„Икономическата политика“ от Лудвиг фон Мизес

След „Икономиката в един урок“ от Хазлит и „Финансовият крах“ от Норберг започнах да превеждам за издателска къща „МаК“ книги от известния австрийски икономист Лудвиг фон Мизес. Дотук са излезли три: „Свободният пазар и неговите врагове„, „Икономическата политика“ и „Марксизмът без маска„. Всяка от тях всъщност е записан цикъл от лекции. Най-добрата, която бих препоръчала на всеки, е „Икономическата политика“ (жалко, че издателите на оригинала са му сложили такова неатрактивно заглавие). Включените в нея лекции са изнесени през 1959 в Буенос Айрес и дават на достъпно равнище основите на икономиката. Текстът е разбираем и всъщност специално предназначен за хора без никаква икономическа подготовка. Ако вие имате такава подготовка, възможно е вече да знаете всичко писано в книгата, но въпреки това вярвам, че тя ще ви достави удоволствие със своя език и духовито изложение, което се опитах (не знам доколко успешно) да запазя при превода.

Ето избрани откъси от „Икономическата политика“:

“Ако някой… каже на приятелите си, че е против капитализма, ето как те могат да му отвърнат: “Знаеш, че сега населението на тази планета е 10 пъти по-голямо, отколкото в докапиталистическата епоха. Да оставим това, че днес всички се радват на по-добър живот от прадедите си преди капитализма. Кое те кара да мислиш, че ако капитализмът изчезне, ти ще имаш късмета да си от десетте процента, които ще оцелеят? Може да не си много доволен от живота си, но самият факт, че живееш, доказва успеха на капитализма.”

 Днешните т. нар. либерали мислят, че свободата на словото, на мисълта, на печата, на вероизповеданието, неприкосновеността на личността могат да съществуват и при липса на икономическа свобода. Но в лишено от пазар общество всичко се диктува от държавата и всяка свобода става илюзорна, дори да е издигната в ранг на закон и да е записана в конституцията.

При пазарна икономика отделният човек е свободен да избере своята кариера и начина, по който да се включи в обществото. Но при социализма не е така: кариерата на индивида е подчинена на държавните нормативи. Правителството може да забрани на хората, които не харесва, да живеят в определени градове или окръзи или направо може да ги изсели в най-забутания край на страната. При това то винаги може да обясни и оправдае тази стъпка с довода, че държавният стопански план изисква даденият виден гражданин да се труди на хиляда километра от мястото, където би могъл да създаде дори най-малкото неудобство на властта.

 Ако ван Гог беше живял в социалистическо общество, съдбата му можеше да е още по-лоша. Отговорният за живописта държавен служител би попитал някои утвърдени художници дали този смахнат млад човек е наистина художник и заслужава подкрепа. И без съмнение авторитетите щяха да отговорят: “Не, той не е никакъв художник, а само безделник, който хаби боите.” Тогава държавата щеше да прати ван Гог да работи в млекозавод или да се лекува в психиатрия.

 Всяка държавна намеса в пазара е стъпка към социализъм. И това трябва да се обясни на тези, които казват: “Ние не сме социалисти, ние не искаме държавата да контролира всичко. Ние разбираме, че това е лошо. Но защо държавата да не се меси в пазара само мъничко? Защо да не й позволим да отстрани някои неща, които не харесваме?” Тези хора говорят за политика на “средния път”. Те обаче не осъзнават, че изолираната намеса, т.е. намесата само в малка част на стопанската система, води до състояние на нещата, което се оценява като влошаване дори от самата държава и гражданите, които са я призовавали да се намеси. Същите хора, които са искали контрол на наемите, след това се гневят заради недостига на квартири.

 Общо взето, в Съединените щати… Републиканската партия повече или по-малко се застъпва за стабилна валута и златен стандарт, а Демократическата партия подкрепя инфлацията… Следва обаче да отбележа, че един президент-демократ – Кливланд… налага вето върху решение на Конгреса за отпускане на неголяма помощ (около 10 000 долара) на община, пострадала от бедствие. За да обоснове ветото си, президентът пише: “Докато гражданите са длъжни да подпомагат държавата, държавата не е длъжна да подпомага гражданите.” Всеки държавник би трябвало да сложи такъв надпис на стената на кабинета си и да го показва на хората, които идват да искат пари.

 Някои казват: “Какво й е толкова лошото на инфлацията, щом и Съединените щати я имат? Защо не и ние?” На тези хора трябва да отговорим: “Една от привилегиите на богатия е, че може да си позволи да бъде глупав много по-дълго от бедния”. Точно това е положението със Съединените щати. Тяхната финансова политика е ужасна и се влошава все повече. Но вероятно САЩ могат да си позволят да вършат глупости по-дълго от някои други страни.

 Само едно нещо липсва на развиващите се страни, за да станат благоденстващи като САЩ: капитал – и, разбира се, свободата за неговото използване, което трябва да е подчинено на правилата на пазара вместо на бюрократични разпоредби. За да подобрят положението си, бедните народи трябва да трупат вътрешен капитал и да позволят на чуждия капитал да дойде в страните им.

 Подразбира се, че всички граждани имат само една политическа цел: благото на страната и народа като цяло. За жалост тази обществено-икономическа философия се заменя от друга, съвсем различна, която е зловреден плод на интервенционизма. Според интервенционистите дълг на държавата е да подпомага, субсидира или привилегирова определени групи. Представата на държавниците от ХVІІІ век за политическа партия е група законодатели със сходни идеи как да се постигне общото благо. Но какво господства днес в реалността на политическия живот във всички страни, като единственото изключение са откритите комунистически диктатури? Истински политически партии в стария класически смисъл вече няма – те са заменени от групи за натиск. Групата за натиск е обединение от хора, които искат да получат за себе си някаква привилегия за сметка на останалата част от народа… В законодателните събрания днес имаме представители на зърненото, месното, сребърното и петролното лоби… Това, което липсва, са представители на народа като цяло.”

Advertisements

Един коментар to “„Икономическата политика“ от Лудвиг фон Мизес”

  1. “Икономическата политика” от Лудвиг фон Мизес | Bulgarian Blog Says:

    […] След “Икономиката в един урок” от Хазлит и “Финансовият крах” от Норберг започнах да превеждам за издателска къща “МаК” книги от […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: