Вие не произлизате от родителите си

Мои приятели имат дете в четвърти клас, което учи в добро училище. И учителката му е много добра – преподава съвестно, обича учениците си, поддържа дисциплина. Питомците й са доволни и са се представили отлично на „малката матура“. И въпреки това… Един ден детето се върнало от училище и попитало:

– Вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните? Госпожата каза, че не е вярно, защото и днес има маймуни, пък не се превръщат в хора.

Този идиотски „довод“ за пръв път чух в 11. клас от своя съученичка. За свой срам толкова се ядосах, че й викнах, че нищо не разбира. Оттогава съм попадала на него многократно. Но за пръв път чувам учител да го е казал пред деца одобрително. Всичко може, но все някъде трябва да има граница.

Добре де, като те притеснява някоя теория, която от век и нещо е общоприета сред професионалните учени, защо не почетеш повечко по въпроса и не го обсъдиш с колежката по биология? Или в краен случай защо просто не стоиш настрана от тази материя, след като тя явно не е за твоята уста лъжица? Как смееш да оспорваш общоприети научни теории пред 10-годишни ученици?  Откъде тази самонадеяност, откъде невежите вземат толкова наглост?

За читателите, които се колебаят на чия страна да застанат, ще направя една аналогия. На вас са ви казали, че произлизате от родителите си; вярвате ли в това? Вие не сте го видели и не си го спомняте. Казват ви го други хора, на които не сте длъжен да вярвате. Вашите родители твърдят, че са ви заченали и после майка ви ви е износила в матката си и ви е родила. Но по собствените им думи те многократно след това са повтаряли акта, който уж е довел до вашето зачеване; как така ни веднъж не са заченали и родили ваше копие? В най-добрия случай майка ви е забременяла и после се е прибрала от родилния дом с някакво братче или сестриче, което няма особена прилика с вас. Не бъдете толкова лековерни. Няма никакво друго разумно обяснение за вашия произход, освен че Господ собственоръчно е подредил вашите съставни частички по изключителния начин, който е бил нужен за появата на вашата личност.

Аналогията като метод е с доста ограничени възможности и твърде голяма опасност от грешки и съзнателни манипулации. Въпреки това я използвам често – не виждам кой друг подход би свършил работа, когато опонентът упорито сваля интелектуалното равнище на обсъждането далеч под долната граница на нормата.

А ако говорим сериозно: Мутациите, които са материал за еволюцията, възникват случайно. Насочващият фактор на еволюцията – естественият отбор, е по-закономерен, но и той не е неизменен. Следователно еволюционните промени не са изцяло детерминирани, в тях случайността има важно място. Същото важи за подбирането на хромозомите и после на самите полови клетки при зачеването на новия организъм. Затова и двата типа процеси, макар и напълно реални, са невъзпроизводими. 

Посвещавам този пост на Международната година на Дарвин (през 2009 се навършват 200 години от рождението му и 150 години от публикуването на „Произхода на видовете“).