Може ли Исус да бъде златокъдрав?

В един пиратски диск със зимни и коледни песнички, на който от години се радваме с децата, има български превод на „Тиха нощ, свята нощ“. Десетки пъти съм го слушала и все не можех да разбера едно място малко след началото:

„Тиха нощ, свята нощ./ Спи честит в сламен кош/ младенец ……………………… и свят,/ а над него родители бдят.“

Чувах само някакво „к“ в средата, но явно не можеше да е „ококорен“, тъй че продължавах да тъна в недоумение.

Докато за сегашната Нова година купих сборника „Моя бяла Коледа“ на издателство „Златното пате“ (който ви препоръчвам). Там на стр. 86 го има въпросния превод – от Катя Воденичарова. Думата, която все не можех да чуя, се оказа „златокъдрав“. Нищо чудно, че ми се губеше – нали слушаме с уши, но чуваме с мозък. Освен че думата е много рядка, направо неологизъм, можех ли да допусна, че точно Исус ще бъде наречен златокъдрав? А хем бях чела „Откровението на една снежинка“ от Ангел Каралийчев, където Исус е описан със сини очи.

Да сме наясно – Исус и майка му са били евреи, което значи, че по външен вид са приличали на съвременните араби. Да се представят (неволно или умишлено) с други расови черти е крещящо отклонение от истината. Е, в някои случаи то ми се струва симпатично, например в „Иа орана, Мария“ от Гоген. Но да им се придават северно-европейски белези като руси коси и сини очи никак не е симпатично, не е дори безобидно. Не и при измъчената история на евреите в Европа. Ако смятате, че пресилвам, погледнете горната картина на мадона и младенец със съвсем бяла кожа и руси коси. Тя е рисувана от самия Адолф Хитлер през 1913 г. На сайта, от който я копирах, съвсем основателно изтъкват арийския вид на Исус и дева Мария и го свързват с твърдението на Хитлер и съдружие, че Исус не е бил евреин.

Далеч съм от мисълта да подозирам Катя Воденичарова в подобни мисли. Сигурна съм, че тя просто не е намерила по-добър начин да запълни съответния стих на иначе чудесния си превод. Признавам си, че трябваше да мисля около час, докато намеря друга що-годе приемлива дума – „безподобен“. След още половин час измислих нещо по-добро – „лъчезарен“.

И понеже най-разпространените текстове стават малко-много фолклор и хората се чувстват свободни да внасят промени по свой вкус, без да питат автора, ако изобщо го помнят, предлагам да пеем въпросния стих с тази малка поправка – „…младенец лъчезарен и свят…“.

Реклама