На 20. май, петък, пред софийската джамия група бабаити от „Атака“ се събират уж да протестират срещу високоговорителите, след това всячески провокират и накрая нападат молещите се мюсюлмани (за линка благодаря на Енея). Патакламата явно е вдъхновена от априлския побой на ВМРО срещу Свидетелите на Йехова в Бургас. Но докато йеховистите не отвърнаха на ударите, софийските мюсюлмани набързо организират отпор, за който мога да кажа само „Ашколсун!“. Има ранени и от двете страни, най-тежко пострадал е мюсюлманин, който е с пукнат череп. Да благодарим на Господ/Аллах, че няма убити. Въпреки това за мен изпълнението на Волен и аркадашите му има всички белези на фарс. Те само се подсилват от факта, че след сблъсъка Сидеров участва заедно с бившия депутат от ДПС Исмаилов в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио и се сбива с опонента си в самото студио насред дискусията.
Вероятно щях с достойнство да подмина горните събития, които и без мен са твърде широко обсъждани, ако не бях попаднала на нещо, което не мога да не споделя с верните си читатели.
Ганчо Савов е писател, публицист и преводач, който като познавач на сръбския език и други езици от бивша Югославия бива удобно набеден за шпионин по време на комунистическата диктатура. Осъден е и прекарва в затвора годините между 1974 и 1985, за което разказва в книгата си „Капан за контри“. В последния си брой вестник „Стършел“ помества следната дописка от Ганчо Савов:
„ЗАБРАНЕНО ЗА КОНТРИ!
Как се беше докопал навремето сегашният лидер Сидеров до мястото главен редактор на „Демокрация“ не ми е ясно, но след една случка на мен пък ми стана ясно как аз не мога да се докопвам до страниците на вестника.
Една от редакторките ми поръча да напиша спомен от живковския затвор. Преди да го занеса в редакцията на „Демокрация“ й се обадих, но тя ми каза, че понеже няма да бъде там, да го оставя на главния редактор. Влязох при секретарката, а той тъкмо излизаше от стаята си и бързаше за някъде. Спрях го за миг, казах му, че съм доскорошен политически затворник и че нося материал за вестника, който ми е бил поръчан. Негова милост ме измери с поглед и се тросна:
– Че какво като сте политически затворник?! – и не ми взе текста. – Писна ми от такива като вас!
Повече не стъпих в редакцията.
Той навярно няма да си спомни случката, защото има амнезия за всичко, което не му изнася.“
***
Защо не исках да пиша за Сидеровата коджа патаклама: защото никак не одобрявам неговото „пряко действие„, но, от друга страна, не одобрявам и високоговорителите пред джамиите. Така писанието ми автоматично се набутва в т. нар. балансирани мнения, а в дългия списък от неща, които мразя, балансираните мнения заемат почетно високо място. Т.е. както и да го въртя, все лошо. Вероятно тази липса на полезен ход е логична, щом в уравнението се включи гьонсурат като Волен Сидеров. Но щом започнах да го бистря, нека продължа още малко.
Повечето коментари за събитието според мен са направо извън контрол. Вземам за пример един поначало сериозен вестник – „Капитал“. Първата страница на броя му след оня петък показва снимка на запалените молитвени килимчета (една от провокациите на Сидеров) с надпис: „Контраатака: какви са последствията от истерията на Волен Сидеров и как да бъде спрян„. Няма що, джанъм, въпрос за един милион лева. Сидеров е водач на парламентарна партия, следователно ще бъде спрян, когато хората спрат да гласуват за него. Но аз не виждам много изгледи в тази посока, докато държавата оставя джамийските настоятелства да надуват високоговорителите, а след това Сидеров като юнак на бял кон да спасява околното население от тях. (Да не говорим за циганите от гетата, които безнаказано обират белите граждани и от които Сидеров също обещава – незнайно как – да ни спаси.)
Цитати от същия брой: „На него (Сидеров) му се позволява да говори по начин, който е опасен и незаконен. Истинският виновен за станалото преди седмица е съдебната власт, която не се занимава със случаите на проповядване на омраза…“ Превод: Хайде да се откажем от свободата на словото.
„До побоя пред джамията се стигне и след неадекватната реакция на Столичната община. Тя разреши протеста точно на това място, въпреки че можеше да го спре.“ Сиреч, хайде да се откажем и от свободата на събранията. Защото никой протест няма смисъл, ако не се прави така, че да бъде видян от този, срещу когото е насочен, и по възможност да му попречи. Как да не се сетиш за правителството на Станишев, според което всички протести трябваше да се провеждат в Южния парк или в крайградския царевичак след прибирането на реколтата. Друг е въпросът, че на мястото е трябвало да се осигури много повече и/или по-добре подготвена полиция.
Истинският проблем е неработещата държава, нейното нежелание и неспособност да изпълнява най-основните си функции. А те са: да поддържа реда и да раздава правосъдие, което включва и уреждане на разногласия между лица и групи. Преди броени месеци попитах реторично в блога на Лид: „Нима трябва да се оставят хората да се събират неконтролирано по площадите и да си решават разногласията с твърди предмети?“ Но не очаквах това да се окаже точно описание на бъдещи събития. Когато държавата откаже или не може да си върши работата, гражданите не се обръщат към нея да отсъди по техните разногласия, а тръгват да ги решават пряко помежду си. И то с павета.
(Честата употреба на турцизми в този пост е умишлена.)
Моето ъгълче 
юни 10, 2011 в 5:04 am |
Спомних си, че като живеех в Шумен, живеещите в близост до кварталната джамия бяха направили подписка да се намали звука на високоговорителите, защото имеше един мюезин, който пропяваше когато му скимне, а не точно в определените часове и надуваше звука на макс, така че хората чак се стряскаха. В подписката участваха и мюсюлманите. В случая с протестите на Сидеров и подобни, проблемът е различен и протестите са продиктувани по-скоро от ненавист и лесен избор на изкупителна жертва. Ама това е просто вметка, за да стане още по-балансирано 🙂
юни 12, 2011 в 7:39 am |
Волен Сидеров прави коджа патаклама…
Повечето коментари за събитието според мен са направо извън контрол. Вземам за пример един поначало сериозен……
юни 12, 2011 в 10:09 pm |
Лид, много мислих по този въпрос – и то не отсега – и пак не съм сигурна, че съм го измислила както трябва. Но това, което съм измислила, е: Мнозинството има право да определя архитектурната и особено звуковата среда. Ако живееш в град, където повечето жители не са мюсюлмани, имаш пълното право да НЕ искаш песента на мюезина да определя дневния ритъм и това НЕ Е задължително да е белег на омраза, макар че нерядко е – тук не изключвам и себе си. Съвсем друг е въпросът, че звуковата среда по интензивност и време на денонощието никога не бива да се превръща в звуков терор, както е станало в Шумен, независимо дали е мюезин, камбани, чалга от заведение или Бах. В София има допълнителен проблем – през комунизма, а вероятно и преди него, имаше де факто апартейд и не можеше да видиш жив турчин. До 1989 не познавах нито един човек, чието име да е било сменено. За пръв път срещнах български турци през есента на 1989, на бригада в Кубрат. Нямах нито един състудент с турско име. Започнах да виждам редовно такива хора сред студентите си от 1994 нататък. Т.е. българските турци дълго време са липсвали сред софийското население и на някои софиянци ще им трябва време да свикнат с присъствието им. Аз напълно приемам, че на софийските мюсюлмани им е крайно необходима втора джамия да се молят (а вероятно и трета, по-малка, на гробищата), но тя дълго време ще бъде гледана накриво, дори ако е съвсем тиха. А ако има и високоговорители… Това се възприема като – и вероятно е – налагане на господство, ислямизация. Не знам какво мисли мюсюлманската общност, но ми се струва, че там има твърде много клонинги на Волен Сидеров, или пък малко, но на ключови постове.