Преди седмица Лид е написала чудесен пост, озаглавен „Къде е мястото на кучетата„. Цитирам от него: „Струва ми се, че бездомните кучета са склонни да се събират в глутници и да се държат по начин, който е по-подходящ за среда като дивата природа. Градската среда е нещо различно – създадена е от човека, а една от причините за създаването й е нежеланието на човека да живее сред дивата природа, където да съжителства с глутници диви кучета, например.“ Трудно ми е да разбера как разумен човек може да не се съгласи, но за жалост в България има много хора, които изглеждат разумни, могат да съставят изречения с подлог и сказуемо и т. н., но отказват да се съгласят с тази елементарна истина. Един дори е нацвъкал враждебни коментари под поста, което ме накара да се хвана да пиша и аз по темата.
Положението с бездомните кучета в България е толкова отчайващо, че в дебата почти не се споменават пренасяните от тях зловещи болести като бяс и кучешка тения (по която държим неоспорвано първо място в Европа благодарение на усилията на кучелюбите и престъпното бездействие на властите). Погълнати сме от по-видими и непосредствени проблеми, а именно глутниците и нападенията върху хора. Неизменното твърдение на кучелюбите, че жертвите на кучетата сами са заслужили участта си, дори когато са деца или инвалиди, най-добре показва истинската – а именно човеконенавистническа – мотивация на тези наши опоненти. Ако страдаха просто от прекалена любов към животните, може би освен за кучетата щяха да се загрижат и за котките, които просто изчезват от градския ни пейзаж за радост на мишките и плъховете. Бездомните кучета първо разкъсват малките котенца, тези трогателни пухчета, а рано или късно докопват и родителите им, колкото и да са бдителни и ловки. Нерядко това става пред очите на някоя ужасена баба, която не смее да се намеси, за да не разкъсат и нея. „Хванаха горкото коте от двете страни и го направиха на ластик“ – каза една такава свидетелка миналата година за рижа котка, която познавах лично. Но котките не получават същото съчувствие като кучетата, явно защото не правят глутници и не нападат хора.
Защо необяснимата любов към бездомните кучета взема такъв превес над другите видове човеконенавистничество и засяга дори общо-взето нормални хора – ами, просто защото кучетата ни тормозят от много години и никой нищо не прави. Така се задейства печалната склонност на човешкия ум да приема за нормално всичко, което съществува от дълго време (логическата грешка „аргументиране с традицията„). По същия начин западноевропейците през Ренесанса са намирали за нормално изгарянето на вещици и еретици, а и до днес някои общества поголовно одобряват убийствата на евреи без оглед на пол и възраст.
Кастрирането и връщането на кучетата в градската среда е недопустимо и абсурдно, то изобщо не е решение на проблема. Едно куче може да живее 15 години. Това значи, че данъкоплатците са длъжни 15 години да търпят кастрираното животно да ги тормози, да им се нахвърля и да ги хапе. Да не говорим за кучешката тения, чиято ларва образува мехур с диаметър до 10 сантиметра в тялото на заразения човек (най-често дете) и за опасността от завръщане на градския бяс в България. Освен това всяка Божа пролет виждаме несметно множество кутрета да щъпукат около уж кастрираните женски. Както казва моя приятелка, те удивително добре се възстановяват след операцията.
Какво решение предлагам: да има институция със задачата да залавя и убива бездомните животни. Нека има приюти, където да ги държат по 3 дни за в случай, че се окажат избягали домашни кучета. Но никакво трайно настаняване в приюти за сметка на данъкоплатците. Който иска, да си прави частен приют, щом му се намират излишни пари. Убитите кучета да се изгарят с кожата, никакво оползотворяване, за да не се появят материални интереси. Работещите във въпросното учреждение да получават заплати независимо от броя на убитите животни, а от заплатите им да се отделят средства за обезщетение, когато има ухапан от бездомно куче. Така биха могли да се мотивират тези служители да си вършат работата както трябва. А ако някой им пречи – да дойде полицията и да му понамести света. Да не се дава ухо на възмутени неправителствени организации и отделни малоумници от Европейския съюз, нека дойдат да вземат нашите помияри, щом толкова ги обичат.
Дали междувременно да се препоръча на гражданите да си решават проблема сами – имам смесени чувства. Отровите и огнестрелното оръжие са опасни и за хората, особено в неумели ръце. А ако се опитате да убивате едри хищници по друг начин, се излагате на голяма опасност. Не бих упрекнала човек, който от отчаяние вземе нещата в свои ръце (напротив, бих го приветствала, ако се справи успешно), но нека да внимава много.
Ето няколко съвета какво да правите, ако ви ухапе куче. Имах възможността да се запозная с процедурата в края на 2009. Тогава отивах да си прибера детето от детската градина и на метри преди нея усетих нещо да ме стисва за глезена. Полубездомно куче ме беше издебнало и ръфнало без повод, както се случва на хиляди българи всяка година. По този повод си опресних познанията за беса, например научих, че има починали от бяс пациенти след присаждане на заразени органи (два случая в САЩ и Германия съответно с общо 7 жертви).
Потърсете първа помощ за обработка на раната. Ако сте в София и е преди обяд, може направо да отидете в Противобесния център в І МБАЛ (І градска болница) на бул. „Патриарх Евтимий“ № 37. Следобед може да потърсите личния си или друг лекар, а в Центъра да се обадите в някой от следващите дни. Ако раната ви не е сериозна, не ходете в „Пирогов“ – там няма да можете да се вредите от хора със счупени кости и други тежки травми. Важно е да се имунизирате срещу тетанус. Най-вероятно лекарят ще има от ваксината, освен това тя се продава в много аптеки и е евтина.
Не бързайте да викате „Екоравновесие“ заради кучето. Току-виж по изключение си свършат работата и повече не го видите – откъде ще разберете дали не е било бясно? Дръжте го под око през следващите дни. Обикновено бездомните кучета се навъртат по едни и същи места. Без да доближавате животното излишно, следете дали изглежда и се държи нормално. Ако остане здраво 2 седмици, значи не е било заразено и няма нужда да се ваксинирате. Можете да звъните на „Екоравновесие“. Трябва да им опишете възможно най-точно външния вид на кучето и къде може да се открие.
И накрая – идат местни избори, нека при всяка възможност да заявяваме на кандидатите, че за нас кучетата са проблем и искаме решение!
Моето ъгълче 
април 14, 2011 в 5:05 pm |
Споделям мнението ти. Също така е крайно време да задължат кучкарите да си разхождат питомците с намордници.
април 25, 2011 в 5:17 pm |
Явно не си се задълбавала в тези спорове – като врял и кипял в тази материя, те уверявам, че борците за правата на животните си имат готови отговори на всяко изречение в материала 🙂
Впрочем, ако те усетят – в коментарите отдолу ще усетиш яростта им в цялата си сила! 🙂
юни 3, 2011 в 7:39 am |
[…] по-точно на 14. април, писах каква заплаха са бездомните кучета и колко необяснима […]
март 30, 2012 в 4:30 pm |
По-изкривено мнение по темата не бях чел и затова ще напиша своето мнение. Само първо да уточня, че нямам нищо против автора на статията (най-малкото не го познавам), а и съм убеден, че негативното му отношение е плод на лични проблеми с кучета и чувството на безсилие пред проблема – какъвто наистина има, обективно.
Гледал съм кучета преди време, сега имам котка, мога да кажа, че като цяло обичам животните.
Проблема с кучетата се създава от хората (което парадоксално, много хора не осъзнават) – в крайна сметка тези животни не идват от Марс или от прерията, а са отглеждани от хора, които впоследствие ги изхвърлят.
След това, този проблем се задълбочава още повече, до огромна степен пак от хората – някои хора имат зло отношение към тези животни, без те нищо да са им направили, което озлобява животните и впоследствие си изпатва някой друг човек.
Относно глутниците и агресивните животни, въпреки че обичам животните, съм на твърдото мнение, че те просто нямат място на улицата и такова положение е неприемливо. Тези животни трябва да бъдат незабавно прибирани, а в случай, че няма място – поне да ги евтаназират. По-добре убито куче, отколкото разкъсан човек. Разбира се – това го казвам само за животни, с които наистина има проблеми.
Но най-големият проблем е, че обществото в лицето на държавата не предприема никакви мерки за овладяване на явлението „бездомни кучета“, което от самосебе си, няма как да се реши.
Авторът предлага поголовно изтребване, но не мисля, че това е решението. Винаги, когато човек тръгне да решава някой проблем по сталинистки/хитлеристки – нещата накрая не излизат с добър край.
За да има добра развръзка, моето мнение е, че трябва да се подходи с любов (и към хората и към животните), но и с разбиране и зряло, отговорно.
Има разработени и действащи методики в САЩ, например.
Какво правят там?
Има приюти, където всяко заловено бездомно животно бива отвеждано (там не се чака някой да подаде сигнал – просто екипите обикалят и залавят всяко бездомно куче, за което се установи, че е без стопани и на свобода).
В приюта за животното се полагат грижи – и за здравето му и за изхранването му. Междувременно се провежда кампания за реинтеграция на кучетата – т.е. те се предлагат за осиновяване, след като са преминали през необходимите грижи за тях – обезпаразитяване, хигиена и за животните, за които се налага – ресоциализация (напр. за животни, жертви на насилие, които са станали агресивни).
Ако дадено животно престои прекалено дълго и никой не го поиска или пък се окаже много агресивно и е невъзможно да се направи нищо за него – тези животни се евтаназират.
Освен това се провеждат и мащабни информационни и агитационни кампании, приканящи хората да не си изоставят животните на улицата, а тези които желаят да си вземат куче – да си вземат от приюта и така да помогнат на една животинка.
Вярвам, че това може и в България да се случва, трябва само малко воля и по-малко политическо лицемерие и търсене само на далавера от всичко възможно.
март 30, 2012 в 8:23 pm |
А знаете ли, че в САЩ и западноевропейските страни в крайна сметка се евтаназират над 80% от кучетата, прибрани в приюти?
ВСЯКО животно на улицата трябва да се разглежда като животно, „което създава проблеми“ и трябва да бъде прибрано, държано определен срок и ако никой не го прибере – евтаназирано. Просто кастрацията и връщането на вече уловено бездомно животно не трябва да съществува като опция.
март 16, 2014 в 3:29 pm |
Мая, ако властите ти кажат: „Добре, съгласни сме, че трябва да се избият кучетата, но нямаме средства. Даваме ви разрешение да излезете на улицата и да ги избиете всички.“
Би ли убила кучетата със собствените си ръце?
март 16, 2014 в 8:31 pm |
Със собствените си ръце мога да убия най-много мишка. Вероятно и плъх, ако е упоен. Но да се захвана да избивам ЕДРИ ХИЩНИЦИ…
Бих платила на някого да го стори. В краен случай бих потърсила отрова или огнестрелно оръжие – все средства, опасни и за хората, особено ако ги използва човек като мен.
По същата логика държавата може да каже, че е съгласна, че нещо трябва да се направи срещу крадците, изнасилвачите и убийците, но няма средства, поради което ми предлага да изляза на улицата и да се справям собственоръчно с горните категории лица.
Не звучи добре, нали?
Държавата съществува именно за да не са принудени хора като мен да избиват собственоръчно убийци, изнасилвачи, крадци и едри хищници.
А не да ни събира данъците, а после да ни принуждава да им ставаме плячка.