Днес с баща ми и децата посетихме Военно-историческия музей. Всичко бе чудесно, докато си затръгвахме и баща ми установи, че му няма портфейла. А там освен парите стои и личната му карта, напук на всички правила. Върнахме се, попитахме служителите виждали ли са или някой донасял ли им е еди-какъв си портфейл, после обходихме отново всички места, откъдето бяхме минали, но всуе. Оставихме за всеки случай телефона на баща ми и се прибрахме с празни ръце.
Два часа по-късно отидох при баща си, за да вървим заедно в районното да съобщим за загубената лична карта. (Не исках да го оставям сам да попълва формуляри и да пише обяснения, понеже лошо чува и практически не вижда.) Но малко преди да пристигна, му се обадили от музея, че са намерили портфейла. Така вместо в полицията отидохме с голямо облекчение в музея. Оказа се, че един от служителите е открил портфейла на двора близо до самолетите. Там бяхме правили снимки и явно при ваденето на фотоапарата портфейлът е изпаднал от чантата.
Ето защо казвам голямо „Благодаря!“ на хората от Военно-историческия музей – и ви го препоръчвам.
Моето ъгълче 
август 23, 2012 в 4:13 pm |
Чудесно изживяване, наистина! Подобно имах и аз преди няколко месеца с една банка, но… в чужбина, където живея. Всъщност благодарение точно на такива примери и хора от България се сетих, че трябва да опитам да си намеря парите и… успях!
Подсещате ме като се върна да посетя и този музей, който предлага и прекрасен парк. Живея съвсем близо до ВАкадемия, ама пусто все се сещам като минавам оттам.
Бих искала да Ви задам и един по-личен въпрос, но не ми се ще да бъде „на яве“. Има ли как да Ви го задам +на четири очи+
Приятен ден Ви желая.
август 23, 2012 в 8:40 pm |
Пишете ми на mayamarkov at gmail dot com.