За аутизма, част 1: Що е нормалност

В своя пост от 11. януари, в който призовах шарлатаните от всички страни да си свалят мръсните лапи от аутизма, споменах, че явно се налага да напиша сериозен текст за аутизма. Макар да не съм специалистка по въпроса, залавям се да пиша. Текстът ще излиза на части през неравни интервали от време.

Отначало мислех първата част да бъде озаглавена „Що е аутизъм“, но после промених решението си. Защо ли? Защото предпочетох първо да въведа тези, които така очевадно отсъстват от дебата за аутизма – възрастните аутисти. Тяхното мнение би трябвало да е много интересно за близките на деца с аутизъм, защото от детето-аутист все пак се очаква да порасне и да стане възрастен аутист. Затова реших да преведа пародията „Що е нормалност“ (Understanding Neurotypicality) от аутиста Франк Клайн. За жалост той премахна сайта си, но текстът му е копиран и качен на други сайтове, например тук. Давам думата на Франк.

„Нормалността е первазивно разстройство на развитието, най-вероятно вродено, което кара носителя си да вижда света по много странен начин. Тя е загадка, която обрича засегнатите на доживотна борба за обществено положение и признание. Нормалните хора почти винаги показват комплекс от три увреждания: 1) неспособност да мислят независимо от социалната група, 2) силно понижена способност за логично и критично мислене и 3) неспособност да развиват специални интереси, като изключим общуването. Надявам се, че тази статия ще ни въведе в много различния свят на нормалния човек.

За нормалните хора е трудно да си изградят собствена идентичност и да мислят извън възприетите от тяхната социална група норми. Изглежда, всяка група от нормални хора има свой собствен набор от „официални“ мнения и от всеки принадлежащ към групата индивид се очаква да възприеме тези мнения. Колкото и странно да звучи, те най-често охотно го правят и изобщо не се колебаят да помогнат за налагането на тези мнения и уеднаквяването на начина на мислене. Изглежда, нормалният човек има вроден инстинкт да се вписва в групата и автоматично да съобразява собствените си мнения и желания с груповия идеал. Тази странна липса на независимост обяснява склонността на нормалните да следват различни моди. Нормалният човек според модата променя начина, по който говори и се облича, а другите нормални хвалят това „престижно“ поведение и му подражават. Ето защо нормалните лесно стават жертва на телевизионните и други реклами, които представят покупката и употребата на различни стоки като социално желано или „готино“ поведение.

Потребността на нормалните индивиди да следват последната мода е резултат от тяхната изключителна загриженост как ги възприемат другите. Нормалните оформят собствения си мисловен образ въз основа не само на собствените си мнения, а в не по-малка степен и на чуждите. Те не се възприемат като личности по начина, по който се възприемаме ние с вас. На теория те виждат себе си като отделни членове на групата, но на практика така се превиват под тежестта на чуждите мнения, че са силно мотивирани да получат одобрението на околните и дори на съвсем непознати хора. На нормалните хора е вътрешно присъщо да се сливат със средата, така да се каже, да станат „част от стадото“. Повечето от тях никога не осъзнават до каква степен техните мнения се диктуват от групата. Те искат нещата, които тяхната група обявява за желани, и интернализират това желание до такава степен, че то им се струва дошло отвътре.

Свръхразвитите центрове за общуване в мозъка на нормалните хора обуславят и техния особен, неефективен стил на общуване. Всички сме били свидетели на странната склонност на нормалните да крият истинското намерение, с което пристъпват към общуване, под пластове от нерядко противоречиви твърдения. Вместо да говорят направо, нормалните хора предпочитат да правят намеци и да се изразяват мъгляво, което често води до недоразумения. Това, изглежда, е последица от желанието на нормалния човек да запази своята популярност и обществен статус. Те явно вярват, че като изразят нещо дразнещо или обидно по заобиколен начин, ще съхрани популярността си. Тази натрапчива загриженост за мястото в групата понякога силно затруднява общуването с нормалните. Те са неспособни да изразяват мислите си ясно, така че да бъдат разбрани лесно и недвусмислено от всеки, който знае езика. Освен това те имат твърде ограничена способност да тълкуват чуждата реч направо, без да се опитват да търсят в нея скрит подтекст. По този начин те често разбират превратно дори най-простите твърдения…

Повечето нормални хора имат твърде ограничена способност за логично и рационално мислене. Последните проучвания по въпроса показват, че нормалните не могат да разграничат чувствата си от логиката и често бъркат едното с другото. Това обяснява нормалното поведение с неговата нерядко поразителна нелогичност. Нормалните хора по правило имат твърде ограничена способност за критично мислене и лесно могат да бъдат накарани да повярват в някои съвсем абсурдни твърдения. За жалост повечето работни места, изискващи логично и рационално мислене, се заемат от нормални хора – не защото те могат да вършат работата, а просто заради численото им превъзходство. Такива са например длъжностите съдебен заседател, законодател, съдия, избирател, лекар и много други. Ако стадното мислене на нормалните хора не водеше до прекомерно размножаване, те щяха да бъдат полезни на длъжности като продавач, служител на рецепция, касиер и други, където рационалната мисъл има по-малко значение от контактността.

