Затвор под друго име

http://www.youtube.com/user/MaryStewart0777#p/a/u/1/9tppwp7zXtY

http://www.youtube.com/user/MaryStewart0777#p/u/3/zN6iBnxS-YY

Това са откъси от филма „Българският Гуантанамо“ на Иван Кулеков, излъчен на 5. януари в „Шоуто на Слави“ по БТВ. Научих за филма от поста „“Българският Гуантанамо“, медийната (и блогърска) тишина“ на Светла Енчева. За тези, които не могат да си пуснат клиповете, ще напиша какво е дадено в тях.

В началото Слави представя Кулеков и неговия филм. Кулеков казва: „В красива на вид сграда в софийски квартал са изпращани без съд и присъда по усмотрение на тайните служби хора, които са загубили документите си или имат документи с изтекъл срок, такива, които специалните служби смятат за опасни за националната сигурност, както и незаконно пребиваващи в България. Там не се спазват законите, (валидни) за българските граждани.“

Започва самият филм. Появява се табела: „Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция““. Камерата се отдръпва и показва висок зид, надграден с бодлива тел. Зад кадър Кулеков пояснява, че това е Домът за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

Следват кадри от стая в дома, пълна с мъже. Един се оплаква, че стаята е затворена цяла нощ, отваря се в 7 ч. сутринта, но само за малко. Хората искат да ходят по нужда, казва им се да пикаят в шише, стават скандали, бой.

Йотко Андреев, управител на Дома, казва, че в него има чужденци от различни страни и се полагат усилия да се разпределят по стаи така, че да се ограничи напрежението между тях, но тези усилия не винаги имат успех.

Обитател на Дома на име Джавед Нури казва, че е бил в много „бедни, но не като икономика, а като закони“ държави, но никъде другаде не е преживял такова нещо – да бъде затварян заедно с хора, били преди това в затвора за убийство, както и с болни хора. Камерата показва препълнена с мъже стая.

Андреев признава, че в аналогичните институции в Белгия в една стая се държат по 2-4 души, а в неговия Дом те са по 10-16, дори 18. Освен това белгийските стаи са снабдени със санитарни възли, а българските – не.

Възрастна жена с очила казва на руски пред камерата, че са я хванали на летището с фалшив литовски паспорт. Кулеков я пита дали е знаела, че е фалшив. Тя отговаря: „Да, аз го купих“.

Камерата показва от двете й страни две по-млади жени (едната със забрадка), гушнали по едно дете. Рускинята се оплаква, че в Дома няма никакви условия. На въпроса какви условия е очаквала отговаря: „Поне тоалетна хартия да даваха на хората“.

Валерия Иларева, адвокат, казва: „Това са хора, на които е забранено де факто да работят, които не могат и да излязат от нашата държава. Има много лица от бившия Съветски съюз, които в момента няма къде да се върнат – никоя държава не ги приема. Има човек, който за втори път, след около 3 години стоене в Бусманци, отново е задържан там – няма къде да го депортират, той няма държава, където да се върне. Той е дошъл, когато е имало Съветски съюз.

Андреев казва, че в Дома се настаняват и хора, които са изтърпели наказание в затвора, но дължат на държавата пари. „До изясняване на техните случаи ние ги държим в Дома.“

Чернокож мъж казва: „Дори да сме нарушили закона и да нямаме документи, поне можем да бъдем изслушани и да ни обърнат внимание. Тук сме от почти година. Пристигнах законно с виза, но визата ми изтече, затова не мога да се върна обратно в страната си. Повечето хора са тук по същата причина.“

Мъж от Сирия казва, че е в Дома, защото му е изтекъл срокът на паспорта. На въпроса от колко време е в България отговаря: „От 15 години. Женен, имам четири деца.“

Камерата го дава зад прозорец с решетка с две от децата – момченца на видима възраст 1 и 3 години. След това показва четири деца в една стая. Не става ясно дали са неговите, изглеждат ми твърде близки по възраст, за да са от едно семейство. И четирите изглеждат под 5 години, едното е момиченце. Момченце на 1-2 годинки си играе с кашон, влязло е в него. На пода има дюшеци и играчки.

След това говори жена със забрадка, до която стои 5-6-годишно момче. Може би е същата, която по-рано видяхме до рускинята, и може би е жената на сириеца – но това не става ясно. Казва: „Не знам колко време ще останем тук. Защо сме тук? Имаме деца тук. Аз виждам, че искат да ни помогнат. Дават ни стая за децата, питат ни какво искаме, сега ни дават дрехи. Но не знам. Може би да сме тук е най-добре за нас, не знам… Не знам.“

Мъж на средна възраст- д-р Ибрахим Догмуш, пита: „Какво е виновно това дете, което сте снимали, да е в Бусманци 2-3 месеца, в затвора?

