Напоследък чувам оттук-оттам (бегло, тъй като за жалост в момента нямам време дори за важните неща), че се мъти проектозакон за детето, който, без да обещава решаване или смекчаване на никой от тежките проблеми на децата в България, ще произведе нова тежка бюрокрация, която ще се наложи без добро съгласуване върху съществуващата такава. Във вчерашния си пост „Децата уж имали права“ Лид изтъква, че не се предвижда никакво подобрение на проблема с училищното образование – задължителното закрепостяване на децата в училища, където те често не научават много нещо, а понякога дори не са в безопасност.
От същия пост разбрах за кампания на „Гражданска инициатива за семейството“ за изпращане на писма до държавните институции с искане за отхвърляне на проектозакона. Веднага следва да подчертая, че нямам доверие на инициаторите на подписката. Съгласна съм с Веско Жилов, който пише като коментар към поста на Лид: „…За поддръжниците на домашното образование, някои от тях просто са силно религиозни и не биха искали детето им да среща нещо друго освен религията им в света навън. Формулировката на подписката като че ли е писана именно от такива хора – не биха искали да е възможно детето им да се освободи от тях и влиянието им, дори и да иска.“
Бих добавила, че според мен на тези активисти изобщо не им пука за Мохамед Бекиров и биха сметнали него и другите деца като него за приемливи жертви във великата борба за здраво и автономно семейство. Но – както знае всеки, който някога е участвал в безредици – при нужда от спешно политическо действие човек не може много да си подбира съюзниците. Затова току-що попълних формуляра на кампанията.
Моето ъгълче 
януари 5, 2012 в 11:43 am |
Здравейте
Аз съм един от авторите на формулировката на пописката и един от инициаторите ‘и. Невероятно е как, след часове главоблъскане как да се напише нашата позиция така, че да НЯМА нищо, което да предизвика именно Вашите съмнения, съмненията са си там. Каква е причината?
Вие сте силно подозрителни към религиозни групи (такива подкрепят инициативата, естествено, защото са силно чувствителни към държавната намеса в личния живот), но отношението Ви се базира на предразсъдък – образът на „силно религиозни семейства, които ограничават мирогледа на децата и им пълнят главите с глупости“ е интелектуална конструкция на войнстващия атеизъм, която няма нищо общо с действителността (децата с ограничен мироглед са продукт на всичко друго, но не и на религиозно възпитание), а и противоречи на собствените Ви виждания, изразени на други места, по отношение на държавното образование например. Уви, съмненията и страховете Ви не са предизвикани от нашата инициатива и, за жалост, предопределят отношението Ви към нея.
Естествено, за да подкрепите собственото си непредизвикано подозрение, добавяте и обида – вменявате ни безсърдечие и ни намъквате шаблона на идеологизирано движение, за което жертвите в името на идеала нямат значение (случая с Мохамед Бекиров). Излишно е да посочвам, че примерът Ви подкрепя нашата, а не Вашата позиция (Мохамед не е жертва на здраво и автономно семейство, а на липса на такова. Баща на 4 деца, пенсионер, проблем с алкохола, за майка не се споменава). Обаче последното не е разбираемо за Вас, ако сте убедена, че защитаваме „правото“ на безотговорния родител да малтретира децата си и че за нас това е здраво и автономно семейство.
А аз повече от това не мога да сторя – на сайта на инициативата има десетки писания, трябва някой да ги прочете.
Предлагам да започнете с това тук, скорошно е и третира същината на проблема (новата тежка бюрокрация е проблем, но той не е в същността на проблема с децата и проектозакона) – http://gayaneminassian.wordpress.com/2012/01/04/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE/
Наистина (след като добре Ви обвиних в предразсъдъци 🙂 ) ще се радвам да прочета Ваше мнение, в което има анализ, който ще ни помогне да постигнем несъмнено общите си цели. Ако имате предложения за общо действие или желаете да се включите – пишете. Може да се включите и в разговора във ФБ групата, всеки глас и мнение е ценен, това го казвам без лицемерие.
Явор Ганчев, „активист“
януари 5, 2012 в 3:36 pm |
Г-н Ганчев, Вашето твърдение, че „децата с ограничен мироглед са продукт на всичко друго, но не и на религиозно възпитание“, пряко противоречи на личния опит на мен и мнозина други, които са виждали на живо хора – продукт на религиозно възпитание.
Във Вашето писмо се казва: „Изключително извратена е… идеята, че кое да е дете може да бъде реално защитено, за сметка на и пряко собствените си майка и баща. В закона преобладава нездравата инсинуация, че всеки родител е потенциален насилник, а всяко дете –носител на свръх-права, които държавата трябва да защитава.“ Естествено, че държавата трябва да защитава децата от родители-насилници и понеже на последните не им пише на челото, че са такива, всеки родител следва да бъде разглеждан като потенциален насилник.