Нормалните хора имат твърде ограничена способност за продължително съсредоточаване. Прави впечатление очевидната липса на специални интереси у нормалните хора. Способността им да се съсредоточават върху нормални предмети на интерес като компютри, машини, наука, история и други академични дисциплини не само е ограничена и краткотрайна, а и се среща у малцина. Изглежда, почти всички нормални хора споделят един-единствен специален интерес – общуването с други хора. Само с тази дейност нормалният човек може да се занимава за дълги периоди от време. Стереотипното поведение „бъбрене“, т.е. словесно общуване с други хора без обмяна на съществена информация, може да се наблюдава много често у нормалните хора. Все още не е установено защо нормалното съзнание е толкова ограничено в своя обхват на интереси. Единственият му интерес – социалният, не е особено полезен за обществото като цяло. Ето защо е малка вероятността нормален човек да стане откривател или изобретател или да допринесе по друг начин за напредъка на обществото.

Без радикална намеса нормалните хора ще продължат да зависят от нас и за в бъдеще. За жалост стадното мислене на нормалните води до масово раждане на деца, които са генетично предразположени да бъдат нормални. Така процентът на нормалността остава тревожно висок. За щастие относителният брой на нормалните новородени напоследък бележи спад, макар все още да е твърде голям, за да е повод за успокоение. Доколкото нормалните ни превъзхождат по брой, те едва ли ще ни позволят да вземем нужните мерки, за да им помогнем да преодолеят увреждането си. За нас е печално да гледаме как нормалните деца се възпитават да възприемат груповото мислене и да потискат своята индивидуалност, но на този етап нормалните им родители едва ли ще успеят с недоразвитото си логическо мислене да разберат колко е важно чрез подходяща намеса да се даде шанс на децата им да разгърнат истинските си способности. Наш дълг е да ги просветим и убедим, че всяко дете може да постигне духовни висоти, дори ако му е поставена диагноза нормалност. Все още има надежда за по-добро бъдеще, ако тези деца дойдат при нас навреме.“

Advertisements

6 Коментари to “За аутизма, част 1: Що е нормалност”

  1. lyd Says:

    И аз често си мисля, че стадото е мършаво.

  2. Светла (една от всичките) Says:

    Ммм, Майче, този текст все едно аз съм го писала. Означава ли това, че съм аутистка? Пък аз си мислех, че съм един вид обикновен социопат. По-точно – проста социопатка. А да не ти казвам колко от вас, моите приятели и добри познати, погрешно ме имате за почти нормална.
    😀

  3. mayamarkov Says:

    Така си е, май множко аутисти се насъбрахме :-).

  4. Жилов Says:

    @Светла
    Често бъркат социопатия и социофобия

  5. radoslav Says:

    Как си обяснявате стоте деца излекувани напълно от Аутизъм?
    И то лекувани на чисти физическо,а не ментално ниво.
    Излекувани напълно чрез детоксикация на организма и изхвърляне на купища червей/глисти/паразити направили пълен цикъл вече в организма!!!
    Как си обяснявате няколкото Български деца,които скоро ще ви забият в земята напълно излекувани по метода на Кери Ривера?Всичко се документира имайте предвид….изследвания,тестове през три месеца,снимки и видео!!!
    Как се подготвяте психологически да отговаряте тогава на въпросите се питам 🙂

  6. mayamarkov Says:

    Като пишете тролски коментари, не хвърляте ли поне по едно око на текстовете, под които ги пробутвате?
    Не прочетохте ли „Що е нормалност“ и не разбрахте ли, че огромното мнозинство от аутистите НЕ ИСКАТ да бъдат лекувани от своя аутизъм, също както огромното мнозинство от етнически турци не искат да обсаждаме улиците им с калашници и танкове да ги лекуваме от тяхната „турскост“, без която според много от нас те ще са си по-добре?
    Не Ви ли пада стотинката, че децата и възрастните с аутизъм са ХОРА, които като всички други хора имат ПРАВА и заслужават уважение?
    Вие гледате на тях само като на опитни зайчета за своите експерименти и игра на Ескулап, нещо като леля Поли от „Том Сойер“ с нейния пенкилер, но много по-зле.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: