Ало, четвъртата власт!

(Заглавието е рециклирано от стария ми пост „Ало, държавата!„.)

Не мога да разбера аз ли имам някакви откъснати от действителността представи за журналистическа етика или нашите медии не ги бива.

Вие смятате ли за редно по телевизии и вестници да се раздухва поредното вълшебно проекто-лекарство за рак, създадено от български непризнат гений, без за него да има каквато и да е публикация в научната литература? (Нито пък да се очаква такава публикация.) Не мислите ли, че така не само се подкрепя шарлатанството, а и безотговорно се дават измамни надежди на хората, които се борят с рака, и на техните близки? Ако някой отчаян болен се вкопчи в обещанията за чудодейно ново лекарство и си занемари химиотерапията, която и без това му е трудно достъпна, не мислите ли, че безскрупулните журналисти ще носят част от вината?

(Тук освен четвъртата власт вина се оля и втората, т.е. изпълнителната. Лично министър-председателят Борисов обеща да подкрепи въвеждането на новото „лекарство“. За това изказване новинарските сайтове услужливо мълчат, добре, че са блоговете. Но Борисов си го знаем, нали ние го избрахме. За него не мога да слагам толкова висока летва, колкото за журналистите.)

Смятате ли за редно по медиите да се разпространяват имената, почти точните адреси и нерядко снимките на жертви на изнасилване, включително малки деца?

Тук няма да давам линк, само това оставаше. Но вие знаете отлично какво имам предвид.

Ето какво пише в Уикипедия по повод на едно изнасилване в САЩ, получило широка известност: „Понеже все още се смята за позорно да си жертва на сексуално престъпление, а също и поради причинената от престъплението травма, американските медии по правило не разкриват самоличността на жертвите. Затова Мейли е наричана в повечето репортажи „Бегачката от Сентрал Парк“.“

Ако, недай Боже, някой от т. нар. репортери и редактори от нашите жълти и уж-сериозни вестници стане жертва на престъпление, той или тя едва ли би искал/а престъплението да бъде описано и публикувано с пълните имена на засегнатите лица и всички гнусни подробности. Едва ли би искал/а да търпи съчувствените погледи на приятелите, нездравото любопитство на непознатите и злобните усмивчици на враговете.

Но беззащитните деца от дъното на обществото са друга работа, защо да не използваме тяхното злощастие, за да си продаваме газетите.