Референдум за АЕЦ

Горното факсимиле е от материал на Йосиф Перец със същото заглавие, публикуван в броя на вече несъществуващия в. „Про & Анти“ от 17. – 23. юни 2004 (!) година, стр. 12. За по-удобно четене пренабирам текста по-долу.

„Парламентарната група на НИЕ (какво ли пък бе туй? Не помня – М. М.), подкрепена от Коалиция за България, предложи да се проведе референдум по въпроса за затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй“. Предлагаме въпросите, които да бъдат включени във всенародното допитване:

1. Смятате ли, че потокът на неутрони в реактора при надкритическа маса трябва да нараства експоненциално?

Да [ ]                        Не [ ]

2. На фигурата са показани четири типа реактори. Кой според вас е най-добрият?

Първият [ ]    Вторият [ ]    Третият [ ]    Четвъртият [ ]

3. За забавяне на неутроните коя вода е по-ефикасна – обикновената вода, тежката вода или графитът?

Обикновената вода [ ]

Тежката вода [ ]

Графитът [ ]

При представително социологическо проучване на 1200 респонденти на тези въпроси са дали категоричен отговор 1198. Интересни са резултатите по групи. Повечето (68%) от жените предпочитат обикновената вода, но омекотена с „Ленор“, докато мъжете (79%) отдават предпочитанията си на тежката вода, примесена със спирт до 40 алкохолни градуса. Симпатизантите на БСП масово (98%) отхвърлят експоненциалното нарастване, тъй като то им напомня експлоатацията на човек от човека. Най-масовият отговор е „през реактора ми е“.

Колебаещите се са само двама. Първият е проф. Иван П. Петров, д. физ. н., който заявил: „Трябва да проуча внимателно въпросите, тъй като моята тясна специалност не е атомната енергетика, а физиката на елементарните частици.“ Вторият е Муто С. Мутов, хигиенист от програмата „Заетост вместо помощи“, който запитал: „А за какво дават кебапчета?““

Послепис от мен: Писала съм по-рано в този блог защо не бива да строим АЕЦ „Белене“. Вижте и интервюто на Огнян Минчев във в. „Труд“ от 10. 01. 2013 г.: „„Не“ за „Белене“ не е „Да“ за седми блок на „Козлодуй“„. Ето малко цитати оттам: „На повечето места в България червените активисти не питаха хората дали подкрепят АЕЦ „Белене“, а дали искат да имаме евтин ток. Стари болшевишки номера от селски вечеринки… На този референдум не можеш да гласуваш „за“ каквото и да е смислено или реално нещо. Можеш да гласуваш само с „не“ на опита енергийните мафиоти, „петите колони“ и тарикатите на власт да те правят на идиот, като ти подхвърлят некадърни лъжи с цел да ти съдерат три кожи чрез скъпо струващи корупционни проекти от типа на АЕЦ „Белене“… Настоящото правителство си игра достатъчно дълго на играта „тука има – тука нема“ по темата за АЕЦ „Белене“. Докато стана ясно, че България не може да си позволи дори и половината от сумата 20-22 млрд. лева, колкото по умерени оценки ще струва проектът „Белене“. А офертата Русия да инвестира, да строи и да експлоатира АЕЦ „Белене“ поставя въпроса защо въобще това трябва да става на българска територия? Може би защото НЕК, т.е. всички ние, трябва да поемем ангажимента да купуваме в продължение на десетилетия електричеството на АЕЦ „Белене“ по цени, определени в Москва?… Ако разчетите на консултанти като банката HSBC се окажат верни, токът от „Белене“ ще струва повече от всеки друг настоящ енергиен източник у нас. Не забравяйте и че „Белене“ е изключително интензивен корупционен проект. На ниво „дупка с локва“ досега са изхарчени около 2 милиарда – какво ли ни чака, ако трябва да се строи „Белене“ „до покрив“?“

В българското публично пространство в момента се обсъжда как противниците на АЕЦ „Белене“ могат по-ефективно да се противопоставят на проекта – като гласуват на референдума с „Не“ или като просто не гласуват. Аз мисля, че достойното решение е да се гласува, и възнамерявам да отида и да гласувам с „Не“. Нека пред очите ни бъде примерът на цивилизованите държави като Литва, където бе проведен референдум за строителство на АЕЦ и гражданското общество гласува против.

П. С. Добавям от статията на Юлиан Попов във в. „Дневник“ от 25. януари „Да гласуваме ли за турската атомна енергетика„:

„Гласувайки ЗА развитието на атомната енергетика в България, българинът гласува единствено за развитие на атомната енергетика в Турция. Не че в това има нещо лошо, ако издигането на ядрени централи не те притеснява, но все пак е добре няколкото души, които ще идат да гласуват на беленския референдум, да знаят за какво гласуват.

Простата истина е, че АЕЦ „Белене“ няма да бъде построена. Няма някаква особена причина да вярваме, че след като България е строила Белене 31 години, след още 31 ще успее да завърши заветния си проект. Малко вероятно е в страната да се появи финансов министър, чието счетоводно мозъчно здраве да му позволи да одобри субсидиите, които една ядрена електроцентрала изисква (независимо как точно, за спокойствие на избирателя, ги наричаш). А ядрена централа без субсидии няма. Освен това нито темпът на икономически растеж, нито политическата ни и географската ни позиция правят една нова ядрена централа стратегически важен проект за България.“

П. П. С. Добавям от статията на Цветелина Катанска във в. „Труд“ от днес, 25. януари „Скелети в кашона „Белене““ като специален поздрав към коментатора, който обвини в липса на критично и самостоятелно мислене всички, които вярват на HSBC, и даде линк към проруски обяснения как „Белене“ щяла да ни направи енергийно независими:

„Спомняте ли си онзи анекдот за руския физик Александър Попов, който си ровел в мазето и изведнъж възкликнал – „А, радио!“. И така го открил. С подобна ситуация започна и изминалата седмица – икономическият министър Делян Добрев ровел из един кашон (по думите на премиера Бойко Борисов) и изведнъж открил ядрената кореспонденция на германската компания RWE към НЕК.

И в нея – о, изненада – цената на АЕЦ „Белене“. Няма лъжа, няма измама – още през 2008 г. е било ясно, че централата ще струва около 10 млрд. евро или 20 млрд. лева. Тоест по времето, когато управляващата БСП говореше за 3,9 млрд. евро.

От писмата на германската компания става ясно, че тя може да осигури своите 5 млрд., но българската държавна НЕК очевидно не е разполагала с подобни средства. И по-зле – не е имала пари дори да плати за началния капитал на общата компания за строителството на втората атомна централа. За тази цел българските данъкоплатци чрез бюджета са подпомогнали „скромно“ НЕК с 300 млн. лева.

Тя, историята, и на тези пари е в стила на филма „Хвани ме, ако можеш“, защото и до ден днешен не се знае за какво точно са изхарчени. Но да се върнем на цената. Та с това разкритие тази седмица се оказа, че всички (данъкоплатци, не управляващи) отново сме прецакани. Какво се оказва – цената е била ясна още преди пет години и британската HSBC (Ейч Ес Би Си) напразно е харчила държавни (тоест нашите) пари през 2011 и 2012 г., за да я определя наново.“

Прочетете целия материал – заслужава си.

Реклама