Ха честито – първа жертва на домашно раждане в България

На снимката: Американката Лиз гушка за пръв и последен път новородената си дъщеричка Аквила, починала при и в резултат на домашно раждане (отлепване на плацентата). Цялата й история можете да прочетете в блога Hurt by Homebirth. Лиз вече има българска посестрима по нещастие, Аквила също.

Домашните раждания са три вида. Първите настъпват, когато нормална родилка по независещи от нея обстоятелства не успее да се добере навреме до болницата. В България всяка зима имаме такива раждания в откъснати от света селища и в линейки и частни коли по заледените пътища (понеже въпросният сезон неизменно ни изненадва). В такива случаи родителите нямат никаква вина и можем само да им пожелаем късмет.

Вторият тип домашно раждане е завършек на непланирана и нежелана бременност и цели раждането да остане нерегистрирано, за да може бебето да бъде удобно изчезнато от този свят. Майката е с много ниско обществено-икономическо положение, бащата, когато е известен – също, бременността не само не е следена от лекар, а и не е заявена пред роднини и комшии. Обществото научава само за малка част от тези раждания – когато родилката закъса и бъде принудена да потърси медицинска помощ за себе си. Последният случай беше преди по-малко от месец в Копривщица. „Майките“ от този тип се оправдават с бедността си, че не са потърсили помощ за раждането, но когато часове по-късно те самите се нуждаят от лекар, изведнъж откриват начин да се доберат от него. Безсмислено е на такива отрепки да се обяснява колко опасно е домашното раждане за живота на бебето – нали самата идея на домашното им раждане е бебето да не живее. Може само да се препоръча на социалните служби и будната гражданска съвест да следят какво става с живите им деца (родилката от Копривщица има 3-годишно дете).

Третият вид домашно раждане е „истинското“, по философски и идеологически причини. Родителите са от средната класа, с висше образование. Имат високо самочувствие и склонност да отхвърлят общопризнатите авторитети. Смятат, че цялостният им успех в живота е показател за интелигентност, и вярват, че сами могат най-добре да решават за себе си и за децата си дори в области, в които компетентността им е нулева. По-точно казано, компетентността им е отрицателна, защото те се само-„образоват“ от книжки и най-вече от Мрежата и понастоящем умът им е запълнен с богата екосистема от бръмбари. Привърженици са на „естественото“ и твърдят, че всички нещастия идват от съвременната цивилизация, техника и медицина. Макар че тези хора може да са повлияни от източни учения и да симпатизират на философиите, разпространени в бедните изпаднали страни (които впрочем са причина № 1 въпросните страни да си остават бедни и изпаднали), повечето от бръмбарите в главите им са долетели от Запад. Понеже там, на Запад, хората до такава степен са си решили проблемите, че почват да изпитват недостиг на проблеми и да си ги създават от нищото, водейки се по акъла на хора като Ина Мей Гаскин – самозвана акушерка, завършена мръсница и фанатична сектантка с неясен психиатричен статус, уморила чрез домашно раждане собственото си бебе. До неотдавна ние в България не бяхме достатъчно заможни и сближени със Запада, за да внасяме тамошните шарлатанства в забележимо количество. Движението за „естествено“ родителство набира сила едва от няколко години и, доколкото знам, сега за пръв път взема българска жертва – момиченце от Бургас.

Родителите са 24-годишна студентка по пиано и счетоводител. Майката е ходела редовно на женска консултация, но не е била сигурна дали терминът й е 17. октомври или 17. ноември (!). Затова пък е била сигурна, че не иска кръвопреливане и ваксинации, и е подала съответна декларация. (За сведение: немалко майки, планиращи домашно раждане, се гордеят с това, че не си знаят термина; а по принцип не по-късно от 28-та седмица на бременността започва т. нар. перинатален период, в който бременната трябва да бъде готова за раждане.)

Раждането започва през нощта на 10. срещу 11. ноември, най-вероятно между 1 и 2 ч. По-късно семейството твърди, че не е било планирано домашно раждане, а „просто така се е случило“, първо болките не били силни, после пък всички се паникьосали. Майката не отива в болница, нито вика спешна помощ. Ражда с помощта на съпруга си, след което те часове наред „стоят и се чудят защо бебето не изплаква„. Едва на сутринта свекървата, виждайки, че снаха й е родила, а бебето не диша, звъни на спешния телефон. Различните източници се разминават по въпроса дали е имало забавяне от този момент нататък. Системата ни за спешна помощ е печално известна и това е още една причина, дами, да се отправите към болницата с такси или друга кола, щом контракциите зачестят (което лесно се разпознава дори при първа бременност), вместо да чакате раждането да навлезе в по-сериозните си фази и тогава да се осланяте на „Бърза помощ“ и на провидението. Това, което знаем, е, че когато малко след 8 ч. екипът от линейката най-сетне стига до дома, новороденото момиченце е вече вкочанено, т.е. мъртво е най-малко от три часа.

В момента най-авторитетната българска правозащитна организация – Българският хелзинкски комитет, явно смята, че в България вече нямаме проблеми с основните човешки права, та се занимава с изнудване на държавата да разреши домашното раждане и да освободи от отговорност медицинските лица, които биха станали съучастници в такова раждане. На това е посветен последният ми пост от 30. октомври, както и един по-стар от 3. май. Това ли право трябва да отстояваме – да си умориш новороденото, раждайки го в първобитни условия? В „естествените“ епохи, когато всички раждания са били такива, се е казвало, че жената, когато ражда, е с единия крак в гроба. Аз бих добавила, че бебето е в гроба и с двете крачета, плюс едната ръчичка. Животът му виси на косъм и да се къса този косъм заради псевдоинтелектуални моди и капризи е престъпна безотговорност от страна на родителите и на всеки, който ги насърчава.

Някой би възразил, че ако домашното раждане беше разрешено, до студентката щеше да седи акушерка или лекар и изходът можеше да е по-различен. Тук ще цитирам д-р Паздеров, началник на Регионалния център по здравеопазване в Бургас: „Установено е, че детето е родено мъртво. Току-що говорих със съдебния лекар, който е направил констатацията. Явно жената е била за секцио. Парадокс е, че в ХХI век не са потърсени и положени цивилизовани грижи за нея.“ Добре, ако до родилката имаше лекар и насред раждането бе станало ясно, че бебето не може да излезе навреме по естествен път и е нужно секцио, какво точно би могъл да стори лекарят – да направи и секциото в домашни условия? Когато на улицата или в трамвай някой припадне, ние винаги се развикваме за лекар и въздъхваме облекчено, ако такъв се намери… но мой познат лекар признава, че ненавижда тази ситуация, защото без нужната апаратура е практически безпомощен.

Ето какво казва д-р Душепеев, началник на родилното отделение на МБАЛ – Бургас: „Причините за смъртта на новороденото ще уточняват съдебните лекари. Това, което знам, неофициално към момента е, че бебето не е дишало след раждането… Няма нищо положително в раждането в домашни условия. Аз съм за забрана за раждане в домашни условия и за съдебно преследване на тези, които обслужват едно такова решение.“ Може би правозащитниците следва да се вслушат в думите на човека, който ще бъде привикан да чисти, след като възвишените им идеи попаднат във вентилатора.

Прочетете и поста на Градската самодива по темата: „Изборът, който никога не съм имала„.

П. С. От коментаторите – благодаря ви! – научих че това не е първо домашно раждане в България, аз съм била неосведомена. Надежда Стаменова пише: „не е първото, а поредното – за тази година са ТРИ загубени бебета при раждане в къщи по желание на майката, а миналата година по Гергьов ден имаше и едно 4200-ово дете, на Цвети – ветеринарната докторка, която се възприемаше като равна с нейните пациенти ,”нямам пациент/котка , който е доведен от стопаните да роди в кабинета ми”. Въпросната 32-годишна ветеринарна лекарка от София ражда вкъщи мъртво преносено бебе, понеже искала „да не се инвазира от страна на лекарите и да си протече максимално нормално според нея„.

П. П. С. Бебенцето на бургаската студентка е било умряло най-малко 24 часа преди раждането, вероятно преносено.

Advertisements

44 Коментари to “Ха честито – първа жертва на домашно раждане в България”

  1. Marfa Says:

    Майче, като чух за тоя случай, бях убедена, че ще има и твоя публикация по темата. Има, но уви, от нея няма да има никаква полза. Лично аз съм потресена, ама наистина потресена от действията на подобни „родители“ – това антиваксери и всякакви подобни. „Мое право е да решавам“. Слушам, чета и оставам с впечатлението, че някой иска да им дава тон в живота, влияейки на избора им на холова гарнитура, обувки или цвят на стените в кухнята. Чак на трето четене се разбира, че иде реч за собственото им дете.

    А това е абсурдно. Абсурдно е като пресичането на червено в час пик. И без това карат като луди, що да не им помогна, като директно им скоча под гумите? Ми мое право е, какво. Още по-забавно ще е, ако съм помъкнала със себе си и детето си. Ми какво, и това е мое право, ти ли ще ми кажеш къде и как да пресичам и с какви правила да се съобразявам? Гаче ли прапрабаба ми все на зелено е пресичала, все ваксинирана е ходила и все със секцио е раждала.

  2. kordonblog Says:

    Чудесно представена критика, която разкрива генезиса на това самозаблуждение, битуващо в някои среди! Темата обаче е толкова болна, че аз не бих могъл да я коментирам хладнокръвно. Благодаря на Майя Маркова за точната дисекция на проблема и за упоритостта, с която защитава своята (нашата) кауза!

  3. mayamarkov Says:

    Благодаря и на двама ви!

  4. Hipparchia Says:

    За нещастие не ни е първият български случай. Първият е още по-драматичен, от Гергьовден 2011, когато една ветеринарка си призна, че ще ражда у дома пред Марта Вачкова, а след това бебето й почина, защото не издържа на раждането.

    Повече на blogelectrons.wordpress.com

  5. надежда стаменова Says:

    не е първото, а поредното – за тази година са ТРИ загубени бебета при раждане в къщи по желание на майката, а миналата година по Гергьов ден имаше и едно 4200-ово дете, на Цвети – ветеринарната докторка, която се възприемаше като равна с нейните пациенти ,“нямам пациент/котка , който е доведен от стопаните да роди в кабинета ми“

  6. Фрея Says:

    само да уточня, че споменатото бебе е втората жертва на Родилницте
    първото беше това на Цвети от май 2011

  7. Vencislava Says:

    Прекрасен текст! Дано повече майки, привърженички на естествената мания го прочетат и се замислят, защото става страшно.
    Между другото миналата година беше първият смъртен случай, на 6,05. Поразрови се. Още тогава имаше дебати и лекарите алармираха.
    Цялата тази мода – йога по време на бременност-естествено раждане с дула (струваща не малко пари)-веганство при деца-йога за мен е животозастрашаваща за децата.
    Надявам се да видя твой пост за веганството, защото тази мода все повече се следва и някои деца изобщо не са опитвали месо и животински продукти.

  8. jenski individ Says:

    Аз съм жена. И ми се иска да мога да избера да НЕ раждам в болница. Да – има много основателни причини жената да се възползва от болничните условия с всичко прилежащо (апаратура, лекари…), за да спаси собствения си живот и този на детето си. Но ако отсъстват тези основателни причини, не бих се подложила на всичко, което чака мен и детето ми там – в болницата. Разбира се, желателно е на раждането да присъстват компетентни хора, но не пречи това да става и извън болница. Аз съм ЗА домашното асистирано раждане като вариант. Аз съм ЗА избора на жената. И най-вече, в болница или не, най-важното е хората (лекарите), които ще ПОМАГАТ на раждащата жена, наистина да и помагат, т.е. да се съобразяват с НЕЙНОТО удобство и състояние и да се намесват само с нужда. Не можем да отречем, че обичайните практики в болниците и лекарското поведение по-скоро затрудняват процеса за самата жена, която заедно с детето в този момент е най-важната, осигурявайки удобство за работата на „обслужващия персонал“. Например позата, която е сякаш задължителна, невъзможността жената да се нагажда към собствените нужди на тялото си в този момент. За кого е удобна лежащата поза? Не и за раждащата жена!
    Това е за сега… Силно се надявам нещата да се променят и подобрят. Защото отказвам да раждам при това положение на нещата!