Камерата дава пак Нури и Кулеков казва: „От отчаяние и в знак на протест срещу своеволното му задържане от тайните служби на 24. август 2006 Джавед Нури се опакова в чаршафи и се самозапалва.“ Продължава самият Нури: „Аз реших, че по-добре човек да умре, отколкото да живее в такова страдание. Заместник-директорът на Бусманци дойде и каза, че не можем да забравим (?) хора, които са се самозапалили. А след това ме хвърлиха в изолатора, а бях ранен, краката би бяха черни, беше студено. От операцията бяха минали 3 дена, а ме хвърлиха там, където няма легло, чаршафи, болен човек да хвърлиш там – дори в Гуантанамо няма такива неща.“

Камерата показва мъж на име Тарик Адилсами зад решетка.

– Откъде идвате? – пита го Кулеков.

– От Палестина.

– Защо сте тук?

– Защото нямам документи… Не знам защо съм тук, не съм създавал никакви проблеми. Тук съм повече от месец. Питам защо.

– Защо избрахте да дойдете в България?

– Казаха ми, че България е европейска страна.

Тук свършва първият клип и започва вторият.

– Колко време ще останете тук?

– Не знам. Не ми казват колко дълго ще остана, изобщо не разговарят с мен. Не знам защо. Аз искам своите права в България, но никой не ми ги дава.

– Имате ли адвокат?

– Исках адвокат, но чакам вече от месеци и никой не идва.

Андреев казва: „Целта е не да държим лицето дълго време в този Дом, а да се постигнат целите, като се разговаря през това време с чужденеца и той осъзнава, че е направил грешка.“

Иларева говори за гаранциите срещу злоупотребата с власт в правовите държави. Решенията там не се оставят на преценката на властимащите, а има ясни законови рамки.

Андреев казва: „Случаят със Сид Каздоев, който се определя като чеченец, е много деликатен за нашия Дом. Има дълъг период от време, когато Кадзоев е бил в 3-ти блок. Аз съм началник на този Дом от 3 месеца (и не мога да отговарям за станалото преди това). Причината Сид Кадзоев да бъде в 3-ти блок толкова дълго време е, че предишният началник на Дома така е преценил. Че за сигурността на останалите обитатели и на самия него е добре да престои по-дълго там. (Кулеков пита колко време.) Ами, повече от 7 месеца.

Иларева пояснява, че затворът като дисциплинарно наказание е с максимален срок 14 дни.

Чернокож младеж с очила на име Оладотун Ибитуй казва: „Казват, че не е затвор, но за съжаление то е затвор. Очаквах всичко, дори да умра там. Защото те не ти казват колко време ще те държат.“

Иларева посочва, че в Испания максималният срок за задържане на (кандидат-) имигранти е 40 дни.

Друг чернокож мъж, Касим Уси Мачанох, сниман в някакъв мизерен коптор, казва: „Бях в Бусманци 2 години и 5 месеца… като затворник и повече от затворник там. Година и половина съм тук. Няма право на работа, няма право на нищо… Отникъде няма помощ. Да стана крадец или не знам какъв… (На въпроса дали вярва) Вярвах, но вече не знам… Вече спирам да вярвам… По принцип съм роден мюсюлманин, но съм разбрал, че всеки има право да си избира религията. Вече не знам дали съм мюсюлманин или християнин. Ходя на църква, ходя навсякъде, (хората се) молят на един Господ…“

Пак Ибитуй: „Аз бях там година и 4 месеца. Навърших 18 години и само това чакаха – да навърша 18 години и казаха, че съм нелегален. Че нямам правото да живея в България, че трябва да се прибера при маймуните в Африка. „Ще те върнем обратно в Африка, където са маймуните.“ В моята държава – Нигерия, има 1500 българи.“

Нури: „Когато човек е заплаха за националната сигурност, трябва да има обвинение. Ако има обвинение… трябва да има доказателства и да го съдят. Да отива в затвора, а не в Дом за временно настаняване на чужденци.“

Ибитуй: „Баща ми – какво стана с него? Здрав човек, без никакви проблеми, не се е оплаквал от нищо, задържат го 7 месеца. Отива на доктор, виждат, че е с високо кръвно. Те не искат да умре в техните ръце, нали. Пуснаха го. На осмия месец го пуснаха и баща ми почина на деветия месец. След месец един сириец почина в техните ръце.“

Андреев казва (явно за сириеца): „Вследствие на кръвоизлив на язвата – естествена смърт.“

Брадат мъж на име Ахмед Бетхауш говори иззад решетка: „Аз съм тук, защото съм болен. Това е болница. Четири месеца съм тук. Защото нямам пари да се върна в родината си.“

– Да не сте направили нещо нередно?

– Не, нищо нередно не съм направил, само нямам документи.

– Колко време ще останете в Бусманци?

– Не знам. Година, две…

– Защо избягахте от Алжир?

– Искам да се върна в Алжир. Харесвам Алжир. Говорих с началника. Той каза, че няма пари, или няма самолет… Не знам, това е проблем на Бусманци.

Иларева: „Тук изобщо не става дума за арабите, а става дума за основни човешки права, които са присъщи на всяко човешко същество поради самия факт, че е човек. Независимо има ли документи, няма ли документи, каква му е религията и националността… Ако допуснем чужденци да бъдат задържани по административни причини, може би няма да е далеч времето, когато ще почнем да задържаме и своите граждани.“

Нури казва, че думата „дом“ е хубава, значи „вкъщи“, всеки иска да е в своята къща, но за него вече тази дума значи толкова страшни неща, че не иска и да я чува, за да не си ги спомня.

Последен кадър от затвора – малко детенце (на година-две) гледа в камерата отблизо.

Говори Кулеков: „Уважаеми зрители, това, че един човек е хвърлен зад решетките само защото се е разболял от туберкулоза, е законно. Всичко, което се случва в Бусманци, е законно. Това, че един, двама или трима офицери от тайните служби могат да изпратят човек зад бодливата тел в продължение на години, е законно. Това, че имигранти и бежанци без право на труд и образование в продължение на 15-20 години чакат решаване на правата си от някои чиновници, е законно. Това, че България е единствената европейска държава, която не амнистира имигрантите, е законно. Има такива античовешки закони.“

Advertisements

7 Коментари to “Затвор под друго име”

  1. Светла Says:

    Страхотна работа си свършила, като си свалила практически целия текст от филма, че и си го превела на английски. Има обаче един дребен детайл, който бях забелязала във връзка с един недобронамерен коментар в моя блог. Коментарът гласеше това:

    „Бихте ли коментирали изказването на момчето от Палестина, което от един месец е там, но от 4 месеца чака за адвокат?“

    И моят отговор:

    „В отговор на анонимния коментар – според мен, става въпрос за грешка при превода. Слушах внимателно. Мисля, че човекът казва „I am waiting for months“ („чакам от месеци“), а е преводачът го е разбрал като „I am waiting four months“ („Чакам четири месеца“). Преди това човекът казва, че е в България вече повече от месец; в неговата ситуация е напълно нормално да се интерпретира месец и нещо като „месеци“.“

  2. valeriahappy Says:

    И аз благодаря за вложения труд!

  3. mayamarkov Says:

    Благодаря ви!
    Поправих „четирите месеца“ и в българския, и в английския си пост. Но мисля, че тук се засяга един принципен въпрос – дали правата на човек зависят от това дали е добър или лош, или по-точно дали сегашното му обкръжение го смята за такъв. Ще опитам да драсна отделен пост по въпроса.

  4. Който не е ангел, също има права « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « Затвор под друго име […]

  5. Да помогнем на Аревик: невинна, бременна и затворена « Моето ъгълче Says:

    […] поради особено тълкувание на нашите закони попада в „дома“ за бежанци в столичния квартал Бусманци – нашенски вариант на […]

  6. Георги Иванов Says:

    Предлагам, С.Е. и В.И. да си делнат настанените и да си ги водят вкъщи !!! И за Росето ще останат малко !

  7. Любомир Сирков Says:

    Да, уви, дори и критично мислещ човек като Кулеков изглежда не е проблем да бъде заблуден и подведен.

    Във филма е показан един човек от Палестина, който заявява:
    „Не знам защо съм тук, не съм създавал никакви проблеми.“

    За съжаление – същият е известен с това, че преди година се е държал агресивно и е извадил нож пред служители на Български червен кръст, а по-късно е влязъл и в съдебна зала и там с хулигански действия е повредил монитор и звукозаписна техника.

    Случаят е описан подробно от български медии:
    http://www.dnevnik.bg/morski/2009/02/18/677314_bejanec_izpotroshi_sudebna_zala_na_varnenski_okrujen/

    http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=22174&arh_broy=19.02.2009

    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=329851&audio_id=29532

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: