„Вчера вратите на градската художествена галерия във Варна бяха заключени час преди обявеното откриване на изложбата „Еротични нотки в колелата на православната машина“ на авангардиста Калоян Илиев – Кокимото. Това стана след „молба“ на Варненския и великопреславски митрополит Йоан, изпратена до кмета на града Иван Портних…
Гневът на варненския владика е предизвикан от няколко колажа, в които са използвани архивни групови снимки на неизвестни монаси, свещеници и епископи. Те са изобразени с изплезени езици или мислещи за жени, мъже или оръжия. В други колажи са използвани снимки от проекта „The Art Farm“ на датския художник Делвой. В него прасета от китайска ферма бяха татуирани с образа на Христос…
Във вторник… варненският Общински съвет внезапно разпространи декларация. „Изразяваме становище: изложбата да се представи след празника на друго място, а не в Градска художествена галерия – Варна“, пише в разпространения текст.
Веднага след позицията на Общинския съвет последва и друга – на т.нар. Обществен съвет по култура към кмета на Варна. В текста й се казва, че „изложбата противоречи на Правилника за устройството и дейността на Художествена галерия – град Варна, според който дейността й трябва да бъде съгласувана със Светия Синод на БПЦ“ и, че „изложбата е срещу българското достойнство, християнски ценности и морал“.
„Запознах се с тази позиция, както и със становището на председателския съвет към ОбС и ще се съобразя с тях. Защото Варна не е всеядна“, бе цитиран в края на текста и самият кмет Иван Портних.“
А бе, джанъм, как тъй дейността на градската галерия на Варна трябвало да бъде съгласувана със Светия синод? Това не ви ли звучи малко като остатък от Средновековието? Май тези, които бият тревога за надигаща се вълна от православен фанатизъм, имат известно основание.
Моето ъгълче 
април 10, 2014 в 4:03 pm |
Не ми звучи като вълна от православен фанатизъм.
Напоследък, по съвсем разбираеми причини, православието започна да се асоциира с Русия. Хора, потомци на други хора, които в периода 1944-1989 трябваше да се крият, за да празнуват Коледа и Великден (щях да напиша Рождество и Възкресение, но това напоследък като нищо би могло да мине за форма на православен талибанизъм), днес се зоват атеисти (в което аз лично не виждам никакъв проблем); подиграват се на вярващите с плам, на който биха завидяли презвитер Козма и Игнасио Лойола; нерядко призовават за разрушаването на църкви, защото [въведете тук Инквизиция, кръстоносни походи, Джордано Бруно, Галилей… Русия, Путин и православния панславизъм]. А в това вече виждам проблем. И наистина се чувствам щастлива, че единствената инквизиция, до която имат достъп, е словесната
Да се събудиш пламенен атеист и деен „антиправославист“ заради простотиите на путинова Рус е точно като да намразиш вегетарианците заради Хитлер.
Това едно на ръка. Второто, обаче, което много по-силно ме притеснява, е всеобхватността на деградацията. Много е лесно да се каже, че изкуството няма граници. Е няма такова нещо, което да няма граници (освен може би човешката глупост, ако мога да цитирам Айнщайн). Степента на деградация на едно общество много лесно може да се изчисли по степента на деградация на онова, което същото е склонно да преглътне под формата на „изкуство“. Имаме кравешки трупове, потопени във формалин. Това било изкуство. Имаме арт-инсталации, представляващи храносмилателна система и бълващи екскременти. Това също било изкуство и ако аз намирам това за персонификация на безсмъртното „O, sancta simplicitas“, значи съм… ами много неща. Като се започне от задръстена снобка, мине се през цензор на свободния ум, та се стигне до безкрая.
Снимката, за която иде реч, изглежда е от някакъв църковен събор. Не съм я изследвала, не ми е било цел, но вярвам, че лесно може да се открие както кое е било събитието, така и кои си били поне някои от участниците в него. Ако има хора, за които не е нито проблем, нито проява на лош вкус някакъв фотошопски колаж, в който представител на черното духовенство лелее някакво порно, по някаква причина съм убедена, че същите хора не биха се зарадвали, ако се натъкнат на колаж, в който дядо им си мечтае за същите неща. Ами ако беше колаж, в който Левски си мечтае за секс с Богородица, каква точно щеше да е реакцията? Или „обществото“ щеше да махне с ръка и да въздъхне снизходително: „изкуство, ко да го прайш…“
Да си човек на изкуството носи по-голяма отговорност, отколкото ако си обикновен потребител. Художникът, артистът, това са хора, които моделират преди всичко обществената психика. А какво точно е изпълзяло от калъпа можем да отсъдим по простичкия факт, че безвкусният колаж на Кокимото беше много по-ореван и окрякан от представлението на Митьо Пищова, фъргащ пачки из студиото на Нова – зрелище, което се разиграва в най-бедната страна от европейския съюз и което всъщност мина незабелязано.
––––––––
Искрено се извинявам за огромния си коментар. Всъщност по-редно би било да си го публикувам в блога си, а не да спамя тук, но вече го написах и ми дожаля някак да го трия.
април 10, 2014 в 5:28 pm |
Ъм, Майче, нямам предвид, че ти си дейна „антиправославистка“, нали знаеш? 🙂
април 11, 2014 в 11:09 am |
Ти си добре дошла и съвсем не спамиш.
Права си, че има реакция срещу православието заради делата на Путин, подкрепени от руската православна църква. Също както на времето имаше такава реакция заради делата на Милошевич, подкрепени от сръбската православна църква. В интерес на истината не съм чула нашата православна църква да подкрепя Милошевич или Путин. Което е хубаво, но според мен съвсем не е достатъчно за институция, която се бори за морален авторитет.
Не мисля, че с деградацията в обществото можем да се борим с административни мерки. Освен това не знаем кога обществото „преглъща“ дадено изкуство и кога – не. Който не приема нещо като произведение на изкуството, в една цивилизована страна просто отминава нататък. Така ние днес не приемаме кравешките трупове във формалин, а в края на ХІХ в. не са приемали импресионистите. Можем да сме сигурни, че някой приема нещо за изкуство, само ако той бръкне в джоба си, извади пари и плати за въпросното произведение. Но това се случва рядко.
Според мен колаж, в който Левски мечтае за секс с Богородица, не би трябвало да предизвиква бурни реакции. По-сложен е въпросът с колажа с нечий дядо, т.е. правото на личен живот. Само че уважаемият варненски кмет не се позовава на правото на личен живот и чувствата на близките на сниманите лица просто защото са хора, а само на духовния им сан и на молбата на митрополита. Т.е. въпреки лозунга, че българските граждани били равни пред закона, се оказва, че не сме равни. Поповете и монасите имат права, каквито ние, простосмъртните, нямаме, и се ползват от допълнителна защита, която на нас ни е отказана. Не мисля, че това е редно.
Отговорността на човека на изкуството е изцяло морална. Иначе излиза, че някой има правото в името на общото благо да запушва устата на хората, които изразяват своето мнение. Цялата история с колажите на доскоро неизвестния ми Кокимото по неприятен начин ми напомня датските карикатури на Мохамед. За много от тях също може да се каже, че са безвкусни, безотговорни и оскърбяват чувствата на добри хора. Но залогът тук е много по-голям. Залогът е свободата на изразяване.
май 24, 2014 в 10:26 pm |
И какво е направил Путин, не можах да разбера?
От едната страна на градската галерия е залепена една църква, която си мисля, че едно време я нямаше. Има вид на католическа или прекалено модерна, та не можеш да разбереш каква е. Сега като ви чета си мисля, че може би сградата е собственост на църквата, макар, че едно време е била мъжка гимназия. Може би затова в правилника пише, че дейността трябва да се съгласува със светия синод.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=661726