    • mayamarkov Says:

      Госпожо, Вие сама го казвате: „…Ако отсъстват тези основателни причини…“. Ако отсъстваха, и аз бих се замислила дали да раждам в болница, но те не отсъстват и няма начин да отсъстват.
      Моето мнение е, че ако се разреши асистиране на домашното раждане, това ще заблуди много жени, че то не е по-опасно от раждането в болница, и така ще доведе до смъртни случаи и увреждания, които иначе биха били избягнати. Да не се лъжем – съвременният човек е свикнал с опеката на държавата и разчита на нея да забрани и премахне всичко, което е опасно за него.
      Аз съм раждала два пъти в лежаща поза и Ви уверявам, че изобщо не ми е идвало отвътре да се изправям. Изследванията показват, че при раждане в по-изправено положение полза няма, дори кръвозагубата се увеличава:
      http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21435238
      Освен това не бихте ли се съгласили, че на „обслужващия персонал“ трябва да му е удобно да засича сърдечните тонове на бебето, да следи докъде е стигнало, как е перинеумът на жената и т.н.? Това са важни неща и са в интерес както на майката, така и на детето. Колкото до удобството на майката по време на самото раждане, то е ясно – ако ражда без упойка, както и да се извърти, болката ще бъде на предела на поносимостта и оттатък, а ако е с упойка, всякак ще й е удобно.
      Иначе съм съгласна с Вас, че много неща трябва да се подобрят в родилните ни домове и отделения. Например раждането с епидурална упойка да стане рутинно. Но нещата, които аз искам, са по-скоро отдалечаване от естественото – както и цялата медицина.
      Доколкото разбирам, Вие още не сте раждали. Съветвам Ви, когато забременеете, още много преди раждането да потърсите консултации с лекар от болница с добра репутация и да му обясните как се чувствате.

      • edna Says:

        Лежащата поза не е най-оптимална. Жената трябва да има право да се разхожда (ако това е нещото, което и се прави по време на раждане или да заема пози, които са и удобни, за да изтласка детето). Това е практиката в Германия и повечето западноевропейски държави. Жената не бива да бъде мотивирана да вземе епидурал, защото има болки. Тя има право на това, но тази опция не бива да и бъде натрапена. Има хубави пози в полуседнало положение, които много жени намират за оптимални.
        Както и да е, легналото положение при раждане e въведено от мъж (!?) преди няколко столетия, за да минимира активността на жената и да даде повече възможност на израждащите. Активостта на жената е притъпена също и по повод изразяване на нейните желания и потребности по време на раждане: (Лекарят: „Лежи и толкоз, не си първата не си и последната!“/Жената: „[У]верявам [Ви], че изобщо не ми е идвало отвътре да се изправям.“/Лекарят: „Добро момиче!“)
        Тази логика е добра. Предлагам: въвеждане на задължително цезарево сечение без значение амамнеза и история на „болестта“ (все пак бременноста е болест, тежка болест)- така и на лекарите ще им е по-удобно (става бързо за половин-един час) и естествено икономически по-изгодно;-)
        нека всички се изправим СРЕЩУ естественото раждане! Напред!

      • mayamarkov Says:

        Не мога да си представя как лекарят ще следи сърдечните тонове на бебето, ако майката се разхожда из стаята.
        На жената ТРЯБВА да се предложи епидурална упойка и да й се обясни, че от това вреда няма. Не знам някой в България да „натрапва тази опция“. На мен не са ми я дори предлагали. Предполагам, че ако се предлага на всички и се обяснява, че не е вредна, почти никой няма да отказва. Никой нормален човек не държи да търпи жестока болка… освен ако не са му промили мозъка.

        Разбира се, на жената трябва да се позволи да изразява своите „желания и потребности“ по време на раждането. Но при това и жената не е зле да помни, че професионалистите около нея в общия случай знаят далеч по-добре от нея как да доведат раждането до успешен край и не се нуждаят тя с неуместни претенции да усложнява бездруго сложната им работа.

        Цезаровото сечение не е икономически по-изгодно, но има важни предимства, заради които наистина може един ден да измести естественото раждане.

      • edna Says:

        Доцент Маркова, доцент сте, а не знаете че в страните като Германия жените могат да се разхождат и да има следене (при нужда) на сърдечните тонове. Лично на мен са ми ги следили и аз не съм лягала, а се разхождах в радиус от 3 метра (нямам опит с раждане в болница в България, но мога да си представя какво е). Вие пропагандирате догма. Докато аз просто казвам, че много жени могат и без епидурална анестезия! (която не е толкова безвредна, както обичат да твърдят).Аз съм съгласна, че тя трябва да съществува като опция, но не като неизбежен вариант.
        А секциото.. това е друга, необятна тема. Тези деца, родени по този начин… тепърва предстоят наблюдения и изследвания, защо родените чрез секцио са по-предразположени към всякакви болести (да не говорим за естествен подбор, който вече практически няма).
        Може би болниците в Западна Европа са по-birth-friendly, може би. Но това показва, че и отношението на родилките не е свързано с такава паника както в България. Всяка разумна жена се информира и за рисковете и за „изненадите“, които носи едно раждане. И сама взема решение. Но за това трябва да има опции и възможности за избор, и готовност да се погледне по-позитивно на раждането предвид запазване на достойнството на Жената. А с нивото на здравеопазване, което е в България, нищо чудно, че много жени търсят друг начин, за да не се слбъскат с чичо доктор, който се обръща на ‘ти’ към своите пациентки и „знае“, кое е най-добро за тях. А те да мълчат и лежат.

      • mayamarkov Says:

