Подходът на държавата към онкоболните: няма хора – няма проблем

Копирам от вчерашен репортаж на „Дневник“:

Онкоболна ще търси убежище в чужбина заради геноцид от здравната каса

Надзорният съвет на здравната каса отказа да отпусне средства за 50 онкоболни с обяснението, че в бюджета на НЗОК има „формиран сериозен дефицит“. Така Диана Борлакова, която миналата седмица разказа в отворено писмо до медиите историята на борбата си с рака на гърдата и със здравната ни система, и още 49 българки ще останат без лечение, от което зависи живота им. Става въпрос за медикамента афинитор, струващ над 7000 лв. на месец, който в случая на Диана Борлакова и останалите онко пациенти е единственото препоръчително и ефективно лечение. ..

„Държавата трябва да е с ясното съзнание, че ни осъжда на смърт с това, че за тази болест има лечение, но тя отказва да ни го даде. Нека смъкнат знамената наполовина още днес, да обявят национален траур и в Световния месец за борба с рака на гърдата (октомври – бел. ред.) нека да не пеят и да правят концерти, ами да направят едно общо опело. Това е моето предложение към президента, премиера, към здравния министър и особено към Румяна Тодорова – шефа на здравната каса. Това е геноцид и е геноцид, облечен в държавна политика“, казва пациентката.

Диана Борлакова изказа възмущението си, че дори представителят на пациентите в надзорния съвет на НЗОК Веселин Иванов е гласувал против предложението за реимбурсиране на лечението за рак на гърдата, защото нямало пари. В същото време в края на всяка година финансовото министерство си присвоява милиони надвнесени пари от касата, без никакво обяснение или отчетност, припомня тя. „Няма пари“ не е оправдание. Ние знаем колко пари бяха пренасочени от здравни осигуровки по други места„, казва тя…

Борлакова чула, че на съвета се е обсъдило предложение пари да се отпуснат само за нея. „Това никога не бих го приела. Аз няма да се скрия зад това и да оставя всичките тези жени без кураж зад гърба ми, без лечение. Защо са го предложили? „Да ѝ запушим устата, защото тя говори“, вероятно“, разсъждава тя…

Ходът й оттук нататък е да се обърне с официални писма до президента, премиера и всички посланици в България: „Първите двама да се откажат от нас, другите да бъдат така добри да видят може ли някъде да ни приютят. Хуманно обежище търся, това е. Просто ще ги призова очи в очи“.

„Много е трудно да се бориш с мисълта, че си болен и да се бориш на фронта да бъдеш лекуван. Още колко борби ми трябват?“, пита реторично разстроената жена. Тя разказва, че успоредно с всичко, не е излизала в болнични. „Аз съм тук на бюрото си, независимо, че се връщам от болницата. Нали трябва да изработя здравните си осигуровки, които утре някой ще открадне наново, а също и да осигуря заплатите на наглите държавни чиновници“, заявява тя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: