БХК продължава борбата за правото да си убиеш или осакатиш бебенцето

Българският хелзинкски комитет, който неотдавна бе почетен в този блог заради становището си, че да родиш вкъщи е човешко право (иначе казано, да си умориш бебенцето е човешко право), е прегърнал каузата на сериозно и вади тежката артилерия. В прессъобщение от 29. октомври БХК обявява, че завежда дело в Европейския съд по правата на човека заради „рестриктивната правна уредба, която не позволява на майките да родят у дома си с медицинска помощ“. Проблемът на правозащитниците и на неназованата бременна жена, от чието име действат, е, че „лекари и акушери, които асистират домашно раждане, носят административнонаказателна и наказателна отговорност“ (правописът на оригинала запазен).

Естествено, че лекарите и акушерките, които се съгласяват да ръководят раждане в надуваемо детско басейнче в хола на родилката (не се шегувам – точно така стават тия раждания в прехваления Запад), трябва да носят административна и наказателна отговорност. Тяхното присъствие не може да спаси бебето и родилката, ако се наложи цезарово сечение, кръвопреливане или друга манипулация, извършвана само в болница. Основната функция на професионалната „помощ“ за домашното раждане е да убеди жени, които иначе биха надвили малодушния си страх и глезотия и биха отишли да раждат в болница, че няма нужда да го правят, защото могат „свободно и сигурно“ да родят в надуваемото басейнче. Веднъж бъде ли разрешено на лекари и акушерки да „помагат“ при домашни раждания, нищо чудно и у нас като в САЩ да възникне съсловие от професионални домашни акушерки, които със зъби и нокти да се борят против здравната просвета и законовата защита на родилките и бебетата, защото си изкарват хляба с акуширане в домашно-пещерни условия.

Правото на домашно раждане не е нищо друго освен правото на майката, ако държи на това, да роди бебето си в замърсеното с изпражнения басейнче, без полицаи насила да я вкарват в неуютна операционна с неестествени стерилни чаршафи. Т.е. то е като правото да не си пиеш фолиевата киселина, да пушиш и да се наливаш с алкохол, докато си бременна. Всички тези „права“ идват от факта, че от двамата души, които са заедно по време на бременността и майчинството – майката и бебето, законов статут на човек има само майката и никой не може да й попречи да върши глупости, които застрашават здравето и живота на бебето. Тъй да бъде. Но не смятам, че на медицински лица трябва да се разрешава да насърчават бременни жени да пушат, да пият като смокове, да се хранят нездравословно и да раждат вкъщи.

Неотдавна д-р Ейми Тютор помести съзвучен пост под заглавие „Човешките права при раждането: има ли бебето такива?“ (Human rights in childbirth: does the baby have any?). Превеждам откъс от него:

 

„Най-новата мантра в кръговете, проповядващи естествено и домашно раждане, е за „човешките права при раждането“… Тя се отнася за правата на майката. Да оставим настрана факта, че няма такова нещо като законово или морално право на домашно раждане (с медицинска помощ): правото на лична автономия ви позволява да откажете медицинска помощ, включително болнична, но не задължава никой друг да ви осигури определен вид грижа. Да зададем очевидния въпрос: има ли бебето някакви човешки права при раждането? Бебето? Помните ли бебето, другото човешко същество, чийто живот е застрашен при раждането? Как стои въпросът с бебето? Не говоря за законови права. Децата до раждането нямат практически никакви законови права. Говоря за морални права. След като майката е решила да износи бременността си, има ли бебето морално право да получи подходяща и жизнено необходима медицинска помощ? Нека изясня: не говоря за редките случаи, в които трябва да се избира между живота на майката и бебето… Но привържениците на естественото и домашното раждане също не говорят за тези случаи… Те говорят за „желанието да имаш нормално, физиологично раждане“. Така че въпросът е: Има ли бебето морално право да получи жизнено необходима медицинска помощ, когато майката отказва тази помощ само поради желанието си да има определено „преживяване“ при раждането?“ По-нататък в поста се цитират двама други автори, според които най-яркият довод срещу домашното раждане е рискът бебето да оцелее, но да получи тежко увреждане – например парализа; и може ли рискът от парализа да се приеме за оправдан от желанието на родителите да имат „наистина прекрасно спонтанно раждане у дома“.

 

Обръщам се към бъдещите майки, които са попаднали на моя текст и се колебаят. Вашето бебе зависи изцяло от вас. То разчита на вас да му осигурите най-доброто, което съвременната медицина може да предложи. Вие отивате да раждате в болница не за да се отнасят с вас като с принцеса, да ви е много гот и да ви остане хубав спомен, а за да осигурите максимална безопасност за себе си и за бебето си в най-критичния ден от живота му. Трябва да сте в болница, за да може да ви прелеят кръв, ако вашата изтича; за да може чрез спешно цезарово сечение да извадят бебето ви, ако не успява да излезе по естествения път, задушава се, сърчицето му забавя туптенията си и безценните му, незаменими мозъчни клетки мрат; за да забележат и да го спасят, ако още с идването си на белия свят прихване инфекция, която иначе би го убила за часове.

Вие сте образована жена, която ползва Интернет (иначе нямаше да четете това). Със сигурност сте чели писания на хора, които напълно са се откъснали от действителността, че най-добро и безопасно е „естественото“ раждане, че истински просветените и модерни жени раждат така и че допирът „кожа до кожа“ веднага след раждането е далеч по-важен за развитието на бебето от някакви си мозъчни клетки. Пардон, оттеглям последното, тези текстове не споменават и дума за мозъчните клетки. Те също така не споменават и за жертвите, които вземат домашните раждания на Запад (не говоря за родилки в плен на бедствия или улични задръствания, а за жени като вас, решили доброволно да раждат вкъщи). Домашното раждане увеличава риска от смърт на новороденото най-малко три пъти. И ви уверявам, че многознайковците, убеждавали ви в благата на „естественото“, няма да са до вас, когато стоите пред ужасно мъничкия ковчег. Ще трябва сами да се борите с този ад. Също така, ако раждането в първобитни условия направи на каша мозъка на дотогава здравото ви бебенце и ви вкара доживот в света на уврежданията, никой от тези многознайковци няма да ви отменя в денонощните грижи за детето и няма да ви помага да качвате и сваляте по стълбите инвалидната му количка. Най-малкото, което дължите на детето си и на себе си, е някоя вечер, след като отхвърлите работата си за деня и се запасите с пакетче кърпички, да прочетете отначало докрай блога Hurt by Homebirth. Вслушайте се в предупрежденията на родителите, които сега съжаляват за решението си, и помислете седем пъти, преди да повторите съдбовния им избор.