Приятно е човек да се похвали и според мен няма нищо лошо да се похвалиш, след като си свършил добра работа.
Преди известно време писах колко хубаво би било българският читател да се запознае с „Economics in one lesson“ от Хенри Хазлит. Неотдавна книгата излезе на български в мой превод. Подробности на сайтовете на издателите „МаК“ и „Изток-Запад„; цената е 10 лв.
„Икономиката в един урок“ защитава свободния пазар с прости и логични доводи, разбираеми за широк кръг читатели (т.е. не са нужни специални познания по икономика). Радвам се, че книгата излиза в България точно сега, в разгара на световната икономическа криза. Защото сътресенията на пазара размътват главите на хората и виждаме все повече икономисти, които би трябвало да са с всичкия си, да настояват за по-силна намеса на държавата в икономиката и дори за тотален държавен контрол. Точно в България този филм вече сме го гледали, нали? Нека да предпочетем опита, логиката и здравия разум.
Моето ъгълче 
май 11, 2009 в 7:09 pm |
Ами то не остана читав икономист, който да не желае намесата на държавата в момента. Дори Грийнспан, магистърът на ордена на Свободния Пазар, мило призна, че е много изненадан, че събитията ca опровергали икономическите правила според както той ги знае. Честито за публикацията! – но щом книгата не взема под внимание скорошни процеси и събития едва ли би била от много помощ в момента. Bсе пак е публикувана през 40те години. Като Краят на историята на Фукуяма общо взето… И на него му се налагаха обяснения и днес никой не го взема сериозно.
Oпростени уроци по сложна материя по принцип са уязвими.
май 12, 2009 в 6:25 am |
Процесите и събитията се повтарят. Права си за нагласите в момента; но нека си спомним и че паниката обикновено е лош съветник. Американската държава години наред се месеше в икономиката, като субсидираше ипотечните заеми и си правеше оглушки за предупрежденията на читавите икономисти и „ордена на свободния пазар“. А когато това доведе до неизбежния резултат и потопи американците (а след тях и света) в криза с калибър малко над средния, те се паникьосаха и поискаха ПОВЕЧЕ държавна намеса в икономиката. Т.е. човек, който знае да плува, чака някой да го измъкне от водата – и то точно този, който го е блъснал там. Нищо, нека си поиграят на социализъм, нека се опарят като нас и тогава светът отново ще им се понамести (дано).
май 12, 2009 в 4:26 pm |
Не са просто нагласи и не са резултат на паника. Самият Грийнспан каза, че не знае защо предвижданията му за функционирането на свободния пазар не са се изпълнили – а той беше начело на Федералния резерв именно през тези дълги десетилетия, с власт да взема решения и да дава препоръки, които винаги са били изпълнявани. През есента и зимата негови цитати от времето му начело на резерва бяха хит и просто загуби всякакъв авторитет. Той и неговите съмишленици просто все още се съвземат и не могат да дадат никакво смислено обяснение.
Държавата не е субсидирала ипотечните заеми. Ако имаш предвид, то е нещо различно и се отнася за субсидия за наеми за хората с ниски доходи, която политика не е на федерална основа. Това е станало необходимо не от добро сърце, а защото доста градове с поскъпнали жилища са се оказали без жители, които да работят нискозаплатените обслужващи дейности, без които не могат да съществуват тези градове.
Улесненията, които са идвали от държавата е да отчислява плащанията по лихвите от дължимите данъци и това просто е водило до по-ниски данъци докато човек плаща лихви, със същата сума каквато са лихвите. Но това е политика не от последните години, а от доста отдавна. Досега от всички икономисти, които съм чела, а не са малко и съвсем не са някакви радикални леви, а солидни имена и нобелови лауреати, никой не е обяснявал кризата с дъжватното субсидиране на жилища (с изключение на някой и друг крайно десен републикански политик). На всички е ясно, че кризата е резултат от премахването на редица регулации по отношение банките, отмяна на забраната да се занимават с различни дейности, които дотогава са били разделяни, датираща от времето на Голямата депресия и последващото тяхно впускане в различни „креативни“ методи за финасови операции. Местните малки банки от типа на спестовни каси, които са доста стриктно регулирани след подобна тяхна криза през 80те години, при тях няма никакви проблеми, стабилни са и се радват на печалба.
май 12, 2009 в 4:28 pm |
Ако имаш предвид subsidized housing.
май 13, 2009 в 10:57 am |
Не мога в момента да ти цитирам икономиста, който говореше за субсидиите за ипотечните заеми; брат ми, който живее в САЩ, го потвърди и каза, че тази политика е била още от Клинтъново време (ако не и по-рано), но при Буш се е засилила, а освен това явно натрупаният ефект се е проявил изведнъж. Трябва нещо такова да е имало още по времето на Хазлит, защото той пише в глава 6:
„Застъпниците за държавни гаранции на жилищните заеми забравят също така, че в крайна сметка отпусканият кредит се състои от действителен капитал, чието общо количество е ограничено, и следователно се помага на определен човек, Б, за сметка на някой анонимен за нас А. Държавната гаранция за жилищните заеми, особено когато не се изискват големи начални вноски, неизбежно означава повече лоши кредити, отколкото би имало без нея. Такива жилищни заеми карат обикновения данъкоплатец да субсидира лошите рискове и да покрива загубите. Те насърчават хората да ”купуват” жилища, които в действителност не могат да си позволят. Те имат склонност да водят до свръхпредлагане на жилища спрямо другите стоки. Те временно ”свръхстимулират” строителството, причиняват поскъпване на жилищата за всички (включително за самите купувачи с гарантирани заеми) и могат да подведат строителния отрасъл към прекомерно разрастване, което по-късно да му струва скъпо. Накратко, в крайна сметка държавно гарантираните жилищни заеми не повишават общото национално производство, а насърчават лошите инвестиции.“
Някои читатели на Хазлит оценяват неговата прозорливост, вж. напр.:
http://www.debatepolitics.com/economics/45288-henry-hazlitt-presaged-housing-crisis-years-ago.html
http://mjperry.blogspot.com/2009/02/henry-hazlitt-predicted-housing-crisis.html
Субсидията за наемите, за която пишеш, също показва, че американската държава отдавна е газела принципите на свободния пазар за сметка на други, по-съмнителни принципи, напр. решимостта на някои хора на всяка цена да се плащат непазарно ниски заплати (нещо, от което страдаме и тук в България). Тия неща никога не остават безнаказани.
май 14, 2009 в 3:16 am |
Майя, както писах преди, субсидията за наемите няма нищо общо нито с кризата, нито със закупуването на къщи. То е нещо, което се решава на градско ниво, всеки град поотделно. Казах и защо се е наложило и то от доста десетилетия. Не от милосърдие, а по много практически причини. Наложило се е в градовете, в които поскъпването на жилищната площ е довело до сериозно разкъсване на жизнената тъкан на въпросните градове. В един момент скъпите зони се оказва, че няма достатъчно сервитьори, чистачки, продавачи, дори и полицаи, пожарникари и учители, които да могат да си позволят да живеят и съответно да работят там. По същата логика градовете субсидират и безплатното образование, които данъци се плащат от всички, дори жителите които нямат деца или си пращат децата в частни. Открита е простата истина, че колкото повече се инвестира в доброто образование в един град, толкова повече това допринася за благосъстоянието на града – в него има по-малка престъпност, по-малко се замърсява и чупи, по-добро участие на жителите във всякакви общностни инициативи и в края на краищата по-добър стандарт. По същия начин градовете субсидират градски транспорт, градски басейн, рехабилитация на наркомани, субсидии за услуги за хора с увреждания. Едва ли някой би определил тези необходими политики за съществуването на една общност като газене на принципите на свободния пазар.
Това, което цитираш от книгата не се отнася за субсидии. Това са държавни гаранции за заем за закупуване на първа къща и както казах, те ca си съществували от време оно, както виждаш дори въпросният автор ги споменава, без да е необходимо да предизвикват криза. Те не са нещото, което е предизвикало сегашната. Между другото закупуването на къща е действие със социален импакт, което също е стар аргумент за подобряване на живота на общността, от което печели тя като цяло. Това беше и любим аргумент и на Буш с неговата теория за ownership society, promotion of ownership, etc. Доказано е, че хората, които са притежатели на къщите в които живеят са по-социално активни, по-отговорни, а в тези квартали престъпността е по-ниска и качеството на живот по-високо, дори когато месечните вноски за ипотеката са на нивото на наемите.
Както и да е, жилищният балон не беше създаден от държавното гарантиране на заем за първа къща. Той беше предизвикан на първо място от премахнати от Рейгън ограничения на регулацията на банките, които да, Клинтън не е върнал. Политиката на Буш младши отслаби регулациите още повече, докато се стигне до невиждани дотогава екзотични форми на subprime mortgages и кредити като AMR, interest-only mortgages (при което ипотеката вместо да намалява всяка година, тя расте), и агресивното и доста често измамническо промотиране от страна на банките на рефинансиране на отдавна изплатени къщи, с очакването цените да растат до брезкрай. След което тези subprime ипотеки, вместо да са пренебрежимо малкo като процент за една банка, с което да се гарантира нейната стабилност при евентуална несъбираемост, биват веднага прeхвърляни на други, но не индивидуално, а „нарязани“ на проценти, в което число екзотичните вече са лъжливо представяни като първокласни и сигурни.
С бързо търсене намерих тези статии на Пол Кругман, нобелов лауреат по икономика:
май 18, 2009 в 1:56 pm |
За съжаление вече малко се публикува за жилищната криза по вестниците, защото е стара новина, но виж намерих и тази статия за приключенията на един професионален аналист в нея (който я е предвидил и въпреки това сам е попаднал в нея). Това са само малка част от триковете…
май 20, 2009 в 9:59 pm |
Трогателно е – поне за мен. Дано книгата на човека се продава добре, току-виж банката му поразмисли, ако и без това е зарината с къщи. Ето, виждаш ли, дори аз се заразявам от празни надежди…
май 21, 2009 в 8:07 pm |
Хич не се притеснявам за човека. Има много други в по-тежко положение. Просто статията споменава някои от тактиките на банките в избягването на регулациите с цел раздаване на кредити, които – пак поради регулациите или липсата им – тях самите не ги е било грижа дали ще бъдат събираеми или не, защото са ги прехвърляли другиму замаскирани.
декември 1, 2009 в 12:01 pm |
[…] P.S. oткъси от нея можете да намерите в сайта на Майя Маркова (да, нашата позната блогваща и коментираща и тук Майя), която е преводач на книгата. Ето и нейното ревю. […]
март 10, 2010 в 4:43 am |
[…] „Икономиката в един урок“ от Хазлит неотдавна в мой превод излезе още една […]
януари 27, 2011 в 1:09 pm |
[…] „Икономиката в един урок“ от Хазлит и „Финансовият крах“ от Норберг […]
май 31, 2022 в 7:28 pm |
[…] от първата книга по икономика, която преведох – „Икономиката в един урок“ от Хенри […]