        Няма такова нещо като следене „при нужда“. Нужда има ВИНАГИ. Ако на бебето се придава значение, разбира се.
        http://www.skepticalob.com/2011/06/electronic-fetal-monitoring-gives-much.html
        Това дали „можем“ или „не можем“ без анестезия е дискусия в някакво друго измерение. Аз също „можах“ без епидурална анестезия, защото не ми я дадоха. Предполагам, че ако се окажа във военна зона с разкъсани вътрешности, „мога“ и да ми шият вътрешностите без упойка. Но никой не предлага за никое болезнено медицинско събитие да минава без обезболяване освен за раждането. Не е установена никаква вреда от епидуралната анестезия, ако бъде кадърно поставена. И обратно, не е установено никакво предимство на раждането без упойка. Единственото „предимство“ е, че жената я боли. Да се промива мозъкът на жените, за да бъдат карани да търпят излишна болка, за мен е идиотско от интелектуална гледна точка и отвратително от морална.
        Какво искате да кажете с подмятането за естествения подбор? Вие искате ли естествен подбор върху Вас или Вашето бебе?
        Това, че „родените чрез секцио са по-предразположени към всякакви болести“, е пълна измишльотина – както и почти всичко друго, което пишете.
        Отношението на родилките ТРЯБВА да е свързано с паника. Това е най-опасният момент в живота им и още повече в живота на бебето.
        Съгласна съм, че всяка разумна жена трябва да се информира. Ако ханшът й е тесен, бебетата в рода й са големи, а докторът в кварталната поликлиника й обяснява как ще си роди вагинално като стой та гледай… разумно е да потърси и второ мнение.
        Достойнството на жената не се запазва, като тя и бебето й бъдат лишени от постиженията на медицината, което е идеята на „естественото“ раждане.
        Естествено, че всеки що-годе добър лекар знае кое е най-добро за пациентките му. Също така естествено е да искаме освен това той да бъде много учтив, да говори на „госпожо“ и „Вие“ и в един критичен момент, когато сърдечните тонове на бебето почнат да го притесняват, а майката не иска секцио, защото някой като Вас й е промил мозъка, докторът трябва с безкрайна вещина и малко думи да й обясни защо секциото е спасително за мозъка и може би за живота на бебето. Но на практика хората имат различни способности и често докторите, които разбират от раждане на бебета, нямат пи-ар и маркетингови умения. Затова може би не е лошо майката да има дула за морална подкрепа, макар аз да гледам накриво на присъствието на излишни хора в родилна/операционна зала.
        Както и да е, да изнервяте екипа, в ръцете на който е Вашият живот и животът на детето Ви, не е добра идея!

      • edna Says:

        да, секциото има предимство, че свършваш за половин-един час. не заемаш родилната зала излишно и не викаш. и не предявяваш „неуместни претенции“ и не пречиш на трудната работа на персонала.

      • mayamarkov Says:

        Секциото има предимство, че:
        1) Бебето гарантирано излиза в реално време.
        2) Бебето не страда от недостиг на кислород, който може необратимо да увреди мозъка му.
        3) Майката не получава разкъсвания, от които после да почне да се изпуска.

        Какво лошо има в това раждането да свърши за половин-един час? Вие знаете ли, че по време на всяка контракция плацентата не получава кислород, съответно и бебето не получава? Ако с доставянето на кислород има проблем, не виждам нищо лошо процесът да свърши бързичко! Защото аз без кислород не мога да издържа и десет минути и имам всички основания да мисля, че и бебетата не могат.
        Колкото до викането при вагинално раждане, то, общо взето, се избягва при добро здравеопазване и нормална душевна нагласа на майката, защото тя получава упойка.
        Работата на персонала е далеч по-трудна при секцио, отколкото при вагинално раждане. Може би напрежението е по-малко (няма я тръпката дали този череп и този раменен пояс ще минат през този таз), но самата работа е по-трудна.
        За неуместните претенции – не бих казала. Епидуралната упойка оставя майката в съзнание и тя може спокойно да ги предявява.

  9. jenski individ Says:

    Здравейте,
    Вярно е, че не съм раждала и мнението ми е от позицията на жена, която само си представя нещата. Но „теоретичните ми знания“ са много 🙂
    В доста държави въпросите с домашните раждания са уредени. Щом някъде може, трябва да може и тук, в България.
    Не съм съгласна епидуралната упойка да стане задължителна и рутинна.
    Лека вечер

    • mayamarkov Says:

      „Рутинна“ не значи „задължителна“, а значи само, че се предлага на всички жени, които раждат, защото жените са хора като всички останали и не заслужават да бъдат в агония. Както се слага упойка при вадене на апендикс или дори на зъб, така трябва да се слага упойка и при раждане. Като казвате, че не сте съгласна епидуралната упойка да стане рутинна, Вие всъщност казвате, че понеже Вие сте привърженичка на естественото раждане, Вие искате всички жени да раждат в агония, независимо дали споделят убежденията Ви или не.
      Моето мнение е – нека, който желае, да отказва упойката, както е в САЩ. Впрочем много от отказалите впоследствие съжаляват. Една от тях коментира: „Да ти липсва преживяването при естествено раждане е все едно да ти липсва, че не са те изтезавали“.
      Щом не сте акушер-гинеколог, не мисля, че имате много теоретични знания за раждането – напротив, мисля, че се заблуждавате за нивото на своята осведоменост до степен, опасна за Вас и бъдещото Ви бебе. Чели сте книги и Интернет-сайтове, много от които са писани от любители като Вас.
      Права сте, че в доста държави въпросите с домашните раждания са уредени – с цената на относително висока детска и майчина смъртност и увреждания. След като системата дава лоши резултати навсякъде, където се прилага, и след като от логична гледна точка друго не може и да се очаква, не мисля, че трябва да бъде въвеждана в България.

    • edna Says:

      Аз съм раждала, два пъти. Раждането е прекрасно преживяване, което не бива да се разваля от ненужна медицинска интервенция. В наше време се правят много ненужни цезареви сечения (непланирани) и епидуралната анестезия е фактор, който често довежда до подобен изход на бременността. Болката е нужна, за да може да се освобождава адреналин.
      Болницата и лекарите не винаги са най-доброто решение! И ако това детенце е родено мъртво (а то е било преносено), е възможно смъртта да е настъпила дори няколко дена преди раждането, без майката да разбере. В този случай никакво секцио не би помогнало!
      (знам, че случаят е стар, но не съм го следила, затова изказвам възможно предположение)

      • mayamarkov Says:

        И аз съм раждала два пъти.
        Раждането не е прекрасно преживяване, прекрасен е само резултатът му. Раждането е жестока болка, която НЕ Е нужна, нито е нужно да се освобождава адреналин. Твърдението Ви, че „в наше време се правят много ненужни цезареви сечения“, е необосновано. Също и че „епидуралната анестезия е фактор, който често довежда до подобен изход на бременността“. Макар че, като вземем предвид, че епидуралната анестезия може да предотврати посттравматичен стрес, една повишена вероятност за цезарово сечение, дори да е вярна, би била просто подробност от пейзажа.

        Макар да се шири градска легенда, че „днес се правят твърде много сечения“, аз бих възразила, че е точно обратното. В много случаи на естествено раждане впоследствие се установява, че цезаровото сечение би било за предпочитане. Аз например като много други жени имам усложнения от естественото раждане.

        „Болниците и лекарите не винаги са най-доброто решение!“ – не винаги, но, да кажем, в 99,999% от случаите са. Холандия, където обичат да раждат вкъщи с акушерка, има висока за Европа детска смъртност:
        http://europepmc.org/abstract/med/19192585

        „И ако това детенце е родено мъртво (а то е било преносено), е възможно смъртта да е настъпила дори няколко дена преди раждането, без майката да разбере. В този случай никакво секцио не би помогнало!“
        Естествено, че смъртта е настъпила преди раждането, защото детето е било преносено. Ако майката поради глупост не търси помощ, когато преносва, с всеки ден и час става все по-вероятно стареещата плацента да откаже да работи и бебето да умре от мъчителна смърт, преди да види бял свят. Акушер-гинеколозите казват: „След 40-тата седмица нищо хубаво не става.“
        За да помогне секциото, то трябва да се направи, докато бебето е още живо. Но за целта майката трябва да изхвърли глупостите от главата си (а най-добре поначало да не ги пуска там) и да поддържа връзка с лекарите.

      • edna Says:

        само няколко примера от БГ/болници:http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4205160

        http://www.blitz.bg/article/11171

        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=50788

        http://www.desant.net/show-news/22982/

        http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=700064

        http://www.blitz.bg/article/8955

        http://fakti.bg/zdrave/66870–rodilka-pochina-v-ag-bolnica?utm_source=flip.bg

        http://www.bnews.bg/article-38990

        повечето са секцио
        Ха честито

      • mayamarkov Says:

        Проследих първия линк и ето най-важното от статията:
        „Основното според прокуратурата е заключението на вещите лица, че ако акушер-гинеколозите са предприели оперативно изваждане на детето, вместо да чакат нормалното раждане, и Деси, и бебето са щели да бъдат спасени.“
        Това броите ли го за секцио или не?
        А по принцип наистина един от недостатъците на секциото е, че ако се провежда некадърно, няма да завърши успешно (докато вагиналното раждане може и да завърши).

  10. Посетителка Says:

    Мая, пропуснала си да споменеш, че за американката Лиз това е второ домашно раждане. Първото й е било успешно. Да споменаваме ли къде е родила следващите си деца? Подсказвам: не в надуваемия басейн. И в момента хич не е долюбвана от тамошните домашнораждащи, защото има наглостта да търси отговорност на акушерката, уморила бебето й. Там са се сплотили зад акушерката и толкоз.

    Бамби Чапман си има своя статистика: четири или пет деца, не помня, родени в болницата, до едно живи и здрави. Две деца, родени у дома – едното живо, другото не. И тя следващия път чинно се е запътила към болницата.
    Това са събития от САЩ, където домашното раждане е уредено. Тези две жени са имали реално асистиране от реални акушерки. И пак не са получили необходимата помощ, акушерките не са разпознали усложненията и не са ги прехвърлили.

    Толкова по въпроса за безопасността на домашното раждане, асистирано или не. Неасистираното е по-опасно от асистираното. Факт. Но това не значи, че асистираното е безопасно колкото болничното.

  11. Lila Says:

    На мен не ми сложиха упойка при раждането, въпреки че исках. По едно време вече ревах, че искам упойка, но беше късно за такава. Раждането не е страхотно преживяване както се опитват да го изкарат привърженичките на „родилниците“. Може би шепа жени раждат с оргазъм и се извисяват духовно, но едва ли останалата маса жени биха стигнали до тези духовни висини. От моя гледна точка, моето раждане мина бързо и безпроблемно, но не е било така. Имах близък човек докато раждах и след това до мен, та той ми каза, че по време на раждането детето нещо не е искало да излезе и за това на последните 2 контракции ми „скачаха“ по корема. След това съм получила голям кръвоизлив, аз не се чувствах зле и исках да ставам от леглото, но лекарите не ми даваха и ме наблюдаваха 3 часа. Слава богу всичко е наред, но аз и за момент не съм си и помисляла да споря с лекарите и акушерките.
    Мисълта ми е, че не винаги раждащата жена може да оцени риска при раждането, нито има наблюдение какво точно става. Преди изгонването на плода, контракциите са силни и болезнени, няма как да бъде друго, защото бебето вече е на път да излезе. В този момент една родилка не мисли за нищо друго освен за това, че я боли, а ако няма медицинско лице при нея кой ще разбере, че нещо се обърква?!? Едва ли мъжа й или дулата, или приятелката й ще оценят един евентуален риск. Да не говорим за даващите съвети по скайп „родилници“.
    Пазя един архив от форума на Родилница за Цвети, който някак си излезе от там преди заключването му. Не го притежавам само аз, но там ясно си личи, че никой не се е държал адекватно нито когато Цвети е пренасяла бебето, нито по време на раждането.
    Аз съм ЗА асистираното раждане в домашни условия и съм твърдо ПРОТИВ планираното НЕасистирано раждане. Но мисля, че първо трябва да се променят доста неща в БГ болниците…

  12. jenski individ Says:

    Мая, не съм Ви разбрала правилно за епидуралната упойка – помислих, че под „рутинна“ имате предвид задължителна. Иначе съм съгласна да се предлага на всички жени разбира се. Как ще искам всички жени да раждат в агония!?! Напротив, силно съм разгневена срещу тази „благословия“, която предполага едно човешко същество да се яви на белия свят с цената на страдания и болки за друго човешко същество. Но това е тема на друг разговор и за съжаление не можем да променим нещата с дискусии и закони…

    А защо сте сигурна, че не съм медицинско лице? 🙂

  13. jenski individ Says:

    П.П.: И все пак, много ми се иска и в България да се разреши асистирането на домашно раждане. (А дали действително ще избера този вариант АКО забременея, е друг въпрос – не мога да знам как ще мисля тогава и как би се развивала бременността ми.) Но би било добре да имаме този избор. Разбирам, че противниците на домашното раждане имат добри намерения, да се ограничат нежеланите последици. Но всеки има глава на раменете и понася последствията от действията си. Не можем да контролираме всеки, а и не трябва. Ако човек смята за по-безопасно да роди в болница, добре – така смята за правилно, така е направил. Но нека не задължаваме всички да го правят.
    Ами да предположим, че по религиозни или други подобни съображения жената не може да ражда в болница. Тогава какво? Не е ли това дискриминация и незачитане на правата? Защо да не получи компетентна медицинска помощ в домашни условия?
    Домашни раждания има и ще има. Нека да ги направим поне малко по-безопасни, като предложим помощ.

