои от най-близките ми хора искаха. И ония ги отритваха, все едно са прокажени. И сигурно също са имали основания.

      • Tereza Says:

        Права си, че в Западна Европа не понасят хората от Източна Европа. Негрите са по-добре приети от нас. Там за първи път се почувствах „черен човек“. Но ние поне сме християни и с подобен на тях манталитет.

        Въпросът ми беше защо всички мюсюлмани тичат в Европа, а после се оплакват, че не ги приемат добре?
        Ако в една от държавите им има война, то в другите няма. Защо не имигрират в съседните им държави?
        Защото искат парите на Европейците, но не искат да се приспособят към тях, не искат да спазват законите им, не искат и да работят.

  3. Tereza Says:

    Аз разбирам хората от село Розово. Сигурна съм, че постоянно са подложени на грабежи от цигани и други селски крадци като всички български села. Никой не се интересува от проблемите на селяните, полиция няма и нехае за проблемите им. Те се страхуват от непознатите мюсюлмански бежанци. Ако случайно имат проблеми с тях, никой няма да дойде да им помогне. А в селата обикновенно живеят само старци. Как да прояват човещина, когато от години никой не се отнася като хора с тях. Селяните са забравени от бога и от държавата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: