Всеки е чужденец почти навсякъде

Днес бе Курбан байрям – един от двата най-големи празника за мюсюлманите. Както знаем от собствен опит, колкото и да сме атеисти, колкото и да сме се отчуждили от вярата на дедите си, на традиционните й празници обичаме да сме с близките си, на масата да има изобилни количества месо, сготвено по предписания начин, а във въздуха да витае неизказаното убеждение, че нещата вървят горе-долу добре и можем да се надяваме, че занапред ще вървят още по-добре. Но сирийските бежанци у нас са посрещнали празника в мизерни лагери, под сянката на българската бюрокрация, решила да ги държи в недостойно за хора състояние, и без трошичка сигурност за утрешния ден.

Далеч съм от мисълта, че сирийските бежанци са богатство за България и ако ги интегрираме, всеки втори от тях ще стане баща на нов Стив Джобс. Напротив. Освен че всички бежанци поне в краткосрочен план са икономическо бреме за страната-домакин, сирийците идват от друга култура, трудно съвместима с нашата. И какво от това? Защо искаме, каквото и да се случи, все другите да се натоварват, а ние да не се минем и нашето случайно да не се изгуби?

Също така не разбирам изненадата и възмущението, което буди идеята бежанците да се интегрират (казано на български – да останат тук за постоянно). При това най-изненадани и възмутени са точно хората, които критикуват американците, че имали интереси навсякъде и постоянно водели войни. Ето, сега американците не водят войни… и настъпи лесно предвидимият резултат – всяко квартално диктаторче може да изтребва народа си с отровни газове, оцелелите се разбягват с писъци и миролюбците са принудени да ги приютят. И понеже Обама направи същата грешка като Буш-старши преди него – допусна диктатор да използва химическо оръжие и да му се размине, сега бежанците не могат да се върнат и наистина трябва да мислим за интеграцията им. Вие бихте ли се върнали в страна, чието правителство трови хората със зарин и пуска бомби по опашките за хляб? А?

Разбирам българите, че не се радват на върволиците неканени чужденци. Чужденците открай време са смятани за заплаха за обществото и с основание. Но има и друга истина – че всеки човек е чужденец почти навсякъде. (Преди много години видях такъв графит на стена в Магдебург – „Alle Menschen sind Auslander, fast uberall“.) Всяко българско семейство, било то заможно или бедно, си има по някой, който е далеч и разчита на това да бъде приет от местните хора. Затова се полага да дадем на сирийците поне най-насъщното, което се полага на всеки оцелял корабокрушенец. Особено когато съответните държавни служби, усвояващи по 1000 лв. месечно на бежанец, седят и се почесват. В блога на Лид можете да прочетете как да помогнете, ако желаете.

Advertisements

3 Коментари to “Всеки е чужденец почти навсякъде”

  1. Tereza Says:

    Мая, ако беше ходила на екскурзия в Сирия, щеше да разбереш защо много хора не са очаровани от идеята да имат съседи сирийци. Сирия е много по-мизерна държава от Египет. Ще бъдеш шашната още на летището, особено ако ти се доходи до тоалета. Столицата е по-ужасна от който и да си избереш краен софийски квартал, а казват, че само там има блокове и високи згради. Преди около 20 години работих за сирийска фирма във Варна – преживяването бе „незабравимо“.

    • mayamarkov Says:

      Разбирам, но говорим за хора, които бягат от кланета!

      • Tereza Says:

        Разбирам … и това е трагедията.

        Не можеш да ги върнеш, не можеш да ги избуташ отбратно с лодките в морето и да ги оставиш да се издавят както правят гръцките и италианските пристанищни власти и им се разминава, колкото и да е странно.
        Трябва да им помогнеш.
        Но да се интегрират? Знаеш ли това кога ще стане? Точно когато и нашите цигани се интегрират в България. Защото типичното за арабите е, че те където отидат в Европа искат да си живеят с арабският манталитет, не възприемат европейското поведение. И забележи, не говоря за религия, а само за поведение. Защото един чужденец ако иска да го приемат местните, трябва да се държи като тях. Да намери начин да се слее чрез поведение, език, начин на работа, начин на обличане дори.

        Аз съм чужденка от 10 години в Кипър и в началото докато се държах като българка и на работа и извън нея, местните не ме възприемаха, дори се заяждаха с мене. А след това, като осъзнах къде е проблема и малко по-малко започнах да се променям според средата, всичко си тръгна по мед и масло.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: