Цикъл 1, урок 13 – Малариен плазмодий

Досега разгледахме два първака – амебата и чехълчето. Те имат много различно устройство, но си приличат по своя начин на живот. И двата вида са хищници, които живеят в сладките води и се хранят с по-дребни организми. В този урок ще се запознаем с първак, който е паразит. Нарича се малариен плазмодий, защото причинява болестта малария.

Понятие за жизнен цикъл. Както видяхме в урока за половите процеси, първаците могат да живеят в хаплоидно състояние, после да се оплодят и да станат диплоидни, след това чрез мейоза отново да станат хаплоидни, да участват в ново оплождане и т.н. При много видове еукариоти организмът последователно приема различни форми и накрая пак стига до тази, от която е започнал. Това редуване на жизнени форми се нарича цикъл на развитие или жизнен цикъл. Най-сложни жизнени цикли имат някои паразити като маларийния плазмодий. Докато амебата и чехълчето могат лесно да бъдат описани, маларийният плазмодий в развитието си сменя десетина форми, всяка с различно устройство и местообитание.

Гостоприемници на плазмодия. Както знаем, паразитът се храни от друг организъм, наречен гостоприемник. Маларийният плазмодий в своя жизнен цикъл сменя два гостоприемника. Единият е човекът, а другият е определен вид комар, наречен малариен. Маларийният комар пренася плазмодия от човек на човек, като първо хапе болен човек и се заразява, а след това хапе здрав човек и заразява него. Затова казваме, че маларийният комар е преносител на маларията. За щастие повечето видове комари не са маларийни – плазмодият не може да живее в тялото им и да ги използва за гостоприемници и преносители.

Човекът и комарът са многоклетъчни животни. Техните организми се състоят от голям брой клетки. На места между клетките има кухини, пълни с телесни течности. Засега това ни е достатъчно, за да разберем жизнения цикъл на плазмодия; по-нататък ще разгледаме многоклетъчните животински организми подробно. Паразитите, които се хранят и размножават в телесните течности на своя гостоприемник, без да навлизат в клетките му, се наричат извънклетъчни, а тези, които се настаняват в клетките на гостоприемника – вътреклетъчни. Маларийният плазмодий е извънклетъчен паразит в комара и вътреклетъчен в човека.

Плазмодият в кръвта на човека. Червените кръвни клетки са много важни за човека, защото пренасят кислород от белите дробове до всички части на тялото. Те са много важни и за маларийния плазмодий, защото прекарва в тях по-голямата част от живота си. Клетките, в които живее даден вътреклетъчен паразит, се наричат негови клетки-гостоприемници.

Преди да влезе в червената кръвна клетка, плазмодият е дребен и с капковидна форма. Той се долепя до повърхността на кръвната клетка и се вмъква вътре с острия си край напред.

След като се настани в цитоплазмата на своята клетка-гостоприемник, плазмодият приема закръглена, леко неправилна форма. Той смуче хранителни вещества от кръвната клетка и расте, докато почти я изпълни.

След като порасне многократно, плазмодият навлиза в делене. То е особено, множествено. Първо ядрото се дели няколко пъти чрез митоза, докато се получат от 6 до 30 ядра (най-често между 8 и 16). Така клетката на паразита от едноядрена се превръща в многоядрена. После тя се разделя на дребни капковидни дъщерни клетки, като всяко ядро се отделя заедно с част от цитоплазмата и клетъчната мембрана. Изтощената клетка-гостоприемник се препълва, пука и умира. Плазмодиите се освобождават и всеки от тях си търси нова червена кръвна клетка, за да продължи размножаването си. Така, ако не бъде лекуван, човек може да боледува от малария дълги години.

Плазмодият в комара. Полово размножаване. Когато малариен комар смуче кръв от болен човек, заедно с кръвта ще бъдат всмукани и плазмодии. Повечето от тях ще бъдат убити от смилателните сокове на комара. Но някои ще оцелеят и ще се превърнат в гамети. Маларийният плазмодий има два вида гамети – големи и малки. Оплождането винаги е между голяма и малка гамета.

Получената зигота почти веднага извършва мейоза, така че плазмодият е хаплоиден през по-голямата част от жизнения си цикъл. Дъщерните клетки се делят многократно чрез митоза. Така се получават многобройни плазмодии. Те са дребни, удължени и заострени. Настаняват се в слюнката на комара, така че при следващото му хранене да заразят ухапания човек.

Плазмодият в черния дроб на човека. Когато заразеният комар смуче кръв от човек, плазмодиите през жилото на комара преминават в кръвта на човека. Те се носят с кръвта, докато стигнат черния дроб. Там всеки от плазмодиите прониква в чернодробна клетка, за да я използва като клетка-гостоприемник. Търпи същото развитие като в червената кръвна клетка – закръгля се, расте и се дели чрез множествена митоза, давайки дребни капковидни плазмодии. Понеже чернодробните клетки са по-едри от кръвните, всяка от тях “отхранва” стотици и дори хиляди паразити, преди да умре. След като излязат от нея, плазмодиите напускат черния дроб и се насочват към любимите си клетки-гостоприемници – червените кръвни клетки.

Маларийният плазмодий е отлично нагоден за паразитния си живот. Неговите клетки, които влизат в клетките-гостоприемници, са с поне един заострен край (за да проникнат лесно) и много дребни (за да се поберат удобно вътре). Освен това паразитът почти не се движи, защото това не му е нужно. Когато трябва да измине по-дълго разстояние, например от кожата до черния дроб, той се оставя на кръвта да го носи. Само малките гамети имат камшичета, за да достигат лесно големите гамети.

Малария. Името на болестта малария на италиански значи “лош въздух”. Хората отдавна забелязали, че най-много малария има в блатистите местности, но понеже не знаели какво я причинява, я приписвали на някакви отровни изпарения от застоялите води. Всъщност връзката на маларията с блатата идва оттам, че комарите се нуждаят от вода за размножаването си.

Днес познанията ни за маларията ни помагат да се борим с нея. Болните се лекуват с хинин и други лекарства. Освен това се вземат мерки срещу маларийните комари. Те се унищожават с препарати, а много блата-развъдници на комари се пресушават (при което за жалост се вреди на природата). България и редица други страни допреди няколко десетилетия са страдали от малария, но вече са я изкоренили. В много части на света обаче борбата още продължава. В момента стотици милиони хора са болни от малария и всяка година около 1 милион души, главно деца, умират от нея.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

3 Отговора to “Цикъл 1, урок 13 – Малариен плазмодий”

  1. Asen Says:

    dobra informaciq

  2. vyara Says:

    shte ima li oshte uroci ,mnogo dobre obesnqvate bravo ,mnogo mi haresa razbrah neshta koito do sega ne sa mi bili qsni

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: