„Бюрокрацията“ от Лудвиг фон Мизес

Отдавна се каня да препоръчам поредната книга на Лудвиг фон Мизес, която имах честта да преведа – „Бюрокрацията„, издадена по-рано тази година от Института за радикален капитализъм „Атлас“.

За да добиете представа за книгата, ще ви цитирам два откъса от нея. Първият е от 4. глава, в българското издание на стр. 87-88:

„Всеки американски бизнесмен, който е имал възможност да се запознае с икономическите условия в Южна и Източна Европа, обобщава своите наблюдения в две точки: предприемачите в тези страни нехаят за ефективността на производството, а правителствата са в ръцете на корумпирани клики. Това описание в общи черти е вярно. Но то пропуска да отбележи, че и неефективното производство, и корупцията са последици от прилаганите в тези страни методи за държавна намеса в бизнеса. При тази система държавата има неограничена власт да унищожи всяко предприятие или да го обсипе с облаги. Успехът или провалът на стопанската дейност изцяло зависи от произволните решения на управниците. Ако предприемачът не идва от могъща страна, чиито консулски служби да му осигурят защита, той е оставен на милостта на администрацията и управляващата партия. Те могат да отнемат цялото му имущество и да го хвърлят в затвора. От друга страна, могат и да го направят богат. Държавата определя размера на митата и транспортните такси. Тя издава или отказва разрешителни за внос и износ… Държавата може под всякакъв претекст да отчужди който завод или магазин поиска. Парламентът е марионетка на силните на деня, а съдилищата са претрупани. В такава обстановка предприемачът е принуден да прибегне до две средства – дипломация и подкуп. Той трябва да ги използва не само спрямо управляващата партия, а и спрямо забранените и преследвани опозиционни групи, защото те също могат един ден да дойдат на власт. Това двуличие е необходимо, но същевременно и опасно. Само безстрашни и безскрупулни хора могат да виреят в такава прогнила среда. Мохиканите на либералната епоха се оттеглят от бизнеса и на тяхно място идват авантюристи…“

Това описание от 1944 г. ми се струва потискащо актуално.

Другият избран откъс е от 7. глава (стр. 129 в превода) и предполагам, че ще хареса дори на тези читатели, които не са съгласни с Мизес (и мен) по никой друг въпрос:

„Независимо дали ни харесва или не, факт е, че най-важните въпроси на съвременната политика са чисто икономически и не могат да бъдат разбрани без помощта на икономическата теория. Само човек, запознат с основите на икономиката, може да си състави собствено мнение по тези въпроси. Неосведомените хора просто повтарят това, което са дочули. Те са лесна плячка за всеки демагог-мошеник или плиткоумен шарлатанин. Лековерието им е най-сериозната заплаха за оцеляването на демокрацията и западната цивилизация. Всеки гражданин на демократична държава има моралното задължение да се ограмоти и да усвои необходимите знания, за да разбира обществените дела. Избирателното право не е привилегия, а дълг и морална отговорност. Избирателят е своего рода служител, който заема най-високия пост в държавата и носи най-голямата отговорност. Ако е изцяло погълнат от научни изследвания за благото на човечеството или от създаване на велики произведения на изкуството, той би могъл да изтъкне смекчаващи вината обстоятелства, задето не е успял да се образова като гражданин. Може би такъв човек с право твърди, че има да върши по-важна работа. Но всички други интелигентни хора постъпват не само несериозно, а и осъдително, ако не се просветят и подготвят да изпълнят възможно най-добре дълга си на суверенни избиратели.“

Реклама