Ха честито – първа жертва на домашно раждане в България

На снимката: Американката Лиз гушка за пръв и последен път новородената си дъщеричка Аквила, починала при и в резултат на домашно раждане (отлепване на плацентата). Цялата й история можете да прочетете в блога Hurt by Homebirth. Лиз вече има българска посестрима по нещастие, Аквила също.

Домашните раждания са три вида. Първите настъпват, когато нормална родилка по независещи от нея обстоятелства не успее да се добере навреме до болницата. В България всяка зима имаме такива раждания в откъснати от света селища и в линейки и частни коли по заледените пътища (понеже въпросният сезон неизменно ни изненадва). В такива случаи родителите нямат никаква вина и можем само да им пожелаем късмет.

Вторият тип домашно раждане е завършек на непланирана и нежелана бременност и цели раждането да остане нерегистрирано, за да може бебето да бъде удобно изчезнато от този свят. Майката е с много ниско обществено-икономическо положение, бащата, когато е известен – също, бременността не само не е следена от лекар, а и не е заявена пред роднини и комшии. Обществото научава само за малка част от тези раждания – когато родилката закъса и бъде принудена да потърси медицинска помощ за себе си. Последният случай беше преди по-малко от месец в Копривщица. „Майките“ от този тип се оправдават с бедността си, че не са потърсили помощ за раждането, но когато часове по-късно те самите се нуждаят от лекар, изведнъж откриват начин да се доберат от него. Безсмислено е на такива отрепки да се обяснява колко опасно е домашното раждане за живота на бебето – нали самата идея на домашното им раждане е бебето да не живее. Може само да се препоръча на социалните служби и будната гражданска съвест да следят какво става с живите им деца (родилката от Копривщица има 3-годишно дете).

Третият вид домашно раждане е „истинското“, по философски и идеологически причини. Родителите са от средната класа, с висше образование. Имат високо самочувствие и склонност да отхвърлят общопризнатите авторитети. Смятат, че цялостният им успех в живота е показател за интелигентност, и вярват, че сами могат най-добре да решават за себе си и за децата си дори в области, в които компетентността им е нулева. По-точно казано, компетентността им е отрицателна, защото те се само-„образоват“ от книжки и най-вече от Мрежата и понастоящем умът им е запълнен с богата екосистема от бръмбари. Привърженици са на „естественото“ и твърдят, че всички нещастия идват от съвременната цивилизация, техника и медицина. Макар че тези хора може да са повлияни от източни учения и да симпатизират на философиите, разпространени в бедните изпаднали страни (които впрочем са причина № 1 въпросните страни да си остават бедни и изпаднали), повечето от бръмбарите в главите им са долетели от Запад. Понеже там, на Запад, хората до такава степен са си решили проблемите, че почват да изпитват недостиг на проблеми и да си ги създават от нищото, водейки се по акъла на хора като Ина Мей Гаскин – самозвана акушерка, завършена мръсница и фанатична сектантка с неясен психиатричен статус, уморила чрез домашно раждане собственото си бебе. До неотдавна ние в България не бяхме достатъчно заможни и сближени със Запада, за да внасяме тамошните шарлатанства в забележимо количество. Движението за „естествено“ родителство набира сила едва от няколко години и, доколкото знам, сега за пръв път взема българска жертва – момиченце от Бургас.

Родителите са 24-годишна студентка по пиано и счетоводител. Майката е ходела редовно на женска консултация, но не е била сигурна дали терминът й е 17. октомври или 17. ноември (!). Затова пък е била сигурна, че не иска кръвопреливане и ваксинации, и е подала съответна декларация. (За сведение: немалко майки, планиращи домашно раждане, се гордеят с това, че не си знаят термина; а по принцип не по-късно от 28-та седмица на бременността започва т. нар. перинатален период, в който бременната трябва да бъде готова за раждане.)

Раждането започва през нощта на 10. срещу 11. ноември, най-вероятно между 1 и 2 ч. По-късно семейството твърди, че не е било планирано домашно раждане, а „просто така се е случило“, първо болките не били силни, после пък всички се паникьосали. Майката не отива в болница, нито вика спешна помощ. Ражда с помощта на съпруга си, след което те часове наред „стоят и се чудят защо бебето не изплаква„. Едва на сутринта свекървата, виждайки, че снаха й е родила, а бебето не диша, звъни на спешния телефон. Различните източници се разминават по въпроса дали е имало забавяне от този момент нататък. Системата ни за спешна помощ е печално известна и това е още една причина, дами, да се отправите към болницата с такси или друга кола, щом контракциите зачестят (което лесно се разпознава дори при първа бременност), вместо да чакате раждането да навлезе в по-сериозните си фази и тогава да се осланяте на „Бърза помощ“ и на провидението. Това, което знаем, е, че когато малко след 8 ч. екипът от линейката най-сетне стига до дома, новороденото момиченце е вече вкочанено, т.е. мъртво е най-малко от три часа.

В момента най-авторитетната българска правозащитна организация – Българският хелзинкски комитет, явно смята, че в България вече нямаме проблеми с основните човешки права, та се занимава с изнудване на държавата да разреши домашното раждане и да освободи от отговорност медицинските лица, които биха станали съучастници в такова раждане. На това е посветен последният ми пост от 30. октомври, както и един по-стар от 3. май. Това ли право трябва да отстояваме – да си умориш новороденото, раждайки го в първобитни условия? В „естествените“ епохи, когато всички раждания са били такива, се е казвало, че жената, когато ражда, е с единия крак в гроба. Аз бих добавила, че бебето е в гроба и с двете крачета, плюс едната ръчичка. Животът му виси на косъм и да се къса този косъм заради псевдоинтелектуални моди и капризи е престъпна безотговорност от страна на родителите и на всеки, който ги насърчава.

Някой би възразил, че ако домашното раждане беше разрешено, до студентката щеше да седи акушерка или лекар и изходът можеше да е по-различен. Тук ще цитирам д-р Паздеров, началник на Регионалния център по здравеопазване в Бургас: „Установено е, че детето е родено мъртво. Току-що говорих със съдебния лекар, който е направил констатацията. Явно жената е била за секцио. Парадокс е, че в ХХI век не са потърсени и положени цивилизовани грижи за нея.“ Добре, ако до родилката имаше лекар и насред раждането бе станало ясно, че бебето не може да излезе навреме по естествен път и е нужно секцио, какво точно би могъл да стори лекарят – да направи и секциото в домашни условия? Когато на улицата или в трамвай някой припадне, ние винаги се развикваме за лекар и въздъхваме облекчено, ако такъв се намери… но мой познат лекар признава, че ненавижда тази ситуация, защото без нужната апаратура е практически безпомощен.

Ето какво казва д-р Душепеев, началник на родилното отделение на МБАЛ – Бургас: „Причините за смъртта на новороденото ще уточняват съдебните лекари. Това, което знам, неофициално към момента е, че бебето не е дишало след раждането… Няма нищо положително в раждането в домашни условия. Аз съм за забрана за раждане в домашни условия и за съдебно преследване на тези, които обслужват едно такова решение.“ Може би правозащитниците следва да се вслушат в думите на човека, който ще бъде привикан да чисти, след като възвишените им идеи попаднат във вентилатора.

Прочетете и поста на Градската самодива по темата: „Изборът, който никога не съм имала„.

П. С. От коментаторите – благодаря ви! – научих че това не е първо домашно раждане в България, аз съм била неосведомена. Надежда Стаменова пише: „не е първото, а поредното – за тази година са ТРИ загубени бебета при раждане в къщи по желание на майката, а миналата година по Гергьов ден имаше и едно 4200-ово дете, на Цвети – ветеринарната докторка, която се възприемаше като равна с нейните пациенти ,”нямам пациент/котка , който е доведен от стопаните да роди в кабинета ми”. Въпросната 32-годишна ветеринарна лекарка от София ражда вкъщи мъртво преносено бебе, понеже искала „да не се инвазира от страна на лекарите и да си протече максимално нормално според нея„.

П. П. С. Бебенцето на бургаската студентка е било умряло най-малко 24 часа преди раждането, вероятно преносено.

Реклама