  14. mayamarkov Says:

    „Женски индивид“, предположих, че не сте медицинско лице, поради становището, което застъпвате. Всичките ми познати медицински лица са МНОГО твърдо за раждане в болница, и то добра болница и при добър лекар. Когато такова лице или негова близка ще ражда, първо се прави внимателно разузнаване и почвата се подготвя месеци предварително. Няма такива: „Здравейте, аз съм Вашата леля, контракциите ми почнаха преди половин час, а преди четвърт час реших да раждам във Вашата болница“. А домашно раждане – Боже опази! Медицинските лица са учили за разните катастрофи, които могат да се случат по време на раждане (а нерядко са и ВИЖДАЛИ такива катастрофи) и държат, когато раждат, да са близо не само до добър лекар, а и до цял екип добри лекари (не само АГ, а и анестезиолог, и неонатолози, че току-виж бебето има нужда от такива)…
    Ако сте медицинско лице, предполагам, че следвате в момента – заради това „Отказвам да раждам…“; понеже някои студентки по медицина, като почнат да се запознават с „прелестите“ на бременността и раждането, минават през период, когато се заклеват да ги пропуснат :). Все едно, ако съм подценила Вашата компетентност, извинявам се. Самата аз не съм медицинско лице.
    Следва продължение…

  15. mayamarkov Says:

    Относно асистираното раждане…
    Въпросът, който Вие и други коментатори (а и други хора в публичното пространство) поставяте, е много сериозен. Трябва ли да се разреши асистираното домашно раждане, т.е. трябва ли да се освободят от отговорност медицинските лица, които биха станали съучастници в такова раждане? Моето мнение е: не трябва. Но изпитвам известни колебания, защото признавам, че неасистираното домашно раждане е още по-опасно от асистираното. Защо тогава съм против да бъде разрешено? Защото ще подлъже майките и бащите да смятат, че е безопасно, и ще създаде съсловие от хора, които си изкарват хляба от такива раждания и съзнателно насаждат дезинформация, за да подлъгват майките да направят „свободен избор“ да раждат вкъщи.
    Вие пишете: „Но всеки има глава на раменете и понася последствията от действията си“. Това е гледната точка на привържениците на свободата. Някога бях между тях и съжалявам, че вече не съм. Но през последните години дискутирам такива важни въпроси с хора извън своя тесен кръг и все повече се изумявам колко неосведомени, пристрастни и просто глупави са мнозинството от хората. Не че и на мен не се е случвало. Признавам, че преди двайсетина години и аз се боях от стафилококите в родилните домове и полусериозно казвах: „Защо нормалните раждания да не стават в домашни условия? Щом в Холандия го правят, значи може!“ По същото време, след като четох „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, се опитах сама да поправя печка (от най-простия модел). Резултатът, разбира се, беше късо съединение. Но домашно раждане с „акушерка“, убедена в предимствата на домашното раждане, е нещо далеч по-опасно от опит да си поправим електроуред, без да разбираме бъкел от електротехника. Това е игра на руска рулетка.
    Ние сме свикнали държавата да ни пази и дундурка. Подлъгваме се по обещанията на „фараони“ за печалба от нищото, влагаме си парите в пирамиди, изгаряме и после плюем държавата, че оставя фараоните да строят пирамиди. Същото ще стане и когато държавата позволи асистираното държавно раждане. ОСОБЕНО ако се плаща от здравната каса.
    Не, за жалост ние НЯМАМЕ глави на раменете си и не искаме да носим последствията от действията си.

  16. mayamarkov Says:

    За религиозните съображения – неотдавна се възмутих, че държавата прекалява със зачитането на т. нар. свобода на съвестта и цени „правата“ на религиозните фанатици повече от живота на децата:
    https://mayamarkov.wordpress.com/2011/04/30/jehovah_witnesses_against_my_community/
    Ако дадена жена има фобия от болници, бих предложила да й се осигурят максимално щадящи условия, да се допусне в родилната зала съпругът й или дула, ако желае това, изобщо да й се помогне по разумен начин.
    Но ако жена отказва да ражда в болница по религиозни съображения, викам направо да забраним въпросната религия!
    Следващото двайсет ще бъде – човек с остър апендицит отказва да се оперира в болница по религиозни съображения. И на него ли да уреждаме операция в домашни условия?!

  17. jenski individ Says:

    Не се опитвам да „проповядвам“ отказ от медицински услуги, нито агитирам всички да раждат в домашни условия. Предполагам, че никой от застъпниците на асистираното домашно раждане не го прави – противното би било другата крайност.
    Да, до голяма степен намесвам свободата и правото на избор.
    Ако например човекът с остър апендицит откаже да се оперира (без значение какви са мотивите му) – тогава какво? Ще го оперират насила ли? Колкото и жалко да ни се струва отстрани, не е наша работа да му казваме какво е редно и какво-не.
    Казвате: „Защото ще подлъже майките и бащите да смятат, че е безопасно“. Струва ми се, че се опитвате да мислите (не само Вие) вместо другите. Похвално е желанието за покровителство над невежите и наивните 🙂 Но нека не поемаме излишна отговорност към действията и решенията на други зрели хора.
    Смятам, че трябва да има възможност за избор.

    Поздрави

    • mayamarkov Says:

      Разбирам позицията Ви, тя има силни страни (както вече признах). И сте права, че се опитвам да мисля (и не само аз) вместо другите – нали съм част от Системата.
      Бих възразила, че „никой от застъпниците на асистираното домашно раждане не агитира всички да раждат в домашни условия“ – чела съм какво пишат, точно това правят. Емоционално шантажират лековерните родители, че ако не раждат вкъщи, което уж било най-доброто, не са добри родители. Твърдят, че всяко дете може да бъде родено вкъщи с помощта на акушерка, а разни дреболии като недоносеност, преносеност, размери на бебето и на майчиния таз, задно предлежание, усукана пъпна връв, предна плацента и т.н. нямат значение, всичко е вариант на нормата. Пък на бебетата, които умират при домашно раждане, бездруго не им е било писано да живеят, нали и в болниците умират бебета, при това повече? Ей такива неща подкопават благородната идея за „информираното съгласие“: че когато човек бъде заливан със заблуждаваща пропаганда и на практика не може да разграничи разумното от безумното, прилагателното („информирано“) почва да звучи като подигравка.
      Човек, който откаже да бъде опериран от апендицит, ако вече не е пациент на психиатрията, вероятно ще бъде оставен да умре. Но за друго ми е думата: какво според Вас би се случило и следва да се случи на лекар или сестра, който се съгласи да оперира от апендицит в домашни условия? Точно така е и с раждането според сегашното българско законодателство (за разлика от западното) – никой не кара родилката насила в болница, просто е забранено да се асистира такова раждане. Логиката е, че лекарите и акушерките не получават дипломи и разрешения за практикуване, за да вършат глупости в домашни условия.
      Вие говорите за действия и решения на други зрели хора – проблемът е, че тук освен зрелите хора има и един незрял: бебето. Представям си как един ден младежи с церебрална парализа мъчително набират на някакви клавиатури: „Защо законът позволява да бъдем безнаказано осакатявани от безмозъчните си родители?“ Както и да е, влакът върви нататък и едва ли някой може да го спре.

  18. Пенка Станкова Says:

    Освен,че съм медицинска сестра, съм и майка на 3 деца. Раждала съм по всички възможни начини- естествено, с епидуралка и с обща анестезия:-) . Старо куче съм в тия работи де:-) Излишно е да казвам мнението си за това, къде да се ражда. Все пак, заради все по-честото поставяне на този въпрос за обществено обсъждане, тия дни мисля върху него. Въпреки усилията на хора като Вас, на съвестни акушер-гинеколози и акушерки, безразсъдни хора има. Не само има, ами и сякаш стават повече. Самата Вие сте размислила- не е ли по-добре все пак да има възможност да им се помогне, защото те така или иначе ще го направят, поне леко да се увеличат шансовете са благоприятна развръзка. Съвсем леко, но пък не е нищо. Друг е въпросът,че едва ли разумен и съвестен специалист би се захванал с подобна авантюра. И в никакъв случай не бива да се поема от здравната каса- като човек участващ в събирането на пари в нея съм категорично против тези пари да се харчат за занимания с висок риск от увреждания , които още повече да я охарчат. Малко бездушно звучи, но знам ,че ще ме разберете правилно. Много ми е мъчно за малките душици, които идват, т.е. не успяват да дойдат на този свят заради постъпките на родителите си и заради тях някак ми е трудно съвсем, съвсем категорично да се обявя срещу забраната за асистиране при раждане в домашни условия. Повтарям се- щуравите им майки все едно ще решат да родя вкъщи, поне малко повече шанс да имат….

  19. Пенка Станкова Says:

    Исках да кажа да се обявя ЗА забраната за асистиране при раждане в домашни усовия, простете! Писах развълнувана, на един дъх.

  20. piazzolla Says:

    Дебат по темата
    http://www.dnevnik.bg/live/debati/2012/11/27/1954068_da_se_uzakoni_li_domashnoto_rajdane_v_bulgariia/

  21. admin Says:

    Не знам защо не казвате „Честито“, когато в болниците умират бебета и родилки ЕЖЕМЕСЕЧНО (да, всеки месец!). Но за това не пишете тук, нито се чува по медиите, защото си е нещо рутинно – част от живота. И разбира се никой не е виновен в тези случаи. Виновни има само при домашните раждания. Ето ви малко информация:
    http://www.segabg.com/article.php?issueid=518&sectionid=1&id=00001
    http://www.webcafe.bg/id_246731904
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4344531
    http://www.monitor.bg/article?id=183773
    http://www.monitor.bg/article?id=315576
    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=152246

    и така нататък. Списъкът е дълъг.

    • mayamarkov Says:

      Като се вземе предвид, че огромното мнозинство от ражданията (за щастие) стават в болница и че има (и винаги ще има) някакъв процент смъртност на новородените и на родилките – да, ежемесечното умиране в болница е нещо рутинно, част от живота. И никоя страна никога няма да се развие дотам, че такива случаи да няма. Просто стремежът е да са по-малко. А за да са по-малко, трябва да се ражда точно там, в болницата. Не вкъщи и не в „родилни центрове“ (които всъщност са наети чужди къщи).
      Колкото до предотвратимите случаи на смърт при раждане в болница – лично за себе си мога да кажа, че избягвам да пиша за тях именно заради хора като Вас и заради младите дами, които ще се подлъжат да раждат вкъщи и така ще убият или повредят я бебето, я себе си.

  22. mayamarkov Says:

    Към Людмил: Вашия коментар го изтрих, защото целта на блога ми е да противостои именно на такива митове и легенди на народите – че на бебето било много необходимо майка му да е спокойна, да не се месят в естественото му раждане, да не му режат бързо пъпната връв и след раждането да го оставят на корема на майката, вместо (например) да проверят дали жизнената му дейност е наред и да почистят нослето му от евентуално вдишани гадости… Ей такива измишльотини, които някой ражда в главата си, а други като Вас възпроизвеждат с повод и без повод, подвеждат някои лековерни майки да рискуват без нужда здравето и живота на бебето си, че и своето здраве и живот. На част от тях после им идва акълът, но тук ключовата дума е „после“, точно според турската пословица.

    Колкото до твърдението Ви, че „няма животно с церебрална парализа“ – не Ви ли идва наум, че може би причината е в очакваната продължителност на живот при животно с церебрална парализа? Колко точно ще оцелее такова животно в природата? Логично е да си помислим, че (1) имало е и навярно още има и много човешки общества, в които също не е имало церебрална парализа, и (2) при добре изучените животни очакваме да открием церебрална парализа.
    Пример за първото – Спарта. В потвърждение на второто – ето тук една стопанка се оплаква, че имало проблеми при окотването на котката й, сега най-малкото котенце има проблеми с движенията и ветеринарят поставил диагноза церебрална парализа:
    http://www.thecatsite.com/t/138532/my-vet-says-that-one-of-the-13-week-old-kittens-has-cerebral-palsy
    В същия форум друг участник пише, че при животните същото състояние се нарича другояче – на англ. cerebellar hypoplasia.

    И все пак в твърдението Ви има нещо вярно: раждането при човек е много по-проблемно, отколкото при което и да е животно (освен може би някои създадени от човека породи), защото човешката еволюция, от една страна, е уголемила мозъка, а от друга, заради изправения вървеж е превърнала таза в затворен пръстен. Тъй че трябва да помислим седем пъти, преди да решим да раждаме като животни. Вж. послеписа към поста ми за софийската ветеринарка, която решила да ражда като пациентите си и си уморила бебето, при което незнайно защо пак болниците и лекарите са изкарани виновни.

  23. Людмил Says:

    Аа, ясно. Целта на блога ви е да пише само каквото ви е угодно на вас… или на шефовете ви, разбирам. Това в професионалните среди му викаме платена журналистика…

    • mayamarkov Says:

      Много ми е интересно към коя професия принадлежите (обзалагам се, че не е медицинската, нито нещо, свързано с наука), но поначало сте прав – работата ми е да преподавам наука и в по-общ план да просвещавам.
      Да вземам заплата, за да просвещавам, и да използвам личния си блог, за да пропагандирам шарлатанство (или да оставям други да го пропагандират), би било лицемерие и измама към данъкоплатците, от чиито пари се събира заплатата ми.

  24. Случаен посетител Says:

    Още от заглавието Ви (което е много неподходящо за една трагедия) личи, че сте очаквали това да се случи и е малко безсърдечно от ваша страна, и това беше главното, което ме издразни. Ако детенцето почине в болница и то от неправилни грижи и лекарска немарливост, както се е случвало и то не веднъж, то едва ли щяхте да обърнете такова внимание на случая. Това, което мен ме учудва е защо хората като вас толкова се интересуват от схващанията и практиките на другите, при положение, че не ги одобряват и са против. Само чакате да се случи нещо лошо и да се обадите по темата натривайки нечий нос – това аз наричам „сеирджийски критицизъм“, който не е нищо професионално, а чесане на езици и отстояване на лична позиция. Оставете хората намира, всеки има право на свободен избор, особено когато става въпрос за самия него и семейството му, а трагедии така или иначе се случват. Аз имам няколко приятелки с планирано домашно раждане и мога да Ви издам много стабилни факти и аргументи за самия процес и благоприятното му влияние върху родилката и бебето.Може би и вие трябва да се поинтересувате, има професори написали невероятни дисертации по темата. Вие не просвещавате с този текст, а отхвърляте една алтернатива, която извършена по правилен начин и от подходящ за целта кандидат, може да бъде едно прекрасно изживяване! Не лайте много по темата, за да не Ви ухапе неволята, ако не е вече късно!

    • mayamarkov Says:

      „Още от заглавието Ви (което е много неподходящо за една трагедия) личи, че сте очаквали това да се случи и е малко безсърдечно от ваша страна…“
      Естествено, че очаквах това да се случи, защото фактите и логиката сочат натам. Какво безсърдечно има в моето очакване? Все едно да кажете, че е безсърдечно да очаквам някой, пресичащ магистрала, да бъде прегазен.

      „Ако детенцето почине в болница, и то от неправилни грижи и лекарска немарливост, както се е случвало, и то неведнъж, то едва ли щяхте да обърнете такова внимание на случая.“
      Прав сте. И знаете ли защо? Защото има глупави и безотговорни жени, които, прочетат ли няколко страшни истории за раждане в болница, ще решат да раждат вкъщи. Ако нямаше такива, които да раждат вкъщи (нямам предвид при бедствия и други независещи обстоятелства, а доброволно), можех да пиша и за неправилните грижи и лекарската немарливост в болниците.

      „Това, което мен ме учудва е защо хората като вас толкова се интересуват от схващанията и практиките на другите, при положение, че не ги одобряват и са против.“
      А кой ще се застъпи за бебетата, които страдат и умират от глупостта и безотговорността на майките си – Вие ли?
      „Оставете хората на мира, всеки има право на свободен избор, особено когато става въпрос за самия него и семейството му.“
      Аха, Вие смятате, че всеки родител има право да си умори детето. Разбирам. Аз пък съм на противното мнение, така че тук стигаме до съгласие да не стигаме до съгласие.

      „Аз имам няколко приятелки с планирано домашно раждане и мога да Ви издам много стабилни факти и аргументи за самия процес и благоприятното му влияние върху родилката и бебето.“
      Не можете да ми „издадете аргументи“, защото такива няма. Можете да посочите факти, по-точно анекдоти, а именно че домашните раждания на Вашите приятелки са завършили благополучно. Това не променя основния факт, че домашното раждане е игра на руска рулетка – и то не само и не толкова със собствения живот и здраве, колкото с живота и здравето на бебето. От това, че на Вашите приятелки им е провървяло и съдбата не е наказала глупавата им постъпка, не следва, че същата глупост следва да се препоръчва на други. Човек може да кара пиян или да пресича магистрала и да оцелее. И какво? Друг ще направи същото и няма да оцелее.

      „Може би и вие трябва да се поинтересувате, има професори написали невероятни дисертации по темата.“
      Кой Ви каза, че не се интересувам? Интересувам се и именно затова знам, че домашното раждане е изключително опасно (преди години не се интересувах и не знаех). Колкото до професорите, написали „невероятни дисертации“ – искам да ги видя кои са, какви са им дисертациите, къде са публикували резултатите си и най-вече с какво са станали професори!

      „…Една алтернатива, която извършена по правилен начин и от подходящ за целта кандидат, може да бъде едно прекрасно изживяване!“
      Не, прекрасно изживяване е да имаш бебе, а самото раждане е агония. Колкото до „правилния начин“ и „подходящия за целта кандидат“ – ако се наложи спешно секцио, кой подходящ кандидат може да го извърши в домашни условия? Бих казала, че домашните раждания неизбежно се водят от „неподходящи кандидати“, защото „подходящите“, знаейки какво може да се случи, просто ще откажат да се замесват в това!
      Освен това не мислите ли, че при раждане трябва да целим да получим не прекрасно изживяване, а жива и здрава майка с живо и здраво бебе? За мен майка, която поставя своето изживяване над благополучието на детето си, е безотговорна глупачка!

      „Не лайте много по темата, за да не Ви ухапе неволята, ако не е вече късно!“
      Дотук коментарът Ви разкриваше ясно интелектуалните Ви качества, а това изречение – моралните.

  25. Американка умира при седмо домашно раждане | Моето ъгълче Says:

    […] дни анонимен коментатор писа към мой предишен пост срещу домашното раждане: […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: