Защо някои хора дължат извинение на Даниела Горчева

Точно преди един месец немският писател-нобелист Гюнтер Грас публикува стихотворението „Това, което трябва да се каже“ („Was gesagt werden muss“). Можете да го прочетете на български напр. в сайта на „Либерален преглед“ в превод на Теодора Георгиева. Само че преди това се уверете, че сте седнали стабилно, и затегнете предпазните колани. Накратко, във въпросната творба се твърди, че „ядрената сила Израел на риск излага крехкия световен мир„, че „иранският народ би бил изличен“ и че трябва „да се допусне в двете страни от управляващите контролиране – неограничено, постоянно, на израелския ядрен потенциал и на иранските централи атомни от страна на една инстанция международна„.

Печално е, че (както изтъква по друг повод руската журналистка Юлия Латинина) враговете на Израел го поставят в положение, в което просто няма полезен ход. Ето, сега Израел имаше два възможни начина да посрещне творбата на Грас: или да я отмине с благородно мълчание – което би подпомогнало нормализацията на антисемитизма, или да изрази възмущение – което пък би породило обвинения, че се нарушава свободата на словото и т.н. Бе избран втория път; вътрешният министър на Израел Ели Ишай заяви, че Гюнтер Грас отсега нататък е персона нон грата в страната му и няма да бъде допускан в нея.

За жалост вредата, която нанесе нобелистът с новия си „шедьовър“, проникна далеч отвъд границите на Израел и Германия. Дори българите, които уж са встрани от близкоизточния конфликт, се изпокараха. При това уважаваната от мен блогърка и лична приятелка Даниела Горчева стана жертва на несправедливи обвинения от хора, които набират и публикуват по-бързо, отколкото обмислят и проверяват.

Даниела смята, че критиката срещу Израел е заслужена и уместна и не показва антисемитизъм. Също така смята, че обявяването на Грас за персона нон грата нарушава неговата свобода на словото. По тези въпроси не съм съгласна с Даниела – всъщност толкова не съм съгласна, че повече просто няма накъде. Но въпреки цялото си несъгласие продължавам да я смятам за един от най-честните, добронамерени и всеотдайни хора, които познавам.

Основната „престрелка“ се води във Фейсбук и който се е записал там, може да прочете лично за какво иде реч. Аз ще дам отделни извадки. Участникът Соломон Бали вмъква в дискусията нападки срещу баща ми Дянко Марков, Иван Дочев и легионерството като цяло. Твърди, че баща ми и Дочев са „нацисти“, че „през 1939 СБНЛ е една от организациите провели антисемитски погроми в София“ и че баща ми като депутат си е позволил „от трибуната на Народното събрание на Република България да възвеличае депотрацията на евреите от северна Гърция, Македония и Източна Сърбия, извършено от българските окупационни власти, като богоугодно патриотично дело“ (при първа възможност ще поместя истинското изказване). Причината да бъде набъркан баща ми е ясна: Даниела даде добри отзиви за книгата му „Свидетелствам под клетва“ и цялостната му дейност, така че обвиненията срещу Дянко Марков са удобен начин Даниела Горчева да бъде изкарана „защитничка на нацисти“.

Това за погромите Бали го твърди и на страницата на Българския хелзинкски комитет: „(Крайно десни партии са) Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ), Българският младежки съюз „Отец Паисий”(БМСОП) и Ратници за напредъка на българщината (Р.Н.Б.), „Бранник”. Известни са с антисемитските си изстъпления, с погромите, организирани от тях по примера на нацистката Кристална нощ през 1939… Участват активно в провеждането на пронацистката политика на управляващите до 1944.“ Как СБНЛ може да „участва активно в провеждане на политиката на управляващите“, след като същите управляващи го забраняват още през 1939 г., е загадка, която е по силите само на висш ум като този на г-н Бали.

Колкото до погромите, единственият друг източник, в който откривам нещо по въпроса, е националистическият сайт „Елбетица„: „Ратниците за напредъка на Българщината, въпреки своя закрит характер са особено активни… Обществени прояви на евреи, било с българско или чуждо поданство също са техен прицел. Полицията им приписва погромите над еврейски магазини на 19, 20 и 21 септември 1939г., в които участват над 20 хил.души – самите ратници никога не признават това.“ Както виждаме, полицията уличава за въпросните погроми не легионерите, а съвсем друга организация.

Все пак следва да призная на г-н Бали, че обвиненията му имат някаква, макар и маргинална, връзка с действителността. Дянко Марков не е възхвалил депортацията на евреите като богоугодно дело, но все пак нещо е казал по въпроса; погроми са вършили не легионерите, а други националисти; няма значение – давай с голямата баданарка, никой няма да забележи разликата! Но други сипят обвинения, които не доближават реалността дори в бръснещ полет. В същата дискусия Даниела споделя, че Леа Коен в писмо я е обвинила в „антисемитски, профашистки и расистки възгледи“ и дори в „антитурски изстъпления„, с които е „станала известна на времето„.

Това е не само възмутително, това е изумително. Както посочва Милен Радев (който има за Грас мнение, различно от това на Даниела и близко до моето), „всеки, който познава Даниела, разбира, че тук може да става дума само за недоразумение, за объркване на личности от незнание. Абсурдно е тъкмо на Даниела, която от години се ангажира против неправдите, извършвани по адрес на помаци, турци и цигани да й бъде вменяван във вина някакъв “расизъм” и пр. дивотии!“ Понеже чудесният блог на Даниела в момента е нечетяем поради проблеми с кирилицата, а списанието й „Диалог“ излиза на хартия, давам няколко линка: интервю с Антонина Желязкова, интервю със Сабри Искендер, интервю със Зейнеп Ибрахимова, интервю с Михаил Иванов.

Явно известната интелектуалка Леа Коен е объркала Даниела Горчева с друго лице и, предоверявайки се на паметта си, е натракала и изпратила абсолютно нелепи обвинения. Впоследствие пише „отговор„, в който за жалост само добавя нови обиди.

След всичко това смятам, че Соломон Бали и Леа Коен дължат голямо публично извинение на Даниела Горчева. Когато се разгорещи и допусне грешка, честният човек си я признава и иска прошка. Особено ако е общественик с име, което задължава.

(Написах този пост с максимално сдържан и доброжелателен към всички тон. Явно сега не е моментът и това не е темата да показваме колко сме сприхави и цапнати в устата. Ако някой иска да коментира, че Бали и Коен са такива и такива, ОК. Но само да намеси факта, че са евреи, ще се увери веднага, че в този блог аз натискам важните копчета.)

П.С. По-долу давам изказването на баща си Дянко Марков от парламентарната трибуна, както обещах. Направено е в реплика на 417-тото заседание на 38-то Народно събрание на 27 юли 2000 г. Тогава група народни представители предлагат заместник-председателят на НС Благовест Сендов да бъде свален от поста му, защото е увредил националните интереси на България с писмо до израелския президент, в което настоява името на цар Борис ІІІ да бъде заличено от паметните плочи.

„Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Вземам думата, за да направя реплика на господин Гиньо Ганев, който ми оказа честта два-три пъти да спомене името ми. Той противопостави тезата за българския народ, който спасява евреите, тази теза, която се застъпва и от много други хора, включително от господин Нансен Бехар, че не е засегнато достойнството на българския народ. Аз питам: с какви средства българският народ спаси евреите, свои сънародници, в старите предели на царството и защо българският народ допусна да бъдат унищожени евреите от Беломорието и от Македония? (Ръкопляскания от СДС.) Не чувствате ли, че с тази постановка вие правите българският народ отговорен за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония? (Ръкопляскания от СДС.) Или още по-порочната постановка: българският народ спаси евреите в царство България, в старите граници, а цар Борис предаде беломорските и македонските евреи за унищожение. Вие не разбирате ли, че това е кощунство с хората, които ги няма, и институциите, които бяха унищожени, за да могат да се защитят? Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.“

Макар репликата да не е добре редактирана, смисълът е ясен: евреите в Беломорието и Македония се разглеждат като „враждебно население“ от „германското командване“ (и как не, след толкова години антиеврейска политика от страна на Германия!). Под този предлог германците, владеещи въпросните територии (които България само администрира), прокарват депортацията. Много от българските администратори и военни изобщо не са си дали сметка какво става. Мислели са, че евреите ще бъдат „само“ затворени в лагери, за да не оказват съпротива, и след войната ще се върнат по домовете си, както впоследствие се връщат интернираните американци и канадци от японски произход. По време на Втората световна война интернирането на население, от което не се очаква лоялност, е било всеобща практика. Затова българските кметове, полковници и генерали не са и подозирали какво се готви на депортираните евреи.

Тук следва да отбележа, че българите-християни са били в блажено неведение, защото са можели да си го позволят. Повечето от самите евреи като пряко засегнати са били съвсем наясно по въпроса. Михаел Бар-Зоар споменава за евреин-музикант от старите предели на България, който, очаквайки депортацията (преди да се разгърне спасителната акция), отива при свой приятел-християнин и със сълзи на очи му подарява любимата си цигулка – за да не загине и тя. Струва ми се, че сега Гюнтер Грас се е отдал на същото блажено неведение. Иска от Израел да довери своята сигурност в ръцете на международната общност – тази общност не я ли видяхме колко я бива да предотвратява кланета? Справка: преди години Сребреница, сега Сирия. Затова ме е толкова яд на него. И мисля, че най-малкото, което с което можем да помогнем на оцелелите евреи, на другите народи на Близкия Изток и „в крайна сметка и на нас“, е да се поучим от смъртоносните грешки на миналото.

Реклама