Не смятах да пиша днес, но не мога да подмина тази новина от сайта на в. „24 часа„; и защо тя не е национална новина № 1?
„Петокласник се обеси за отмъщение
Обидено дете провисна на дърво с въже на шията, за да отмъсти на баща си за лошо отношение.
Петокласникът Мохамед Бекиров от котелското с. Малко село беше погребан в петък… Полицията в Сливен не съобщи за инцидента.
Селото е потресено, но всички мълчат като в колективна вина за погубения детски живот.
„Не съм разбрал за проблеми в семейството, нормални хора с четири деца. Мохамед има двама по-големи братя и по-малка сестра. Знам, че бащата получава пенсия по болест и пийва, но не съм чувал за домашно насилие. Все пак трябва да е имало много сериозни предпоставки, за да грабне едно дете въжето и да хукне към гората да се беси“, каза кметът Хюсеин Дурасъ.
От мъка чичото по бащина линия Халил Бекиров едва успя да сподели една от версиите за самоубийството.
В четвъртък на вечеря Мохамед не харесал манджата, поискал да хапне друго, но баща му грабнал машата от печката и го ударил няколко пъти. Разплаканото момче изтичало навън, близките не усетили откъде е взело въжето и кога е избягало в гората, която започва почти от двора им. Към 19 ч брат му излязъл да го търси и онемял при вида на люшкащото се от високо дърво тяло по домашни чехли.
„Дяволът разваля ума, такова нещо е от сатаната. Кой не е шамарил детето си, кой не е ял бой от баща си. Ама толкова да се обиди едно малко момче, че да се убие, не го разбира простият ми акъл. Добро дете беше, послушно, хубаво се учеше, ама на, загубихме го“, нарежда чичото.
„Мохамед с нищо не беше по-различен от другите деца, нямаше признаци да е емоционално наранен или потиснат. Но досега никой от семейството не е идвал на родителски срещи“, заяви класната му в училището в близкото с. Филаретово Весела Чапанова.
Едва след трагедията съученици на Мохамед разказали, че предните 2-3 дни е рисувал в тетрадката обесени човечета и казвал: „Ще се обеся, ще се обеся, искам баща ми да ме намери“. Хората тревожно одумват, че самообесването е виснало като проклятие над селото. За по-малко от 2 г. четирима младежи и деца са си метнали въжето, огорчени от някаква семейна история.“
Почивай в мир, Мохамед. Ще ни липсваш.
Ако имате дете, идете при него и го прегърнете.
Моето ъгълче 
декември 5, 2011 в 1:59 pm |
… или поне не го бийте с маша. или изобщо.
декември 5, 2011 в 3:20 pm |
Да не бият.. Децата.. Да.. Но и държавата да дава купони за храна..
декември 5, 2011 в 3:49 pm |
Дясното на БКП и изобщо – дясното – не позволява на всички цветята да цъфтят.. Много бурени избуяват – и задушава цветята – заради индивидуалното оцелявана – без грижа за обществото и цивилизования живото. Чарлз Дикенс е писал за капитализма без социален контрол и социална защита.. Благоденствие настъпва едва след 1929г. крахът на капитализа познат на Дикенс.. Знаем, че след това почва посткапитализма, с преразпределение на благата.. Тоест пазарна икономика с частна и обществена собственост, и обществен контрол.. Баланс и развитие вместо клептокрация.. Клептокрацията разрушава обществото.. Това което е било в Бразилия преди десетина години, а и в Англия по време на психопата Тачър – ще се случва все повече и тук.. Няма как.. Клептокрация… Развивана от клептомана Джордж Сорос и психопати като Тачър, Рейгън и Буш..
декември 6, 2011 в 10:24 am |
Бедата не е била в това, че семейството на Мохамед е било бедно, а в това, че поне един от родителите му го е малтретирал физически и не е отговорил на нуждата му от обич. На такива боклуци като бащата на Мохамед се полагат не преразпределени блага, а внимание от страна на прокурора. Или поне да му се отнемат все още живите деца.
декември 6, 2011 в 12:55 pm |
давид, що не се прегледаш, човече? 🙂
декември 6, 2011 в 3:47 pm |
Имам познат, български турчин, който има страхова нероза, породена от баща му в детството му. Всяването на страх изглежда е нормално и очаквано, иначе защо ще има леене на куршум против страх?
декември 7, 2011 в 9:50 pm |
Според репортажа селяните не обвиняват бащата, а по-скоро изпитват колективна вина. Ако е така, трябва да си прав – бащата се е държал в рамките на нормалното за общността, а тя след 4 детски самоубийства малко по малко започва да осъзнава, че това „нормално“ всъщност не е нормално.
Доколкото знам, във всички изостанали общности думата на бащата е закон, а другите членове на семейството са му нещо като собственост. Мога само да гадая дали полошението се утежнява от религията или културата на конкретното малцинство (къзълбаши) – не бих се наела да съдя за тези неща, без да съм отлично осведомена, твърде е опасно.
декември 8, 2011 в 2:28 pm |
моите наблюдения са, че домашното насилие в турската общност у нас, особено към децата, е фрапиращо често и се смята за норма
декември 9, 2011 в 7:07 am |
Жалко. Нямах такива впечатления от турците, които познавам – но те са малцина и не са представителна извадка.
декември 9, 2011 в 8:19 am |
дори да ги познаваш, няма как да знаеш какво става у тях…
декември 9, 2011 в 8:20 am |
това важи и за българите и за всички други де.
баща ми е полицай и имам много приятели полицаи – от тях знам че едно 80-90% от нощните повиквания на патрули на адреси са за домашни скандали и бой
декември 17, 2011 в 7:27 pm |
Лека му пръст на детето. Едно съсипано семейство белязано от угризения и нещастие в бъдеще.
Нелеп изход за развитие поради липса на общуване в семейството, поради липса на толкова дребен жест, какъвто е да обърнеш внимание на детето си.
Но едва ли бащата го разбира, ако е грубиян по природа. Всъщност толкова родители, бащи, майки, близки, приятели, колеги, всякакви … не се стремят да проявяват повече търпение, въздържаност, внимание. А дребните неща правят живота ни.
януари 4, 2012 в 11:49 am |
[…] че според мен на тези активисти изобщо не им пука за Мохамед Бекиров и биха сметнали него и другите деца като него за […]