Тежкият език на учебниците

Малцина осъзнават, че (по думите на Попър) яснотата на езика е богатство и трябва да се пази. Непрекъснато я принасяме в жертва на своето невежество и мързел, на „обичаната“ от мен политическа коректност и на всякакви безсмислени разбирания и норми, приети в различните професионални гилдии. Смята се например, че тежкият и тромав език, обременен с излишни думи, е единственият, който звучи „научно“. За да видите какво имам предвид, отворете произволен български научен труд или произволен български учебник за университет, гимназия или дори прогимназия. Няма да посочвам от кой точно учебник са долните цитати, понеже целта ми не е да нападам авторите му лично, а да илюстрирам едно явление, което за жалост е всеобщо.

Урокът за сърце във въпросния училищен учебник започва така:

„Сърцето представлява кух мускулест орган, който извършва ритмични съкращения, редуващи се с отпускания. Така се привежда в движение кръвта, намираща се в кръвоносните съдове.“

Един ученик преразказа този текст със следните думи:

„Сърцето е кух мускулест орган, който ритмично се съкращава и отпуска и по този начин осигурява движението на кръвта в кръвоносните съдове.“

Значително по-добре, нали? Аз бих го опростила още малко:

„Сърцето е кух мускулест орган, който ритмично се съкращава и отпуска и така движи кръвта в кръвоносните съдове.“

Уви, докато някои деца запазват свеж езиковия си усет и могат да облекчат тежките учебникарски изрази, други много гладко влизат в шаблона на изискванията и дори надминават своите учители. Малко по-надолу в същия урок пише:

„Активната дейност на сърцето се осъществява от неговата стена.“

Нямам никакви възражения срещу това изречение освен прилагателното „активната“, което е излишно и тавтологично. А сега вижте как друг ученик предава същото изречение:

„Сърдечната дейност на сърцето се осъществява благодарение на неговата мускулна стена.“

Колко по-„научно“ звучи, а? Как да не се сетиш за израза на Илф и Петров за печалната старателност на някои деца. Обърнете внимание на прилагателното „сърдечната“ – явно ученикът си е спомнил, че изречението започва с излишно тавтологично прилагателно, но е бил забравил самото прилагателно и го е заменил с друго подобно.

Извод: Моля ви, старайте се да пишете по-леко. Всяка дума, която може да се махне, трябва да се махне. И избягвайте израза „благодарение на“, както и сегашните деятелни причастия – в горния пример „редуващ (се)“ и „намиращ (се)“