януари 5, 2012 в 3:44 pm |
Другаде Вашата организация твърди, че „Родителите знаят по-добре от държавата как се отглеждат деца“ – как това твърдение изключва бащата на Мохамед Бекиров или майката на пребитото детенце от Варна, например?
След като не одобрявате контакта между социалните служби и децата без знанието и одобрението на родителите, нито правото на детето да се обръща към социалната служба и съда през главата на родителите си, какъв алтернативен механизъм предлагате за защита на децата, които са тормозени, пренебрегвани, пребивани или изнасилвани от родителите си? И къде го предлагате? Вие докажете, че не защитавате правото на безотговорния родител да малтретира децата си!
Вие казвате, че защитавате здравите и автономните семейства, а не такива като на Мохамед. Но как държавата да знае кое семейство е такова и кое – от другите? И понеже няма как това да се знае, Вие фактически искате от държавата да се отнася към всички семейства като към здрави и само сегиз-тогиз да идва да изнася труповете.
януари 7, 2012 в 1:12 pm |
Честно казано, и мен конкретната формулировка на петицията ме дразни, но нямам време да анализирам. Само ще спомена, че и на мен ми звучи като залитане в другата крайност.
януари 8, 2012 в 4:41 am |
Трябва да си взема назад част от думите от първия си коментар. Съвсем не винаги религиозното образование ограничава мирогледа. Човек, като се разгорещи, често ръси прибързани, неверни и несправедливи твърдения.
януари 8, 2012 в 11:18 am |
Странно е, че протестиращите срещу проектозакона, протестират най-яростно срещу текстове, които фигурират и в СЕГА ДЕЙСТВАЩИЯ (по-точно – действащ вече цяло десетилетие) Закон за закрила на детето – вижте, например, неговия член 11 – сега ни убеждават, колко страшно щяло да стане, ако се приемат такива текстове – ама те си действат повече от десет години!
Нещо действително ново е облекченият ред, по който ще могат да се отнемат деца от родителите им – нямам нужната компетенция, за да преценя това добро ли е или лошо – но то категорично е в отговор на обществените нагласи – погледнете коментарите под коя да е новина от рода на тези за някоя невръстна родилка – всеки втори коментар е от рода на – къде са гледали социалните служби, защо не са го прибрали това дете (пак повтарям – не съм в състояние да преценя правилно ли е или не е правилно да се облекчава този режим – само казвам, че тази законова промяна е в отговор на обществени настроения, които очевидно са много по-силни от тези на противниците им).
януари 15, 2012 в 11:06 am |
Здравейте, правя си труда да отговоря, въпреки, че вашите думи са напълно абсурдни.
казвате – „държавата трябва да защитава децата от родители-насилници и понеже на последните не им пише на челото, че са такива, всеки родител следва да бъде разглеждан като потенциален насилник.“
моля прехвърлете логиката си и вижте колко е абсурдно:
1) „държавата трябва да защитава децата от учители-педофили и понеже на последните не им пише на челото, че са такива, всеки учител следва да бъде разглеждан като потенциален педофил.“
2) „държавата трябва да защитава гражданите си от други граждани-престъпници и понеже на никого не му пише на челото, че е такъв, всеки следва да бъде разглеждан като потенциален престъпник.“
Не е необходимо да доказвам, че не защитавам правото на безотговорния родител да малтретира децата си. (Такова „право“ не съществува). Да доказвам това, означава да приема презумпцията, че всяко гражданско право ще бъде непременно използвано за престъпление. Необходимо ли е вие, като имате по закон право например на неприкосновеност на личната кореспонденция, да се съгласите да ви подслушват, за да „доказвате“, че не извършвате престъпление?
Това, което обсъждаме, НЕ Е механизъм за защита на децата, че да му предлагаме алтернатива. Да забраниш или напълно да контролираш употребата на нещо не е механизъм за защита срещу злоупотреба с него, а е израз на схващането, че с това нещо не може да се прави друго, освен злоупотреба или че свободната употреба непременно води до злоупотреба. Бъдете честни и го кажете така – „аз твърдя, че семейната среда е вредна за детето, защото там непременно се извършва насилие над него“ и сложете в траша всички нормални и почтени хора заедно с изродите, които несъмнено съществуват.
Изразявам гражданска позиция срещу едно безумие. Не казвайте, че става дума за децата и че затова случаят бил по-специален. Фактът, че никой не гледа нито на учителите, нито на държавата като на потенциален насилник на деца, доказва, че НЕ става дума за децата. Става дума за много гнусното им използване – два пъти гнусно, защото става дума за страдащи деца – за въвеждане на презумпция за виновност на родителите. Представете си това какъв инструмент за власт е. Запитайте се кой реално ще се възползва от това, представете си и как точно децата – всички деца, и тези, които нямат нужда от това – ще бъдат закриляни и предпазени от вездесъщата държава.
В тази връзка, Куртенков, помислете си за същия Наказателен кодекс, който действа и сега, но при презумпция за виновност. Не действат ли горе-долу така от МВР и в момента („ние ги хващаме, те ги пускат“) – тоест нефункционирането на съда поради корупция И дознателска некомпетентност се подменя с милиционерска статистика за заловени „престъпници“ (които не са такива, докато не бъдат осъдени!). Що не кажете, че тези, които искат реформа на съда, всъщност се борят против закона!
Имам разбира се предложение как да бъдат защитени децата – като всички направим общество, в което
1) има ясна и недвусмислена дефиниция за престъпление и ясни гаранции за гражданските права (правна яснота)
2) всяко престъпление се санкционира и всички граждански права са гарантирани (законност)
3) всяка санкция за едно и също престъпление е една и съща и гражданските права на всекиго са гарантирани (справедливост или равноправие)
Ако очаквате, че при пълно отсъствие на горното може да имате държава, която да закриля когото и да било, а камо ли децата ви, вие сте страшно наивни и сте идеален материал за манипулация.
януари 16, 2012 в 9:22 am |
За мен се разбира от само себе си, че всеки учител следва да бъде разглеждан като потенциален педофил, а всеки гражданин – като потенциален престъпник. Явно възгледите ни се различават твърде силно.
Вие казвате, че „не защитавате правото на безотговорния родител да малтретира децата си. (Такова „право“ не съществува).“ Аз обаче твърдя, че правото съществува дотогава, докато нямаме работещ механизъм за предотвратяване и възпиране на малтретирането. По аналогичен начин някои държави твърдят, че са против изнасилванията, но същевременно, за да осъдят изнасилвач, искат показания от четирима мъже-свидетели, че половият акт наистина е бил изнасилване, и ако това не бъде доказано, осъждат жертвата на затвор и бой за прелюбодеяние.
Вие казвате също, че за да бъдат децата защитени, трябва да направим общество, в което „всяко престъпление се санкционира“. След като обаче на практика настоявате престъпленията на родители срещу деца да не се санкционират, докато не станат очевидни и без помощта на доноси и социални служби (иначе казано, докато не се стигне до труп), Вашето желание всяко престъпление да се санкционира се свежда в най-добрия случай до хубави думи.
януари 16, 2012 в 1:45 pm |
Мая, не сме тук, за да надделеем в спора на всяка цена. Не продължавайте с рогата напред, защото атакувате своите собствени позиции, като давате пример, в който всъщност действа Вашата логика, не моята. Нали именно затова осъждат жертвата, защото имат презумпция за виновност на жената! Дори не е достатъчно да има изнасилване, достатъчно е да има обвинение (клевета) в прелюбодеяние, тя на практика няма как да се защити! Ето ви пример, в който на практика съществува работещ механизъм за предотвратяване и възпиране на изнасилването! Или това е лошо, когато се употребява срещу жените, а е добро, когато се насочва срещу група, с която не се идентифицирате? Не трябваше ли емпатията да работи не само по линията на женската солидарност? Съпругът Ви какво мисли по въпроса, като го разглеждате като потенциален престъпник? Обяснявате ли на децата си, да внимават татко да не ги пипа? Или презумпциите Ви за другите хора не важат за Вашето семейство?
януари 16, 2012 в 2:32 pm |
Съгласна съм, че държавата НЕ ТРЯБВА да отнема децата на някого и да го преследва само защото някой чиновник или доносник го е набедил за лош родител. Това е една от причините да подпиша петицията. Но повтарям, че вие не предвиждате абсолютно никакъв шанс за децата на лоши родители, докато не навършат пълнолетие. Не мога да се отърва от впечатлението, че разглеждате децата като собственост на родителите.
януари 16, 2012 в 2:50 pm |
Децата не са ничия собственост. В закона има процедура за намеса, когато децата са жертва на престъпление или може да станат жертва на престъпление, и тя може да бъде инициирана, и е естествено да бъде инициирана, по сигнал. Ставаше дума за допустимостта на анонимен източник и възможността за безотговорен тормоз на тази основа, не непременно отнемане на децата, поне не на първо време :). Процедурите трябва да са недвусмислени и полезни най-вече за жертвите, а не за техните защитници. Да настояваш за такава яснота и полза не значи, че си против защитата на жертвите. Тъкмо обратното. Разглеждаме семейството като собственост на децата 🙂 и нуждата от закрила на тази собственост, в полза на децата. Да не се търсят жертви там, където ги няма, за да си оправдае някой заплатите (или рушветите).
януари 17, 2012 в 8:28 am |
До голяма степен съм съгласна с това, което пишете в последния си коментар.
За анонимните сигнали все пак мисля, че могат да се използват за започване на процедура за проверка. Имам предвид, че ако знам, че дебеловратият ми съсед си пребива детето, и ако направя донос срещу него с името си, ще се притеснявам от опасността, на която излагам себе си и семейството си.
Не знам каква е процедурата в момента. Веднъж се опитах да съобщя в полицията за дете на видима възраст 2 г., оставено без надзор на улицата – дори не пожелаха да приемат сигнала ми.