Проф. Ботьо Тачков, завърнал се в България след дълга успешна кариера в чужбина, за да вижда отново Витоша от прозореца си, на 87-годишна възраст стана поредната жертва на бездомните кучета.
Цитирам репортаж на Нова телевизия от 8 април:
„Професор Ботьо Тачков, който беше разкъсан от глутница кучета в столичния квартал „Малинова долина“, е починал тази сутрин във ВМА. Причината за смъртта е, че постепенно всичките му органи са отказали да функционират.
Според лекарите около 30 процента от тялото на възрастния мъж са били разкъсани от бездомните кучета.
Преподавателят в Американския колеж в София е работил като научен сътрудник в Колумбийски университет, имал е сериозна кариера на „Уолстрийт“, работил е и в Държавния департамент на САЩ, в Световната банка и в ООН.
Кметът на София – Йорданка Фандъкова посочи, че очаква спешни промени в Наредба 41 на Министерството на земеделието и храните, за да се изгради отворен тип приют, в който бездомните животни да бъдат настанявани в индивидуални къщички с двор за разходки.
Припомняме ви, че възрастният мъж беше приет в КАРИЛ на 28 март в изключително тежко състояние, в безсъзнание и на изкуствена вентилация, с множество разкъсно-контузни рани и фрактури по главата, лицето, ръцете и краката.“
Отначало изглеждаше, че ужасните наранявания и последвалата смърт на проф. Тачков ще извадят българското общество от летаргията. Изглеждаше, че гражданите сериозно ще настоят да не бъдат повече разглеждани като законна плячка на бездомните кучета, а властите ще бъдат принудени най-сетне да се заемат със задължението си да прочистят българските селища от глутниците. Но не би. Възмущението скоро стихна. Дори по прастар обичай злото отново се оказа по-активно от доброто и психопатите-кучелюби излязоха на протест, за да попречат да се направи каквото и да било срещу кучетата-човекоядци. А добрите, нормални граждани не протестираха. Чудя се какво още трябва да се случи, за да излезем ние с вас на улицата и да поискаме тя да принадлежи на нас, а не на хищниците.
Но нека междувременно поне бъдем наясно какво искаме. Защото неизяснените цели са почти стопроцентова гаранция за неуспех на всяко гражданско действие. Смъртната присъда на проф. Ботьо Тачков и на другите злочести граждани и гости на страната ни, сполетени преди него от същата участ, е Законът за защита на животните. Благодарна съм на сем. Кенанови, които в чудесния си пост „Закон за защита на уличните кучета и правата им в хапането на хора“ посочват важните текстове от този закон, чиято отмяна трябва да искаме:
„Чл. 47.
(1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.
Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.
Чл. 179(3) (от Закона за ветеринарно-медицинската дейност) Евтаназия се допуска при:
1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;
2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.“
Какво трябва да искаме от законодателите, които – нека не забравяме – са избрани от нас?
Всички домашни кучета трябва да се маркират.
Кучетата, забелязани на улицата без стопани, следва да се прибират в приют и да се обезпаразитяват. Ако не са маркирани, да се държат там 14 дни, за да им се даде шанс да бъдат осиновени. За млади животни и такива, които изглеждат чистопородни, срокът може да се удължи до 1-2 месеца, защото за тях има реална вероятност да си намерят осиновители.
Ако се появи осиновител, кучето се маркира, кастрира и му се предоставя. Ако такъв не се намери, животното се евтаназира. Никога, при никакви обстоятелства, заловено на улицата куче не се връща обратно там.
Ако заловено на улицата куче се окаже маркирано, то се връща на собственика си срещу съответна такса. При повторно и трето залавяне таксата се увеличава, а ако кучето бъде заловено за четвърти път (или ако собственикът не го потърси), с него се процедира като с немаркираните кучета, т.е. евтаназира се. Нужна е такава разпоредба заради лицата, които вземат кучета от приютите и после ги пускат на улицата. Освобождаване от таксата следва да се допуска само за хора с увреждания, чиито кучета-водачи се окажат склонни към бягство.
Прибирането и евтаназирането на безстопанствени кучета не трябва да бъде държавен/общински монопол. Нека има общински фирми, но трябва да се позволи и на частни фирми да упражняват тази дейност, за да има към кого да се обърнат гражданите, ако „слугите на народа“ не си вършат работата.
Струва ми се, че това е разумна законова рамка за справяне с проблема. Притеснява ме фактът, че никоя известна ми политическа партия – дори маргинали-екстремисти като „Атака“ – не предлага в програмата си нищо подобно. За кого да гласуваме, след като политическите играчи дори не обещават да направят нещо по този въпрос на живот и смърт? Трябва в предстоящите предизборни кампании да се опитаме да обясним на избраниците си, че бездомните кучета са важни за нас и търпението ни има граници.
П.С. Българските бюрократи и кучелюби често твърдят, че Световната здравна организация препоръчвала кастриране и пускане на свобода на бездомните кучета. Вж. напр. страницата на „Екоравновесие„: „Когато има свръхпопулация на безстопанствени животни препоръчания от Световната здравна организация метод е кастрацията и връщането по места“ (правописът на оригинала запазен). Дори това да беше вярно, аз не мисля, че предписанията на СЗО са неотменими и недосегаеми за критика Божи заповеди; но изглежда, че то не е вярно и някой нагло ни лъже. Опитите ми да намеря оригиналната препоръка на сайта на СЗО претърпяха пълен неуспех. В замяна на това в един от документите на организацията – „Препоръки за борба с кучешкия бяс“ (Guidelines for dog rabies control), открих недвусмислени препоръки за ликвидиране на бездомните кучета. Цитирам ги, без да ги превеждам, за да можете лесно да ги намерите сами:
„1.30 Canine rabies control programs are therefore based on the following principles:
…b) Reduction of contact rates between susceptible dogs. Class1cal procedures of veterinary control include quarantine measures,
movement restriction (e.g., prohibition of free movement outside houses and farms, leashing, muzzling), surveillance of animals into
and out of infectea areas, etc. Spread between susceptible animals is greatly reduced by mass vaccination and possibly by stray dog
control (see below).
…d) Stray dog control. Irrespective of the difficulty of defining the term stray dog under various anthropological and ecological
conditions, special control me asures are extended to dogs not in compliance with the regulations (e.g., not vaccinated or not confined
to farm or house, not on leash). Most control programmes call for destruction of such dogs (unless the owner is prepared to pay a fine,
etc.).“
Не мога да се сдържа да не цитирам и какво пише Суджой Чаудури в индийското онлайн-списание за кучета „Woof“:
„India has 80% of the world’s rabies fatalities according to the World Health Organization (WHO). This figure has changed little in the last couple of decades. The WHO identifies the largest reservoir of rabies in India as the dog population…
WHO recommendations are: promote and enforce pet control laws, undertake sustained re-immunization and eliminate unwanted dogs. In India, because we concentrate on neutering the very dogs for which the WHO recommends elimination, we have hopelessly lost track of the very source of the problem.
The Blue Cross of India first introduced catch-neuter-release for dogs in Chennai in 1962. The Animal Birth Control – Anti-Rabies Program involves the identification, tagging, de-worming, vaccination and neutering of ‘stray dogs’, followed by release back to their `home’ area.
But it is a fact that unless 70% of a dog population is neutered before the next breeding season, instead of population reduction, a population surge results. Because the annual Municipal capture is never more than 10% of the Total Dog Population, the Indian Program will never approach the requisite target.“
П.П.С. Изглежда, твърдението, че СЗО препоръчва кастрация и връщане на бездомните кучета, се основава на това писмо от д-р Агостино Макри и проф. Адриано Мантовани, изпратено през 2003 г. до Мария Харбова от Столичната община. Макар за двамата да се твърди, че са от съвместен център на СЗО и ФАО за ветеринарно здраве (WHO/FAO Collaborating Centre for Research and Training in Veterinary Public Health), писмото не цитира нито един документ на СЗО и явно изразява личното мнение на двамата.
Моето ъгълче 
Вашият коментар