„Децата ни не са биологичен отпадък“

Откакто хората са хора, те имат нужда да се прощават с мъртвите си близки чрез някакъв ритуал. Дори ако починалият е бебенце, неуспяло да преживее и ден извън майчината утроба. Ето какво пише американка, чието бебе умира при раждането: „От болницата казаха, че трябва патологът да вземе тялото на Аквила… Исках само да прегърна дъщеричката си, да я видя и да й кажа сбогом. Но не можах още 3 дни… Тези 3 дни само хлипах и се задъхвах – не защото тя беше мъртва, успях да приема това, а защото не можех дори да я видя.“

Тази майка в крайна сметка получава възможност да се прости с мъртвото си бебе. Но ако беше българка, телцето на детето й щеше да бъде обявено за „биологичен отпадък“ и да замине за екарисажа заедно с другите болнични отпадъци. Много български родители са преживели такава травма, която утежнява загубата на децата им. Бояна Петкова, чиято дъщеря Мириам (Мери) се ражда мъртва, се опитва да промени бездушните разпоредби. Прочетете подробностите в блога, който тя посвещава на Мери, или на сайта на Българския хелзинкски комитет. Ако подкрепяте родителите, загубили децата си толкова рано, можете да подпишете петицията.